Определение № 391 от 17.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Ловеч, 17.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500241 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 във вр. с чл.112 б.“и“ от ЗС и чл.4 б.“к“ от ПВ

С определение №1/13.05.2022 г. изпълняващата функциите съдия по вписванията при ТРС е отказала вписване на устно завещание, съставено в Кралство Испания по реда и формата на испанското законодателство от И.В.В. от 15.11.2025 г. на основание чл.32а от Правилника по вписвания.

Подадена е частна жалба вх.№136/23.05.2022 г. от В. Р. В. гражданка на Кралство Испания, БУЛСТАТ№ 180708628, адрес за кореспонденция в България: гр.

София

1404, ул.Деян Белишки, бл. 1, ет. 10, ап.37,чрез пълномощника адвокат Снежанка Желева И. от САК, Гр. София, ул. Добри Войников № 29, ет. 3, ап. 5-кантора срещу опрделение №1/13.05.2022г., постановено от районен съдия Ани Георгиева със заповед за заместване No 75/12.05.2022 по заявление вх. No 1777/ 05. 2021г., с което се отказва вписване на завещание с искане същото да бъде отменено и да бде задължен Съдията по вписванията при Служба по вписванията-гр. Тетевен да извърши исканото вписване. Счита, че то е незаконосъобразно и необосновано не само поради изложените в него мотиви, но и поради изложеното по-долу, обосноваващо необходимостта от вписване на представеното завещание.

Излага, че със заявление вх. No 1777/05. 2022г. на основание чл. 112, буква „и" от ЗС и чл. 4, буква „к" от ПВ е поискано вписване в Имотния регистър на Службата по вписванията-гр.

Тетевен на документ, именуван „устно завещание", съставено в

Кралство Испания, от испански нотариус, по испанския ред и форма, за който в заявлението е посочено, че представлява завещание на покойната И.В.В. - майка на молителката В. Р. В. , като към заявлението са приложени, освен документът-завещание, чието вписване се иска, всички необходими за вписването документи, съгласно Правилника за вписванията и 1

Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър.

Счита, че вписването е отказано неправилно, поради следните съображения:

Поискано е вписване на завещание, изготвено в Кралство Испания, съдържащо разпореждане с недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, в полза на молителката - испанска гражданка. Казусът е с международен елемент, поради което според нея се прилага Кодекса на международното частно право/КМЧП/.

Относно компетентния орган и приложимия към процедурата по вписване закон счита, че с според чл. 14 от КМЧП „Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България." Сочи, че завещателката е българска гражданка, починала в гр. София, касае се за имущество намиращо се в България, поради което компетентен по вписванията е именно българският орган по вписванията.

Сочи, че българското гражданство на завещателката е видно, както от текста на самия документ- устно завещание, така и от приложеното удостоверение за наследници.

Счита, че заявлението е правилно насочено към оправомощен за вписването българки орган по вписването - Служба по вписването гр. Тетевен - видно от самото него, както и от приложената изискуема се, съгласно чл. 4, буква „к" ,изр.2 ПВ нотариално заверена декларация, завещанието касае имоти, намиращи се в с. Голяма Брестница, общ.

Ябланица, обл. Ловеч - в компетентността на Службата по вписванията-Тетевен.

Изтъква, че според чл. 29 от КМЧП, българските съдилища и други органи разглеждат делата по българското право и следователно приложимото към вписването право е българското гражданско право.

Отбелязва, че при осъществяване правомощията си във връзка с поисканото вписване компетентния орган - съдия по вписванията не е обвързан с посоченото в заявлението за вписване основание, а дължи произнасяне с оглед на всички обстоятелства, установени от приложените към заявлението документи. Относно акта, чието вписване се иска твърди, че е поискано вписване на завещание, изготвено в Кралство Испания, съдържащо разпореждане с недвижими имоти в полза на молителката, намиращи се на територията на Република България, казусът е с международен елемент, поради което се прилага и Кодекса на международното частно право / КМЧП / глава 9, чл.чл. 89 и слдв.

КМЧП.

Посочва, че относно формата на завещанието - В самия представен документ е посочено от испанския нотариус, че(цит.): „спазени са всички изисквания на Гражданския кодекс, касаещи този тип завещания" и оттук следва, че е спазена формата, предвидена в испанския Граждански кодекс и завещанието е действително по форма, съобразно разпоредбата на чл. 90, ал.2, т. 1 от КМЧП.

Твърди, че относно типа /вида/ на завещанието няма съмнение, че представеното за 2 вписване завещание не е саморъчно и видно от самото завещание, то е именовано „Устно завещание" и е съставено от испански нотариус, съобразно устно изразената на испански език воля на завещателката Иванка В.. Твърди, че в завещанието е посочено, че завещателката се е отказала от правото си сама да прочете съставеното от нотариуса завещание и го е одобрила и подписала като верен израз на нейната воля, след прочитането му от нотариуса, който също го е подписал, но завещанието не е подписано от свидетели и същото не е съставено в присъствието на свидетели.

