Определение № 819 от 02.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Благоевград, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100522 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.

Навежда се в молбата, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006 г. постановено по ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ -гр. Петрич /Пр. Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 01.08.2002 г. - 11.12.2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГС "Кулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 592 733.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК. Твърди се, че впоследствие „присвоената“ парична сума е прецизирана на 421 751.20 лева, като след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“ - София. Навежда се, че с прокурорско Постановление Вх.

№ 1591/ 14.09.2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич на уличения е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа.

Твърди се, че след изтичането на този срок Прокуратурата, по реда на чл.63, ал.1 от НПК, е поискала вземане на постоянна мярка за неотклонение 1

„задържане под стража“. По това искане е образувано ЧНД № 2396/ 2006г. по описа на Петрички районен съд, по което Съдът с определение от 15.09.2006г. е взел постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдебният акт е бил обжалван, като по този повод е било образувано ВЧНД № 20061200600734 по описа за 2006г. на Окръжен съд - Благоевград, по което на ищеца му е определена окончателна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева. Наред с това, с Постановление от 14,09.2006г. и по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./ на ищеца му е била наложена забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение от прокурора. Навежда се, че това ограничение възпрепятствало уличения да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен. След като бил значително затруднен от така наложената му ограничителна мярка, уличеният поискал с молба до Районен съд - Петрич същата да бъде отменена. По повод на молбата било образувано ЧНД № 1021 / 2007 г. по описа на Районен съд - Петрич, по което с Определение № 448/17.05.2007г. ограничителната мярка за неотклонение „забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на прокурор“ е била отменена. Твърди се, че същата е повторно наложена от прокуратурата с Постановление Вх. № 1591/ 05.03.2008 г. по описа на Районна прокуратура Петрич. След като прокуратурата отказала да издаде разрешение за напускане на страната, ищецът обжалвал този отказ реда на чл. 68, ал. 5 от НПК пред Районен съд - Петрич, по повод на което било образувано ЧНД № 20081230200541 по описа на същия съд, като с Определение № 305/ 27.03.2008 г. съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. Твърди се, че с Постановление Вх. № 1591/ 20.10.2008 г. Районния прокурор на Районна прокуратура - Петрич отменил наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - изтичането на повече от 2 години от привличането на лицето като обвиняем. С Постановление вх. № 1591/ 13.03,2009 г. Прокуратурата за трети път е наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Р. България без разрешение на прокурор“, като последната е отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/ 13.04.2009г. тъй като досъдебното производство по Дознание № 452/ 2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - Петрич.

2

Поддържа се, че досъдебното производство е продължило прекалено дълго - почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура - Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това да е извършил горепосоченото престъпление, като в Районен съд - Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва на 30.05.2012 г. е образувано НОХД № 630/ 2012 г. по описа на същия съд. Твърди се, че с Присъда № 15/ 16.03.2018 г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 260009/ 08.09.2022 г. оправдателната присъда е била потвърдена, като необжалваемо това съдебно решение е влязло в сила от деня на постановяването му 08.09.2022 г..

Навежда се, че в резултат на действията на ответника, на ищеца са нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня; получил здравословни проблеми — високо кръвно налягане, сърцебиене, постоянно главоболие. Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в с. Кулата, общ. Петрич, където всички се познават. Твърди се, че ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от 3 срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, който е бил обвинен, че е престъпник. Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.

Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на 12.09.200 6г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, че са присвоили огромна парична сума, в размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор" е публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени" от граничните пунктове Кулата и Златарево.

Твърди се, че на 15.09.2006 г. по национална телевизия „БТВ“, в найгледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград комисар К.Г. дава убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. Навежда се, че в хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РППетрич Лидия Манолова, по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излиза и регионалният вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред.

Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели.

В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец". В резултат на това повечето роднини, близки и 4 приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.

Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан.

Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006 г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012 г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал. Твърди се, че всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др. такива.

Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това е още по-значителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от живота си - на 37 години. Когато е оправдан, вече е на 53 години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Круто е било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок. Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив. Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи или възстанови.

Поддържа се, че ищецът е бил оправдан, той е продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него 5 наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически.

Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните; емоционално съсипан - в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и социален план - с постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на трудовата дейност на ищеца. При влизане в сила на оправдателната присъда той вече е на 53 години и започването на нова работа е много по-трудно. Това го е принудило да търси работа в чужбина.