Решение № 716 от 02.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1159/2022
- Вид
- Решение № 716
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Диляна Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за енергетиката
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 21, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 30, т. 13 · Закон за енергетиката
- чл. 91, ал. 2 · Закон за енергетиката
- § 15 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 27г · Закон за енергетиката
- § 1, т. 34б · Закон за енергетиката
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 716 гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901159 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.Б.” АД твърди, че е краен небитов клиент на електрическа енергия в притежавания от него недвижим имот, представляващ фазерен цех, находящ се в гр. Троян, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника „Е.м.З.” ЕАД.
Посочва, че електрическата енергия в имота се снабдява чрез подстанция Троян, като в него има две захранвания чрез два въздушни електропровода – единият е основен и е собственост на ищеца, а другият е резервен и е собственост на ответника. Електрическата енергия по двата електропровода се измерва с отделно средство за търговско измерване, като предоставената на ищеца от ответника максимална активна мощност за двете захранвания е 8 500 кВт. С оглед на това в тежест на ищеца е възникнало задължение да заплати цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която се определя от КЕВР въз основа на предоставената мощност, която е в размер на 8500 кВт, като тя се дължи само за основното захранване, но не и за резервното. За периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г. цената за достъп до електроразпределителната мрежа, която ищецът дължи на ответника е в размер на 374 064, 51 лв. Той обаче заплатил за посочения период сумата от 748 129, 02 лв., която е в по-голям размер от дължимия. Ето защо и част от престираната сума в размер на 374 065, 51 лв. е платена без правно основание за това и подлежи на връщане от ответника. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на тази сума в предоставения в получена покана срок за това, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 16.02.2022 г. до 24.06.2022 г., което е в размер на 13 405, 05 лв. Поради изложеното ищецът моли „Е.м.З.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 374 064, 51 лв., 1 представляваща такава получена за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г. без правно основание за това, както и сума в размер на 13 405, 05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.02.2022 г. до 24.06.2022 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по исковете - „Е.м.З.” ЕАД, ги оспорва. Твърди, че е получил процесните суми на правно основание, а именно сключен за процесния обект договор по чл. 11, т. 10 от Правилата за търговия с електрическа енергия, като е уговорено, че в обекта има две точки за доставка на електрическа енергия с две различни захранвания. Посочва, че за спорния период за всяко от захранванията е осигурена и гарантирана мощност от 8500 кВт или общо 17 000 кВт, въз основа на която трябва да се изчисли дължимата от ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Прави възражение за погасяване по давност на предявените вземания, като твърди, че е изтекла кратката тригодишна давност. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и след проверка на всички счетоводни документи, се установява, че ответникът „Е.м.З.“ ЕАД, със старо наименование „Чез Разпределение България” АД, е получил от ищцовото дружество „В.Б.“ АД сумата от 304 595, 71 лв., която е заплатена като цена за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на „Е.м.З.“ ЕАД за обект, представляващ Фазерен цех, находящ се в гр. Троян, чрез изграденото на обекта резервно захранване. Заплащането на тази сума не е направено от ищеца направо към ответника, а чрез трето лице, с което той е обвързан от договорни правоотношения за продажба на електрическа енергия на свободния пазар, но съдът приема, че тази сума всъщност е излязла от патримониума именно на ищеца, а не на това трето лице. Това е така, тъй като третото лице няма самостоятелно задължение към ответника за заплащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа за описания обект в гр. Троян, което да изпълнява, което дава основание да се приеме, че то действа единствено като посредник между лицето, платило сумата, и това, което я е получило, с оглед специфичните правила, на които е подчинена дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. Доказването на факта по престиране на паричната сума от 304 595, 71 лв. от ищеца 2 в полза на ответника означава, че в процеса е установено настъпването на първата от посочените две предпоставки, при които в полза на ответника възниква парично вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ищеца.
На следващо място, съдът трябва да разгледа въпроса дали за „Е.м.З.“ ЕАД съществува правно основание да получи паричната сума от 304 595, 71 лв. Това дружество твърди, че тя му се дължи от ищеца в изпълнение задължение за заплащане на цена за осигурен достъп до електроразпределителната мрежа на собствените му обекти, което е възникнало по сключен на 03.07.2013 г. договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа.
Дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е обществено значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа енергия, като същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането на енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които възникват между отделните правни субекти по повод производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с които е ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на електрическа енергия.
Такива норми се съдържат в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и в Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени въз основа на него от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ /за спорния период са действали два различни акта от този вид - Правила за търговия с електрическа енергия от 2010 г. и Правила за търговия с електрическа енергия в сила от 26.07.2013 г./. С оглед на това съдът ще отговори на въпросите какви облигационни отношения са възникнали между страните по спора, както и какви задължения са възникнали за всяка от тях като съобрази тези нормативни актове, в редакцията им към датата, на която се твърди от ответника, че е сключен договор за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа, както и на събраните в производството доказателства за постигнато между страните съгласие за сключване на конкретен договор.
