Решение № 678 от 07.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 3690/2022
- Вид
- Решение № 678
- Подписан
- 07.11.2022
- В сила
- 07.11.2022
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 72 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 12 ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 63 ал. 1 т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78А, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 678 гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев като разгледа докладВ.ото от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100603690 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда, постановена на 06.04.2022 ГОДИНА по НЧХ дело № 7900/2000 година, Софийски районен съд е признала за виновен С. М. В., ЕГН ********** за виновен в това, че на 24.12.2019 г. около 13.30 часа в град София, квартал Модерно предградие, като извършител, в условията на съизвършителство с Т. Р. П. – извършител, чрез нанасяне на удар с метален меч в областта на дясната част на челото и с метална тръба в предната част на лявото бедро, причинил на Т. В. Ш. разкъсно – контузна рана с линейна форма с дължина около 2 см в дясната част на челото и кръвонасядане с диаметър 5 см на предната повърхност на лявото бедро, които телесни увреждания реализират медико-биологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд на осноВ.ие чл. 78А, ал. 1 НК е освободила С. М. В. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева.
Със същата Присъда, Районен съд е признал и Т. Р. П., ЕГН ********** за виновен в това, че на 24.12.2019 г. около 13.30 часа в град София, квартал Модерно предградие като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител, в условията на съизвършителство с подсъдимия С. М. В. – 1 извършител, чрез нанасяне на удар с метален меч в областта на дясната част на челото и с метална тръба в предната част на лявото бедро, причинил на Т.
Ш. разкъсно – контузна рана с линейна форма с дължина около 2 см в дясната част на челото и кръвонасядане с диаметър 5 см на предната повърхност на лявото бедро, които телесни увреждания реализират медикобиологичната хаактеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 НК.
Съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл. 78А, ал. 6, във вр. с ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне диспозитива на решението на таблото за съобщения в сградата на общинската администрация по настоящ адрес на подсъдимия за срок от един месец.
На осноВ.ие на осноВ.ие чл. 189 ал. 3 НПК С. М. В. да заплати на Т. В.
Ш. сумата от 581, 00 /петстотин осемдесет и един/ лева – разноски в производство, както и по сметка на Софийски районен съд и в полза на бюджета на съдебната власт – сумата от 397,00 /триста деветдесет и седем/ лева – разноски в производство. Идентичната сума съдът е присъдил в полза на тъжителката и в тежест на втория подсъдим – Т. Р. П..
Недоволни от посочената присъда са останали и двамата подсъдими.
Във въззивната им жалба се твърди, че атакуВ.ата присъда е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосноВ.а. Сочи се, че липсват безспорни доказателства, подсъдимите да са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че частната тъжба, въз основа на която е образуВ.о наказателното производство, не отговаря на изискВ.ията на чл. 81 НПК и по делото е установена различна фактическа обстановка от тази, посочена в нея – други дата и час на извършВ.е на престъплението. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения, като защитникът счита, че Софийски районен съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК, защото не е изложил мотиви относно противоречията в събраните доказателствени материали относно механизма на извършВ.е на деянието.
Пледира се присъдата на първостепенният съд да бъде отменена, подсъдимите да бъдат оправдани при приложение института на „реторсията“.
Алтернативно се предлага намаляВ.е на наложеното на М. В. наказание „глоба“ до минималния размер.
Недоволна от присъдата, в частта й досежно размера /тежестта/ на наложеното на подсъдимите наказания е останала и частната тъжителка Т. В.
Ш.. Моли изменение на присъдата с отежняВ.е на наказанията.
Подсъдимите С. М. В. и Т. Р. П. оспорват въззивната жалба на частната тъжителка.
2
Частната тъжителка Т. В. Ш. на свой ред, през процесуалният си представител оспорва въззивната жалба на подсъдимите.
Софийски градски съд, след като съобрази доказателствената съвкупност, становищата на страните и закона, констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.
Разгледана „по същество“ въззивната жалба на подсъдимите е неоснователна.
Разгледана „по същество“ въззивната жалба на частната тъжителка е частично основателна.
Съображенията на съда са следните:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите са едноутробни братя. Двамата са и роднини по сватовство с тъжителката Т. В. Ш., тъй като тя е съпруга на брата на М.ката на подсъдимите - свидетелят С. П. С.ов е брат на свидетелката Р.П.С., която пък е М.ка на двамата подсъдими.
Към месец декември 2019г. частната тъжителка и нейното семейство свидетелите С. П. С.ов, Д.Т. Ш. и И.Т.Ш., последните синове на тъжителката, както и другите й три деца пано, М. и С., живеели в къща на адрес град София, квартал „Модерно предградие“, улица „С. Д.“.
Подсъдимите и тяхното семейство пък били купили къща на същата улица, която се намирала в близост до дома на частната тъжителка и нейното семейство и скоро преди инцидента се преместили да живеят там, който факт не бил известен на тъжителката и нейното семейство.
