Решение № 29 от 19.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000770 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260293 от 30.06.2021 г.,постановено по т.д.№116/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVIII-ти състав,е осъден ответника „В. ""“ ООД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. А.“ "" да заплати, на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ, на ищцата ЕЛ. К. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Б.“ "" сумата от 30 000 лева, представляваща паричната равностойност на притежавания дружествен дял на починалия й наследодател баща - съдружник в ответното дружество К. С. К. ведно със законната лихва начиная от 13.02.2020г. до окончателното изплащане,както и да й заплати сумата от 2850 лв. направени деловодни разноски.

Със същото решение е отхвърлено като неоснователно направеното от „В. ""“ ООД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. А.“ "" против ЕЛ. К. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Б.“ "" възражение за прихващане с правно основание чл.145 от ТЗ за сумите от 26 000 лева и 15 200 лева, които представляват размера на нанесена на дружеството имуществена вреда от починалия управител /наследодателят на ищцата К.

1

К./,като сумите са изтеглени от същия от сметката на ЮЛ, но не са отчетени в дружеството.

Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ответника в първоинстанционното производство „В. ""“ЕООД-гр.П. с ЕИК "",с която решението е обжалвано изцяло.Жалбоподателят счита същото решение за неправилно,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.Конкретните му доводи в тази насока са насочени изцяло срещу изводите на съда за неоснователността на заявеното от ответника възражение за прихващане.Според жалбоподателя е погрешен,като е изведен в нарушение на материалния закон и не изхожда от събраните по делото доказателства,формирания в мотивите на обжалваното решение извод на съда,че не е била нанесена имуществена вреда на дружеството от покойния управител К. К. и че не е налице фактическия състав на чл.145 от ТЗ поради това,че изтеглените от управителя от банковата сметка на дружеството пари са били отчетени по касата на същото.Посочва,че съдът не е коментирал изобщо правното значение на установените от ССЕ вземания на дружеството от предишния съдружник К.,възлизащи на сумата от 147 851,49 лв.,формирани от установена липса на счетоводната касова наличност вследствие на извършена инвентаризация на активите.Поддържа твърдението,че изтеглените парични суми от покойния управител и съдружник К. К. от банковите сметки на „В. ""“ЕООД в Б. АД в периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. и изтеглените на АТМ с банкова карта парични суми,възлизащи на общата сума от 41 200 лв.,не са отчетени в касата на дружеството и са част от потвърдените от експертизата вземания на последното спрямо починалия управител.Посочва и факта,че експертизата не е открила налични изрично съставени документи за постъпване на изтеглените суми в касата и в тази връзка поддържа довода,че съгласно принципите за редовно водене на счетоводство,осчетоводяване на изтеглени пари от банкова сметка и внесени в касата на дружеството,става само с ПКО,защото парите няма как от банковата сметка „да влязат“ директно в касата.Счита още,че ищцата не е провела насрещно доказване по заявеното възражение за прихващане,като не е ангажирала никакви доказателства,че процесните суми-26 000 лв.

/изтеглени в брой/ и 15 200 лв. /изтеглени с карта на АТМ/ са изразходвани по повод и във връзка с дейността на ЮЛ.

На база изложените в жалбата аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение №260293 от 30.06.2021 г. на ОС-П. и вместо това да бъде постановено друго решение,с което да се отхвърли предявения от ЕЛ. К.

Р. иск по чл.125 от ТЗ за осъждане на „В. ""“ЕООД да изплати на ищцата сумата от 30 000 лв.-паричната равностойност на наследения от нея дружествен дял в същото дружество на починалия съдружник К. С. К.ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска,поради извършено съдебно прихващане с вземането на „В. ""“ООД от Е.Р. общо за сумата от 41 200 лв.,представляващи изтеглени от покойния управител и съдружник К. К. от банковите сметки на „В. ""“ЕООД в Б. АД в периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. парични суми-в брой и изтеглените на АТМ с банкова карта парични суми,които не са отчетени в касата на дружеството.Моли да му бъдат присъдени и сторените съдебни разноски.

2

Въззиваемата ЕЛ. К. Р. е подала в законния срок чрез пълномощника си-адв.

Т.С.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразила становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея решение на Окръжен съд-П. е правилно и законосъобразно,постановено при пълно съобразяване с ангажираните по делото доказателства.Излага доводи,че предявения от нея иск по чл.125,ал.3 от ТЗ е доказан по основание и размер,а направеното от ответника възражение за прихващане е останало недоказано.Поддържа още и аргумента,че първоинстанционния съд правилно и в съответствие с наличните по делото доказателства е приел,че сумите,предмет на възражението за прихващане,са отнесени по дебитна сметка „каса в лева“ като внесени в касата на дружеството.Моли въз основа на всички изложени в отговора аргументи да бъде оставено в сила решението на ОС-П. и да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба на „В. ""“ЕООД.Моли да й бъдат присъдени всички направени деловодни разноски.

