Решение № 38 от 12.02.2025, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 325/2024
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Полина Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. ******, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100325 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземА.я” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ******, срещу П. Г.
И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ******, ул. ****** № 42а, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основА.е чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл.
ЗПК, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за паричен заем № ******/03.06.2021 г., сключен между длъжника и „******” ООД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 26.08.2021г. и приложение № 1 към него от 12.04.2022г., както следва: 752,55 лева, представляваща дължима главница; 52,37лева - договорна лихва за периода 16.06.2021г. до 11.11.2021г.; 155,94лева - лихва за забава за периода 17.06.2021г. до 24.01.2024г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, които вземА.я произтичат от договора за паричен заем, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 56/30.01.2024г. по ч.гр.д. № 111/2024г. на РС – ******, срещу ответника.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2021г. между „******“ ООД и ответницата е сключен договор за паричен заем, по силата на който е предоставена сумата от 800 лева от кредитодателя в полза на кредитополучателя. Последният се е задължил да върне получената сума, както и уговорената договорна лихва в размер на 82,70 лева в срок до 11.11.2021 г. С договор за цесия от 26.08.2021 г. вземането по договора било прехвърлено на ищеца, като уведомление за това на ответницата е било изпратено на 19.05.2022 г. Твърди се, че непогасена част от главницата останала сумата в размер на 752,55 лева, както и договорна лихва за забава в размер на 52,37 лева за периода от 16.06.2021 г. – 11.11.2021 г. Претендира се и законна лихва за забава в размер на 155,94 лева, начислена за периода от 17.06.2021 г. – 24.01.2024 г., както и такава за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищецът прави искане в случай, че съдът не приеме за надлежно връчено уведомлението за извършената цесия, то това действие да бъде осъществено чрез връчване на исковата молба и приложените към нея документи.
1
Обосновава тезата, че връчването на уведомлението за извършената цесия не влияе върху основателността на иска, а само и единствено на това, дали плащането на ищеца е насочено спрямо актуалния кредитор. Поради изложеното, моли за уважаване на предявените искове по изложените съображения и присъждане на сторените разноски в заповедното и настоящото производство. Същевременно, се въвежда възражение спрямо претендираното адвокатско възнаграждение от ответниковата страна.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ****** на кредитополучателя, с който се излага становище за неоснователност на исковата претенция. Прави се възражение, че ищцата ****** от ****** ******, поради което не е могла да разбира значението на извършените действия към момента на сключване на договора и не е била в състояние да помни за съществуващото задължение. Посочва, че към момента е ****** за ****** ****** в ****** ******.
В открито съдебно заседА.е ищецът не се явява, не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
Ответникът, чрез назначения особен представител, във фазата на устните състезА.я оспорва исковите претенции.
След като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 111/2024 г. по описа на Районен съд – ****** със Заповед № 56/30.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е разпоредено П. Г. И. да заплати на „******“ ЕАД следните суми: 752,55лева, представляваща дължима главница; 52,37лева - договорна лихва за периода 16.06.2021г. до 11.11.2021г.; 155,94лева - лихва за забава за периода 17.06.2021г. до 24.01.2024г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, които вземА.я произтичат от договор за паричен заем № ******/03.06.2021г., сключен между длъжника и „******” ООД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 26.08.2021г. и приложение № 1 към него от 12.04.2022г., както и сторените разноски в заповедното производство.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит № ******/03.06.2021 г. между П. И. и „******“ ООД на ответника е предоставен от страна на кредитора кредит в размер на 800 лева със срок на договора от 23 седмици, при поето задължение от кредитополучателя да върне заетата му сума чрез заплащане на ежеседмични погасителни вноски, както следва: две погасителни вноски в размер на по 6,23 лева и двадесет и една погасителни вноски в размер на по 41,44 лева. Общата сума за плащане е посочена в размер на 882,70 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 49,81%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 4, ал. 1 е посочено, че с подписване на договора, кредитополучателят удостоверява, че е получил от кредитора заемната сума в размер на 800 лева, като договорът има силата на разписка.