На 24.12.2019г. около 13:30 часа свидетелят И.Т.Ш. седял заедно с брат си С. С.ов П. в автомобила си марка "Мерцедес", модел "С 220", тъмно сив на цвят, в двора на къщата им в „Модерно предградие“, и пишел по приложението месинджър с приятелката си. В един момент получил съобщение също по месинджър от подсъдимия С. М. В. и двамата се скарали по повод приятелката на свидетеля И. Ш., като подсъдимият С. М. В. отправил закани към свидетеля И. Ш.. Свидетелят Ш. не се притеснил от 3 отправените закани, тъй като знаел, че подсъдимият М. В. живее в друг квартал. Към тях се присъединила и сестра им М., след което тримата решили да отидат при леля си, също по име М. на гости, но преди това щели да минат през магазина, за да купят нещо за пиене и ядене. Свидетелят И. Ш. подкарал автомобила и когато преминавали в близост до дома на подсъдимите, усетил, че някой хвърля камъни по колата. Свидетелят се огледал, но не видял никого, спрял автомобила и слязъл. Тогава свидетелят И. Ш. видял подсъдимия С. М. В., който излязъл от дома си, държейки в двете си ръце метален меч с дължина на острието около 80 см и на дръжката - около 10 см, като дръжката била облепена с жълто тиксо. Подсъдимият С. М. В. се насочил към свидетеля И. Ш. и замахнал, за да го удари с меча. Свидетелят вдигнал ръце, за да се предпази, при което подсъдимият М. В. порязал безименния пръст на ръката му. Тогава се намесил подсъдимият Т. Р. П., който носел метална тръба, с която започнал да удря свидетеля И. Ш.. Двамата подсъдими нанасяли удари по свидетеля Ш. - подсъдимият С. М. В. - с меча, а подсъдимият Т. Р. П. - с металната тръба. Свидетелят И. Ш. паднал на земята.
Междувременно братът на свидетеля И. и сестра им изтичали в дома си и казали на тъжителката и на свидетелите С. С.ов и Д.Т. за побоя. Родителите и децата им побягнали обратно към улицата на улицата. Свидетелят С. С.ов видял, че Г.С.С. - съпруг на свидетелката Р.П.С., тъкмо се нахвърля, стиснал в ръце дръжка на лопата към И. Ш.. С. С.ов хВ.ал дръжката, за да попречи на Г.С. да удари сина му. Тъжителката Т. Ш. застанала между сина си, който лежал на земята, и подсъдимите С. М. В. и Т. Р. П., като била с гръб към сина си, и започнала да вика да не го удрят. Подсъдимият М. В. замахнал с металния меч по посока на тъжителката Т. Ш., тя се дръпнала назад и подсъдимият й нанесъл удар с меча в областта на челото в дясно. Тогава подсъдимият Т. нанесъл удар с металната тръба в лявото бедро на тъжителката. Тъжителката успяла да изтръгне меча от ръцете на подсъдимия М. В., като при това и докато се опитвала да вземе меча от ръцете му, го одраскала с ръце под дясната ушна висулка и в устната кухина вдясно. В този момент се намесили и свидетелите Д.Т. и П.С., за да защитят пребития си брат. Качили И. Т. в автомобила. В автомобила се качила и тъжителката, както и свидетелят С. П., и закарали свидетеля И. Ш. в спешния център. Там И. Ш. бил прегледан и му била поставена диагноза "тежка черепно - мозъчна травма", като бил насочен към оперативно лечение и още на същия ден 24.12.2019г. бил опериран.
Тъжителката Ш. също била прегледана в болница "Пирогов", където раната на челото била хирургически обработена, залепена с биологично тъканно лепило и бил поставен тетаничен анатоксин с цел превенция на тетанус инфекция.
По-късно същия ден подсъдимите С. М. В. и Т. Р. П. били задържани на осноВ.ие чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР предвид данни за извършено престъпление по чл. 129 НК.
На 03.01.2020г. тъжителката Ш. посетила кабинет в Катедрата по 4 съдебна медицина, където при извършения й личен преглед били установени хирургически обработена линейна рана на челото вдясно и кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро на границата между горна и средна трети с диаметър 5 см и зеленикаво - жълтеникав цвят.
Съгласно заключението на назначената в съдебното следствие съдебномедицинска експертиза раната в областта на челото на тъжителката Ш. реализира критериите на медико - биологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като отговаря да е получена при удар с метален меч на 24.12.2019г. Кръвонасядането по лявото бедро също реализира критериите на медико - биологичния признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като отговаря да е получено от удар с метална тръба на 24.12.2019г.
На 28.12.2019г. подсъдимият М. В. също посетил кабинет в Катедрата по съдебна медицина, където при извършения му личен преглед били установени издраскВ.е в дясната подушна област, характерно разкъсВ.е на лигавицата в дясно, охлузВ.е на лява предмишница по задна повърхност, охлузВ.ия на коленете по предната им повърхност, кръвонасядане на дясно бедро на ниво тазобедрена става. Съгласно заключението на ДСМЕ, назначена в съдебното следствие, драскотината под дясната ушна висулка и охлузВ.ето в устната кухина могат да бъдат получени от въздействието на човешки крайници, съответно при одраскВ.е и забиВ.е на нокът в лигавицата на устната кухина, като в своята съвкупност установените при подсъдимия С.
М. В. травматични увреждания реализират медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключението на назначената в съдебното следствие КСППЕ по отношение на подсъдимия Т. Р. П.., въпреки непълнолетната си възраст към датата на деянието, той е притежавал психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Бил е с вече изградени възгледи за живота съобразно социалния си опит, с добра емоционална зрялост, оценъчни и съпротивителни възможности.
Въззивният съд приема отразената в мотивите на първостепенния съдебен акт фактическа обстановка за правилно възприета, поради което и не намира за необходимо да я преповтаря в подробности.
II. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства:
5 гласни - обясненията на подсъдимия С. М. В., обясненията на подсъдимия Т.
Разпечатката съдържа 48 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/714c62d1-be6f-47f1-93aa-c94a7c6ddf26