В § 15 от ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието достъп, като е посочено, че то представлява правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. При тълкуване на разпоредбите на чл. 104 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ, в редакцията им към 03.07.2013 г., във връзка с чл.11, т. 3 и чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа от 2010 г., които са в сила до 25.07.2013 г., се налага изводът, че отношенията във връзка с предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа се уреждат с договор. Едната страна по този договор винаги е операторът на електроразпределителната мрежа, като другата страна може да бъде и крайният клиент, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.
3
В производството е безспорно, че ищецът „В.Б.“ АД има качеството на краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, тъй като е юридическо лице, което купува електрическа енергия за собствени нужди в притежавания от него обект, представляващ фазерен цех, находящ се в гр. Троян. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът „Е.м.З.“ ЕАД, със старо наименование „Чез Разпределение България” АД, има качеството на оператор на разпределителната мрежа съгласно § 1, т. 34б от ДР на ЗЕ. Така установените факти водят до правния извод, че ищецът и ответникът имат такова качество в процеса по производство, доставка и пренос на електрическа енергия, което ги легитимира като страни по договор за достъп до електроразпределителната мрежа.
От представените по делото доказателства е видно, че между „Чез Разпределение България” АД, с ново наименование „Е.м.З.“ ЕАД, и „Лесопласт” АД, с ново наименование „В.Б.“ АД, на 03.07.2013 г. е сключен писмен договор, който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите. По силата на този договор страните са постигнали съгласие по всички основни елементи, които са характерни за договора за достъп до електроразпределителната мрежа по чл. 11, т. 3 от Правилата от 2010 г., доколкото от съдържанието му е видно, че „Е.м.З.“ ЕАД е поело задължение да осигурява достъп до електроразпределителната мрежа до мястото на доставка на електрическа енергия на обектите на „В.Б.“ АД, а за последното дружество е възникнало насрещно задължение да заплаща на разпределителното предприятие цена за достъп. Този договор обвързва страните по него съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и създава за всяка от тях задължения такива, каквито са установени в неговото съдържание. В чл. 5 от договора е уговорен срок на неговото действие, който е до датата на влизане в сила на общите условия за използване на електроразпределителната мрежа на „Чез Разпределение България“ АД, изготвени на основание чл. 104а ЗЕ и одобрени с решение на ДКЕВР /нови наименование КЕВР/.
За да отговори на въпроса дали предвид уговорката в чл. 5 от договора той е действащ за процесния период, който е от 01.05.2017 г. до 31.08.2021 г., съдът съобразява, че по делото са представени само едни общи условия, които са приложени към исковата молба.
В тях е записано, че те са одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.11.2007 г. и са изменени с Решение на ДКЕВР от 26.04.2010 г., което като време е преди сключване на писмения договор от 03.07.2013 г. Това означава, че тези общи условия не са общите условия, които страните са визирали в клаузата на чл. 5 от договора, с влизане в сила на които е ограничено неговото действие и които очевидно са такива, които предстои да бъдат приети по реда на чл. 104а ЗЕ след датата на подписване на писмения договор, т.е. след 03.07.2013 г. В производството не са представени други доказателства, от които да може да се установи кога от компетентния държавен орган са одобрени общи условия по чл. 104а ЗЕ. От извършена от съда проверка за общите условия, които са обявени в интернет страницата на „Е.м.З.“ ЕАД и на КЕВР, се установява, че са публикувани само едни общи условия, които са съставени съгласно чл. 104а ЗЕ след 03.07.2013 г., като те са одобрени от КЕВР с решение от 04.06.2021 г. В посочените интернет страници няма информация от КЕВР преди 04.06.2021 г. да са одобрени други общи условия по чл. 104а ЗЕ, които да са съставени след сключване 4 на процесния писмен договор. Ето защо и съдът приема, че от събраните в производството доказателства се установява, че фактите, при които е прекратено действието на договора от 03.07.2013 г., са настъпили на 04.06.2021 г. и до тази дата той е бил действащ. Следователно този договор е обвързал страните по спора за голяма част от исковия период – от 01.05.2017 г. до 04.06.2021 г. За периода от 05.06.2021 г. до 31.08.2021 г. този договор не е имал действие, но за това време страните също са били обвързани от облигационни отношения по договор за достъп до електроразпределителната мрежа, които са възникнали по силата на чл.
Разпечатката съдържа 22 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/714b6d9b-84c4-434f-ae18-bd04778e1623