Предвид това, счита, че завещанието на Иванка В., макар и съставено от нотариус, се отличава съществено от българското нотариално завещание, защото съществено изискване към българското нотариално завещание, според чл. 24, ал. 1 от Закона за наследството е то да бъде извършено от нотариуса в присъствието на двама свидетели, които го подписват наред със завещателя и Нотариуса, който следва да се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и ал.2 от ГПК, т.е да е съставено във формата на нотариален акт, като неспазването на това изискване води до нищожност на завещанието /чл. 42 ЗН/, когато то е съставено от български нотариус. Изтъква, че в случая обаче завещанието е действително по форма, както посочихме по-горе, защото е съставено от испански нотариус и с оглед разпоредбата на чл. 90, ал.2, т. 1 от КМЧП , следователно представеното за вписване завещание не е идентично /не е съответно/ на нито една от предвидените в българския закон форми - саморъчно или нотариално, с оглед на които са съществуващите правни норми, касателно вписването на завещания -чл. 112 ЗС, чл. 4 буква „к" ПВ , чл.

5,буква „в" ПВ, чл. 27, ал. 1т.7 от Наредба 2/2005 за воденето и съхраняването на имотния регистър, както и Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 Г.по тълк. д. № 7/2012 Г.., ОСГТК на ВКС. Излага, че по българския закон то би било нищожно, защото не отговаря на нито една от предвидените две форми на завещание, но неговата действителност по форма се преценява по испанския закон и доколкото може да се изведе от текста на самото завещание, всички изисквания на испанския закон са спазени и доколкото производството по вписване е едностранно, а не спорно, издирването на испанския закон не е необходимо, за да се прецени действителността на завещанието по форма.

Изтъква, че независимо от това, дори и да е нужно установяването на чуждото право, за да се прецени дали завещанието е действително по форма, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от КМЧП: „Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право, като той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти."

Посочва, че незнанието на испанския закон от страна на съдията по вписванията не е основание за отказ от вписване, в случай, че се счете, че има нужда да се установи съответствието на формата с испанското законодателство и изявлението на нотариуса в самото завещание е недостатъчно и отказ по тази причина би бил постановен при процесуално нарушение - неприлагане на служебното начало при издирване съдържанието 3 на приложим закон.

Сочи, че независимо от това на електронния сайт в Интернет https://еjustice.europa.eu/content general information- 166-es-maximizeMS EJN-bg.do?member= 1 в който е посочено, че: „Този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE)." И всеки може да се информира за съществуващите форми на завещанието в Кралство Испания. Твърди, че оттам е видно, че процесното завещание е съставено в една от законово предвидените форми в Испания. Излага,че в сайта е посочено следното: „Завещанието може да бъде в една от посочените по-долу форми:

-явно заявено (отворено) завещание, т.е. завещание, съставено пред нотариус, който го изготвя и го добавя към нотариалната си книга. Това е обичайният начин на съставяне на завещание;

-затворено завещание, т.е. завещание, съставено пред нотариус, без той да е запознат с неговото съдържание. Тази форма вече не се използва;

-саморъчно завещание, т.е. завещание, което се изготвя ръкописно от завещателя, който полага своя подпис и датата. Тази форма не се използва често." Излага съображения, относно необходимостта от вписване на конкретното завещание на И.В.В., а именно, че българските правни разпоредби, касателно вписването, допускат вписване само на обявени саморъчни завещания. Съгласно чл. 5, буква 'в' от ПВ нотариалните завещания изрично са изключени от вписване в Имотния регистър, явно защото те се съставят във формата на нотариален акт, който се вписва, но, представеното за вписване „испанско" завещание не е нито саморъчно, нито нотариално по смисъла на българския Закон за наследството и следователно и доколкото приложимото към вписването право е българското, както беше изложено по-горе, органът по вписванията е изправен пред липсата на изрична правна норма, касателно възможността за вписване на конкретното завещание. Излага, че е налице е хипотезата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове - „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България."

Твърди, че няма съмнение, че предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове правни норми, касаещи възможността и задължителността на вписването, са създадени с цел да се прояви оповестително-защитния ефект от вписвнето, т.е. да даде гласност и да осигури противопоставимост на правата на заявителя срещу всички права, придобити от трети лица след вписването и именно затова законодателят е предвидил вписване на саморъчните обявени завещания, защото те не са вписани, а представляват разпореждане с имущество за след смъртта на завещателя.

Сочи, че процесното, представено за вписване, „испанско" завещание на Иванка В. също не е вписано и нещо повече, към приложените със заявление 1777/ 05.2022г. до Службата по вписванията-Тетевен документи е представено и Удостоверение за приемане 4 на наследство изх. № 16843/25.03.2022г. на СРС, издадено по частно гр.д. № 20221110115084/2022г. Твърди, че с акта на приемане на наследството е прието и наследяването по завещание, т.е. молителката В.Р. е придобила с приемането оставеното й със завещанието на Иванка В. имущество, а според текста на завещанието завещателката Иванка В. (цит:)„Завещава на сина си Илиан Райков Вътев в изплащане на минималните наследствени права, които му се полагат/познато в Испания като legitima estricta, което понастоящем е една шеста от наследството/ всичките налични пари, които завещателката притежава докато е жива и в случай, че надвишават тези права, също му ги завещава.