Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 294 от 17.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 179/2026
Вид
Определение № 294
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Ловеч, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500179 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул."Тодор Александров" № 109115, бизнес сграда ТАО, ет.6, чрез юрисконсулт И. Г., срещу разпореждане № 666/20.02.2026 год. по ч.гр.д. № 290/2026 г. по описа на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. Г. Д., ЕГН **********.

Счита, че обжалваното разпореждане на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на заповедния съд, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия. Изтъква, че в изпълнение на разпореждане № 523/11.02.2026 г. е представил допълнителни доказателства за настъпилото частно правоприемство въз основа на договор за цесия, вкл. обратна разписка от „Български пощи“ЕАД. От нея се установява, че уведомлението за цесията е изпратено до длъжника на 03.11.2014 г., но е останало до неполучено от адреса, тъй като се е преместил на друг адрес. Счита, че същото е доставено на получателя при условията на фингирано връчване съгласно уговореното в чл.7 от Договора за кредит. Твърди, че цесията има действие по отношение на длъжника от момента на нейното съобщаване, а не от момента, в който е узната от длъжника.

На следващо място твърди, че заповедното производство е едностранно по своя характер и цели по облекчен ред да се издаде съдебно изпълнително основание, като се прескочи тромавия и натоварен с разноски исков процес.

Счита, че съдът не е легитимиран да извършва проверка в това производство 1 на основателността на вземането, която ще бъде установена в евентуален исков процес.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми, като му бъдат присъдени направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. №290/2026 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029 за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. Г. Д., ЕГН ********** за парично вземане в размер на сумите: 301.62 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й, 81.34 евро - договорна лихва за периода от 28.08.2009 г. до 11.12.2009 г., 136.71 евро – мораторна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 08.07.2014 г., разноски за държавна такса в размер на 10.86 евро и 25.56 евро юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., описаните вземания са прехвърлени н а „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029 от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, като уведомление за прехвърляне на вземането е изпратено от заявителя до кредитополучателя в качеството му на пълномощник на цедента.

С разпореждане № 523 от 11.02.2026 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да уточни получил ли е длъжника И. Г. Д. уведомителното писмо по чл.99, ал.3 ЗЗД за цесия, кога и по какъв начин е станало уведомяването, както и да представи доказателства за това. Заявител е предупреден, че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде оставено без разглеждане.

С молба вх. № 1625/20.02.2026 г. от страна на заявителя са представени доказателства за правата му на цесионер и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че не са представени доказателства, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. От представената обратна разписка е видно, че писмото за уведомление е върнато на подателя в гр.София. Изтъкнато е, че законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника от деня, когато му е съобщена от предишния кредитор.

2

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Настоящата инстанция също счита, че от страна на жалбоподателя не са наведени в заявлението твърдения относно всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. В т.2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че при заявлението по чл. 410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат от приложените към заявлението документи, тъй като целта е само да се установи дали вземането е спорно.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно датата на получаване на съобщението за цесията от длъжника. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

От представеното по делото известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД е видно, че същото е върнато с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес“. При тези доказателства не може да бъде направен извод, че уведомлението за цесията е достигнало до длъжника.

Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укрИ.е или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В случая не е удостоверено по съответния ред спазването на всички изисквания, а отбелязването „получателят се е преместил на друг адрес“ върху разписката за връчване не е достатъчно, за да се приеме фингирано връчване на уведомлението за цесията.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен 3 извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 666/20.02.2026 год. по ч.гр.д. № 290/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4