От страните не са представени писмени доказателства и не са направени искания за събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в частта,с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.125,ал.3 ТЗ и е недопустимо в частта,с която се е произнесъл по съществото на заявеното от ответника възражение за прихващане,като съображенията си за това ще изложи по-долу.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка и след преценка на събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№116/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО, XVIII-ти състав ЕЛ. К. Р. с ЕГН ********** е предявила против „В. ""“ ООД-гр.П. с ЕИК "" осъдителен иск по чл.125,ал.3 от ТЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща паричната равностойност на 3 притежавания дружествен дял на починалия ответното дружество-К. С. К.. баща-неин наследодател и съдружник в

По повод на предявения иск,ищцата е изложила в исковата молба твърдения,че баща -К. С. К.е бил съдружник в ответното дружество с 50 % дялово участие,както е бил и управител на същото дружество,но е починал на 31.12.2019 г. и тя-ищцата се явява единствения негов законен наследник.Твърди още,че съгласно разпоредбите на чл.24,ал.1 и ал.3 от дружествения договор на ответното дружество „В. ""“ООД,възпроизвеждащи императивната уредба на чл.125,ал.3 от ТЗ,участието на съдружника се прекратява при неговата смърт,а имуществените отношения при прекратяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяването.И с оглед настъпилата смърт на наследодателя

-съдружник,ищцата,както твърди,се опитала в първите дни на 2020 г. да осъществи контакт с другия съдружник в ответното дружество и втори управител на същото-В. В. Т. /както и с баща

В. Т./,и заявила желанието си да бъде изплатен делът на нейния починал баща.Никакви подобни действия обаче не били предприети от В. Т. и ищцата по-късно изпратила покана до дружеството чрез Нотариус Ж.

Н.,рег."" на Нотариалната камара,с която изрично поискала в 7-дневен срок от получаване на поканата да бъде изготвен и да бъде предоставен счетоводен баланс и да се уредят на база на този баланс към 31.12.2019 г. отношенията по заплащане на стойността на дружествения дял на баща в дружеството,както и да не се извършват разпоредителни действия с имущество на дружеството по съображения,че същото в онзи момент било в неустановено положение и с подобни действия се увреждали правата ,като се намалявала съответната част от имуществото на дружеството,съответстваща на онаследения от нея дял.Поканата била получена от управителя на дружеството-Т. на датата 15.01.2020 г.,но баланс към 31.12.2019 г. не не бил изготвен и към ищцата не била отправена насрещна покана за уреждане на отношенията,а вместо това същата получила отговор,в който дружеството чрез посочения управител отправило към нея описаните в исковата молба претенции и в крайна сметка,с оглед на този отговор на ищцата й станало ясно,че няма да се стигне до доброволно уреждане на отношенията и че е налице нежелание от другата страна за каквито и да било реални разговори по описаните в исковата молба причини.С оглед на това ищцата е заявила,че предявява процесния осъдителен иск по чл.125,ал.3 от ТЗ за изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на баща -починалия съдружник К. С. К..

Ответното дружество „В. ""“ЕООД /което към момента на съдебното предявяване на иска е било ООД/,е подало в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорило процесния иск изцяло като неоснователен по съображения,изложени в отговора.Наред с това,с отговора на ИМ дружеството-ответник е направило възражение за прихващане,като е поискало в случай,че исковата претенция бъде призната изцяло или частично за основателна,да бъде извършено съдебно прихващане със следните вземания на ответника към ищцата:

-Вземане в размер на 26 000 лв.,дължими от ищцата ЕЛ. К. Р. в качеството й на 4 единствен наследник по закон на К. С. К.представляващи изтеглени от последния през периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. от сметката на „В. ""“ООД в „Б.“АД парични суми в брой,които не се отчетени в дружеството;

-Вземане в размер на 15 200 лв.,дължими от ЕЛ. К. Р. в качеството на единствен наследник по закон на К. С. К.представляващи размерът на изтеглените от последния през периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г. на АТМ с карта "" от сметката на „В. ""“ООД в „Б.“АД парични суми в брой,които не са отчетени в дружеството.

Заявеното възражение за прихващане е основано на твърденията,че г-жа Т. се е снабдила с извлечение от банковата сметка на дружеството-ответник в „Б.“АД и от получената разпечатка се установило,че всички теглени суми от банковата сметка през периода 19.04.2018 г.-31.12.2019 г.,са теглени от съдружника и управител К. К.,като общо от тази сметка същият е изтеглил в брой през посочения период сумата от 26 000 лв.,а отделните изтеглени суми и датите на тегленето на всяка от тях са описани подробно в отговора на исковата молба.Наред с това се твърди,че от издадената разпечатка за движението по банковата сметка на дружеството в „Б.“АД за посочения период,било видно,че на АТМ с карта "" през този период са били изтеглени суми в общ размер на 15 200 лв.,като отделните теглени с картата суми и датите на изтеглянето им също са описани подробно в отговора на ИМ.Във връзка с твърдяните тегления с карта на АТМ,ответникът е изложил и твърдението,че от банката му е бил предоставен договор за издаване на бизнес кредитна карта,сключен на 10.07.2018 г.,от който се установявало,че единствен оправомощен ползвател на издадената бизнес кредитна карта е бил покойният съдружник и управител на „В. ""“ООД-К. К..Твърди се още,че изтеглените суми от 26 000 лв. и 15 200 лв. не са били отчетени в дружеството от покойния К. К. и затова са дължими,като на тази база е поискано в случай,че не бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан,да бъде отхвърлен същия поради извършено съдебно прихващане по делото със същите суми.