Определение № 2929 от 05.07.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2929 гр. Плевен, 05.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430102014 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по ИМ от Н. Г. Х., ЕГН **********, от гр.Плевен, *** чрез мл.адв.***, против *** ЕИК ***, с посочено правно основание – чл.26 и чл.55 от ЗЗД.

С Разпореждане на съда №7261 от 29,05,2026 г., връчено чрез мл.адв.*** /чрез ***/ на 19,06,2026 г., исковата молба е оставена без движение, с дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, срок за отстраняване и последици при неизпълнение, като съдът е оставил без уважение искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ.

В дадения срок, така и след изтичането му, нередовностите на молбата не са отстранени, което обосновава връщането й.

За пълнота следва да се отбележи, че в исковата молба се съдържат абстрактни твърдения за сключен потребителски договор, който страдал от съответните пороци, обуславящи неговата недействителност съгласно чл.22 от ЗПК, като е направено и искане за осъждане на ответника да върне платеното без правно основание. Не се съдържат обаче конкретни фактически твърдения в основанието на двата иска и в техните петитуми. Именно за тези нередовности съдът е оставил исковата молба без движение.

От друга страна, съдът констатира, че ищецът злоупотребява както с правото си на иск, така и с доказателственото си искане за снабдяване чрез издадено от съда съдебно удостоверение с информация за всички договори с ответника, но не и за конкретен договор за потребителски кредит, за който се иска да бъде прогласен за нищожен. Ищецът отказва да посочи конкретно 1 съдържание на договора, като дата на сключване, размер на паричния заем, който твърди че е заплатил, падеж или други данни, които да позволят индивидуализирането му, както в съдебното удостоверение, така и в основанието /петитумите на исковете. Житейски и правно нелогично е да си сключил договор за кредит, да си върнал сумата по него, но да не знаеш нито номера на договора за кредит, нито годината, нито сумата, която си върнал по него. Искането за издаване на съдебно удостоверение за всички договори, а не з а конкретен договор, за който е предявен иск, представлява злоупотреба с правото на иск, и злоупотреба с процесуално право по чл.186 о т ГПК.

Съгласно чл.3 о т ГПК, участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган, независимо от предявените искове. В практиката на ВКС е възприето и трайно установено посоченото разбиране, при което съдът не зачита упражнените от страните права в условията на недобросъвестност/злоупотреба. В мотивите на Тълкувателно решение №4/23,11,2022 г. по тълк. д. №4/2021 г. на ОСГТК на ВКС е потвърдено разбирането, че основните принципи на гражданския процес не могат да се разглеждат самостоятелно и изолирано, а в диалектическа връзка, тъй като необходимостта от постигане на справедлив баланс между тях не позволява на съда да допусне недобросъвестно поведение на ищеца. Злоупотребата с право е противоправно поведение, което възниква, когато се упражняват права недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други, но също и в противоречие с интересите на обществото. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение №257 от 14,07,2011 г. по гр.д.№1149/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес, и правните последици са отказ от защита им. Предвид горното, съдът намира, че упражненото доказателствено искане по чл.186 от ГПК, което не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.156, ал.1 о т ГПК, от страна, която настоява за информация за всички договори, а не конкретен, представлява злоупотреба с права и искането за издаване на съдебно удостоверение за всички договори, 2 сключени с ответника, не следва да бъде зачетено.

Както бе посочено и по-горе, неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовност на исковата молба, обуславят приложението на хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, поради което същата следва да бъде върната.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 от ГПК искова молба - вх.

№16042/27,05,2026 г., подадена от Н. Г. Х., ЕГН **********, от гр.Плевен, *** чрез мл.адв.***, против *** ЕИК ***, с посочено правно основание – чл.26 и чл.55 от ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2014/2026 г . на ПлРС.

Определението може да се обжалва от ищеца в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му, с частна жалба, чрез ПлРС - пред ПлОС.

Определението да се съобщи на ищеца, чрез мл.адв.Кръстилова от САК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3