Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1000 от 08.06.2021, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Частно административно дело 571/2021
Вид
Определение № 1000
Подписан
08.06.2021
В сила
17.06.2021
Състав
НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.250 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.253, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1000/8.6.2021г. гр. Пазарджик, 08.06.2021 г.

Административен съд - Пазарджик, в закрито съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА административно дело № 571/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 и сл. от

Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по искане от Й.Х.Б. ЕГН ********** *** подадена чрез адв. К.У. , със съдебен адрес ***3 против неоснователни действия на длъжностни лица от Областна дирекция на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ изразяващи се в неосновано на закон или на административен акт, обявяване на законосъобразно издаденото свидетелство за управление на МПС № *********/16.07.2020 г. за невалидно.

След като съдът се запозна със съдържанието на искането обективирано в процесната жалба констатира, че са налице основания това искане да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство прекратено. Съгласно чл.250 ал.1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Производството по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК е за защита срещу всякакви фактически действия, които не се извършват в изпълнение на административни актове или не произтичат пряко от закона. Следователно за да бъде допустимо искането по чл. 250 от АПК, трябва да са налице две кумулативно дадени от закона предпоставки: правен интерес от съдебна защита и фактическите действия, които да не се извършват в изпълнение на административни актове или на закон. В случая обаче фактическото действие описано в искането на Й.Б. е прекратено.

От постъпилото в съда писмо рег. №

328600-25593/01.06.2021 г. на ГДНП при МВР се установява, че на 10.05.2021 г. в дирекцията е постъпила жалба от Й.Б. с предоставена информация за липсата на обстоятелства за извършена подмяна на свидетелство за управление на МПС от същото лице. На 12.05.2021 г. е било изпратено запитване чрез задграничен представител до британските компетентни власти от служителите от Сектор „Специализиран обмен на информация за свидетелства за управление на МРС „ към отдел ПП при ГДНП. С писмо №

328600-24709/27.05.2021 г. от Дирекция международно оперативно сътрудничество от задграничен представител на МВР в Кралство Великобритания , е получена информация за това, че на г-н Й.Б. не е издавано британско СМПС , както и че няма данни , същият да е подавал заявление за издаване на британско СУМПС. Установява се, че на 28.05.2021 г. на основание на тази информация е променен на „валиден „ статуса на СУМПС № **********, издадено на 16.07.202 г. от

ОДМВР – Пазарджик на името на Й.Х.Б. и това лице, както и ОДМВР – Пазарджик са били своевременно уведомени за промяната.

С оглед гореизложеното се налага извода, че твърдяните действия към датата на подаване на жалбата – 17.05.2021 г. вече са преустановени и този ред за защита е недопустим, защото статуса на СУМПС , вече е променен на „валиден“ на 28.05.2021 г. въз основа на получена информация от компетентните британски власти, респективно съдебното разпореждане за безусловно прекратяване на незаконосъобразните действия по чл.253, ал.2 от АПК би било безпредметно.

Защитата по чл.250 и сл. от АПК намира приложение само, когато незаконосъобразните действия продължават да се осъществяват, тъй като целта на производството е преустановяването им чрез разпореждане на административния съд. Ето защо този способ на защита е неприложим в случаите, когато неоснователните действия са прекратени, какъвто е и настоящия.

Ето защо искането на Й.Х.Б. следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено поради изложените по-горе съображения. С оглед на изхода от спора и по аргумент на разпоредбата на чл. 143 ал.2