Съобразно чл. 5, ал. 1 от договора, стрА.те са уговорили, че в тридневен срок от сключването на договора за кредит, последният ще бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения – банкова гаранция или поръчителство от един или две физически лица, които да отговарят на определени условия. Предвидено е в чл. 11, ал.1 от договора, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 428,30 лева, която се разсрочва съобразно Приложение № 1 към договора – погасителен план.
Уговорено в чл. 6 от договора е, че при забава на плащане на задълженията на кредитополучателя, последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл.
2
4, ал.2 от договора е посочено, че кредитополучателят е получил преддоговорната информация чрез връчването на Стандартен европейски формуляр.
От представения рамков договор за прехвърляне на вземА.я от 26.08.2021 г., ведно с Приложение №1/12.04.2022 г. към него, се установява, че „******” ООД прехвърля на „******” ООД вземА.ята, произтичащи от процесния договор за кредит.
Представено е изходящо от „******” ООД потвърждение на извършена цесия за вземА.я, индивидуализирА. в коментираното приложение № 1. Представено е пълномощно от „******“ ООД в полза на „АСВ“ ЕАД за овластяване с правото да бъдат уведомени всички длъжници, чийто задължения са прехвърлени с договора за цесия. Съгласно уведомително писмо от „АСВ“ ЕАД, отправено до П. Г. И., връчено на 16.05.2022 г., последната е уведомена за извършената промяна в титуляра на задълженията й.
С отговора на исковата молба са представени епикризи за ответницата, от които се установява, че същата ******, датираща от 1993 г. Съгласно ****** ответницата по повод ****** си е ****** в периодите: 31.05.1994 г. – 17.11.1994 г., 11.09.2019 г. – 11.12.2019 г., 08.06.2022 г. – 20.07.2022 г., 30.12.2023 г. – 30.03.2023 г. и 27.05.2024 – 27.07.2024 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна ек******ртиза, неоспорена от стрА.те, се установява, че ответникът е усвоил сумата по кредита на 03.06.2021 г. В изпълнение на договора ответникът е платил сумата в размер на 228 лева, като първото плащане в размер на 171 лева се сочи, че покрива размер на първите три вноски по погасителния план, а второто плащане в размер на 55,00 лева е отнесено за погасяване на договорна лихва и неустойка по четвърта и пета вноска в размер на 42,76 лева, а остатъкът от 12,24 лева – отнесен към погасяване на част от главницата по 4-та вноска. Платената сума от 2,00 лева е отнесена към дължима такса. Съобразно заключението остатъкът от задълженията възлизат на сумата от 752,55лв. - главница, 52,37 лева- договорна лихва, 280,08 лева - неустойка, 194,40 лева - лихва за забава за периода 17.06.2021 – 21.01.2024 г., начислена върху главницата.
Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-психиатричната ек******ртиза ответницата ****** с многогодишна давност. Психозата поради неадекватното ****** е довела до личностова промяна от шизофренен тип и пречи на болния да достига до базисните психични годности да разбира и ръководи по разумни подбуди поведението. Към датата на сключване на договора лицето е разбирало смисъла и значението му, макар и да не се е ръководила от разумни подбуди и да са затруднени екзекутивните й функции за последиците от поведението й.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основА.е в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквА.я на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 111/2024 г. по описа на Районен съд – ******.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендирА.те размери.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „******” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /цесия/, ведно с 3 приложение № 1 към него, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за потребителски кредит № ******/03.06.2021 год. Така сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия са уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземА.я. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата вземА.ята по заемното правоотношение между „******“ ООД и ответника са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към И..
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай са налице данни, че ответникът е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установи, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „******“ ООД договор за потребителски кредит № ******/03.06.2021 г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер на 800лева.
Съдът, предвид твърденията на ответниковата страна, че към момента на получаване на исковата молба е била ****** в ****** ****** за срок от три месеца, с оглед поставената й от 1994 г. ****** „******“, служебно изследва въпроса за нейната годност да формира воля и да извазява същата към момента на сключване на процесния договор за кредит.