Решение № 13850 от 13.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13850 гр. София, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110172669 по описа за 2021 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от С. М. М. срещу „Софийска вода“ АД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 2513,73 лева, представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Акад. Никола Обрешков“ № 14, бл. 143, вх. Б, ап. 20, с клиентски номер № 1003030617 за периода от 12.03.2012г. до 13.07.2021г., както и лихва в размер на 1215,54 лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г.

Ищецът С. М. твърди, че не дължи като погасена по давност сума в общ размер от 2022,13 лева, от които 1265,84 лева- главница за периода от 12.03.2012г. до 11.10.2018г. и лихва в размер на 756,29 лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г. Сумата, която претендира като недължима поради липса на облигационно правоотношение, била в общ размер на 1707,14 лева, от които 1247,89 лева- главница за периода от 12.10.2018г. до 13.07.2021г. и лихва в размер на 459,25 лева за периода от 25.12.2018г. до 13.07.2021г.

Поддържа, че в писмо с изх. № М2976 от 14.07.2021г. за кл. № 10030306172 и справка за кл.

№ 10030306172, издадени от ответното дружество, ответникът претендирал суми за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води, като били предприети съдебни действия за тези суми, но съдът обезсилвал издадените заповеди за изпълнение.

Претендираната сума била погасена по давност и била недължима поради липса на облигационни отношения. В представената от ответника справка за посочения период била таксувана и фактурирана сума от 3729,27 лева. Излага съображения, че вземанията на ответника се погасяват с тригодишна давност, като с погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, независимо че давността за 1 тях не била изтекла. Твърди, че не е потребител на услугата водоснабдяване и не дължи посочените суми по основание и размер. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че предявеният иск е недопустим за горницата над сумата от 2781,93 лева до пълния предявен размер от 3729,27 лева поради липса на правен интерес от водене по отношение на сумата от 947,35 лева, тъй като по партида с кл. № 1005458060 с титуляр С. М. дружеството били начислили сума за ВиК услуги за периода от 01.02.2012г. до 14.09.2021г. в размер на 2781,93 лева. Твърди, че от контролен лист № 0269971 от 13.08.2021г. се установявало, че на посочената дата в процесния имот в присъствието на ищеца била извършена проверка на средствата за търговско измерване, монтирани в апартамента. В хода на проверката ищецът бил заявил, че е собственик на имота, което било описано в документа, но партидата все още се водела на предходните собственици и негови наследодатели- Лалка и Марко М.и. Проверени били водомерите, монтирани в имота, за които било посочено, че са много стари, а спирателните кранове били затворени, но С. М. не разрешил да бъдат отворени, за да се установи дали работят. Били дадени предписания, обективирани в приложения контролен лист, според които в срок до 13.09.2021г. новият собственик трябвало да представи документи за собственост на имота, за да бъде регистриран като титуляр на партидата. Поради което поддържа, че ищецът е потребител на ВиК услуги за имота. Твърди, че служебно е закрита партидата на предходните собственици и служебно била открита партида с нов кл. № 1005458060 на С. М. в качеството му на наследник, респ. на настоящ собственик на апартамента. Сочи, че непогасените суми по партидата били префактурирани на името на ищеца с две фактури за суми в общ размер на 2781,93 лева, издадени на 08.10.2021г., от който момент вземането по тях било изискуемо по отношение на ищеца. Поддържа, че неоснователно било и възражението, че сумите били погасени по давност. Твърди, че на 31.10.2021г. били издадени две фактури със следните номера[1]0108856739 и 0108856805.

Поддържа, че след изтичане на 30-дневен срок за плащане на начислените суми, посочен във фактурите, считано от датата им на издаване, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, вземането на ответното дружество станало изискуемо по отношение на ищеца. От този момент бил започнал да тече и давностният срок. Счита, че ищецът дължи процесната сума, тъй като от една страна е потребител на ВиК услуги, доставяни до него, а от друга- сумата не била погасена по давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, а за горницата над 2781,93 лева да прекрати производството като недопустимо. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност, както и 2 обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В конкретния случай начисляването на процесната сума по делото е безспорно между страните, а същото се установява и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по ССчЕ. На следващо място всички представени от ответника фактури са издадени на името на ищеца С. М., както и до него е адресирано писмо, касаещо задължения за процесния имот, изпратено от „Софийска вода“ АД във връзка с писмо с вх. № М-2976 от 14.07.2021г.

Вещото лице е посочило, че за предоставени ВиК услуги за периода от 12.03.2012г. до 13.07.2021г. по партидата на ищеца за кл. № 1005458060, открита за ап. 20 на адрес: гр.

София, ж.к. Гео Милев, ул. „Акад. Никола Обрешков“, № 14, бл. 143, вх. Б начислените суми са в общ размер от 2709,55 лева. В приетата от съда справка за издадени и неплатени фактури по кл. № 1005458060 е посочено, че са издадени фактури №№108856739, 108856805, 108998989 и 109718582 на обща стойност 2849,09 лева- главница за предоставени ВиК услуги- л. 35 от делото. Горепосочената справка кореспондира и с приетата фактура дубликат № 0108856805 от 08.10.2021г. за процесния имот на обща стойност 2781,93 лева. На последно място, в справката за формирани задължения и извършени плащания по партида с кл. № 1003030617 за процесния имот, издадена от ответното дружество, общият размер /главница и лихва/ на задължения за процесния период е именно сумата от 3729,27 лева- л. 6 от делото, какъвто е и общият размер на претенциите в настоящото производство.

С оглед на което възражението за частична недопустимост на производството по делото е неоснователно, доколкото сочената от ищеца главница за процесния период е 2513,73 лева, а по делото се установява, че ответното дружество е начислило главнични задължения за процесния период на по-висока стойност.

Предвид гореизложените обстоятелства, а именно начисляване на процесните суми от страна на ответника, предявените отрицателни установителни искове са допустими в цялост.

3

По същество на спора съдът намира следното:

Ищецът е оспорил наличието на валидно облигационно отношение между страните, както и е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Относно наличието на облигационно правоотношение съдът намира следното:

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

В конкретния случай по делото е приета справка от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Слатина“, в която е посочено, че за периода от 21.05.1998г. до 20.03.2023г. в информационната система на ОП- Слатина за собственик на ап. 20, находящ се в гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. Акад. Никола Обрешков № 14, бл. 143 е декларирано лицето С. М. М..

Приет е и Контролен лист № 0269971 от 13.08.2021г. за извършена проверка в процесния имот, в който е посочено че титуляр на обекта е Лалка и Марко М.и. Проверката е извършена в присъствието на С. М. и контролният лист е подписан от нето- л. 34 от делото.

В контролния лист е посочено, че С. М. е заявил, че е собственик и че жилището е необитаемо.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че С. М. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочил, че собственик на процесния апартамент, което представлява признание за декларираните в нея обстоятелства. Действително, подадената декларация не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от доказателствена 4 стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация не е оспорена от ищеца, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ищеца, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. Още повече, в настоящия случай посоченото в декларацията кореспондира с контролния лист, в който е посочено, че именно ищецът е заявил, че е собственик на имота. Приетият контролен лист е подписан от ищеца и също не е оспорен в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/714d5925-0274-4404-9422-424bdb02df20