Определение № 2274 от 22.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2274 гр. София, 21.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.

Георги Стоев като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100500885 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. с чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Е. С. С., длъжник, срещу Разпореждане № 5944 от 14.11.2022 г. на ЧСИ Г.Н., рег.№ 923, с район на действие СГС, по изп.д.№ 20219230400041 по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 923, с район на действие СГС, за възобновяване на производството по принудителното изпълнение по молба на взискателя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката била поискала от съда спиране на основание чл.420 ГПК на принудителното изпълнение. Постановено било определение № 20146418 от 25.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 5718 по описа за 2020 г. на 30-ти състав. Жалбоподателката била подала възражения срещу заповедта за изпълнение независимо от това съдът бил приел, че е преклудирана възможността за установяване на вземането в хода на исковото производство. Съдът бил оставил без уважение подадените възражения като приел, че заповедта е влязла в сила. Исковата молба на взискателя била върната с определение № 2566 от 24.03.2022 г. по гр.д.№ 8521 по описа на СГС, I-19 състав. Затова взискателят „ДСК Л.“ АД 1 поискал от ЧСИ да възобнови изп.производство с цел събиране на вземането. Според жалбоподателката неправилно ЧСИ се позовал на мотивите на СГС, I-19 състав като не отчел пречките за хода на изп.производство.

С жалбата си представя писмени доказателства- влезлите в сила съдебни актове на които основава тезата си за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, както и възражението си по чл.414 ГПК; доказателства относно уведомяването за обжалваното разпореждане.

Взискателят в изпълнителния процес – „ДСК Л.“ АД, излага становище за неоснователна, а обжалваното разпореждане – за правилно.

Налице било влязло в сила определение № 2566 от 24.03.2022 г. с което било прието, че възражението по чл.414 ГПК не е било депозирано в законовия срок. Постановеното от СРС определение за спиране имало само констативно действие, тъй като заповедта за изпълнение била издадена на основание чл.417, т.10 ГПК.

От ЧСИ сеа депозирани мотиви с които е заявено становище за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.

Счита, че били налице всички предпоставки за възобновяване на производството с оглед на това, че от страна на взискателят бил представен влязъл в сила съдебен акт, който окончателно установявал липсата на подадена възражение по чл.414 ГПК, в срок. Прекратяването на съдебното производство по иска по чл.422, ал.1 ГПК заличавало с обратна сила последиците от предявяване на иск, т.е. поставяло се в действие правилото на чл.415, ал.5 ГПК.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното разпореждане жалбоподателката е била уведомена на 14.11.2022 г.

Жалбата с която сме сезирани е подадена на 28.11.2022 г. /по пощата/.

2

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Жалбата, обаче, е недопустима защото:

С нормата на чл. 435 от ГПК законодателят лимитивно и изчерпателно е установил подлежащите на съдебен контрол по реда на обжалването актове и действия на съдебния изпълнител. Подлежащите на обжалване от страна на длъжника в изпълнението актове и действия на съдебния изпълнител са изброени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и, ал.

3 от ГПК. В конкретния случай обжалван ото разпореждане не попада в приложното поле на нито една от тези две разпоредби. Нормата на чл.

435, ал. 2, т. 6 ГПК дава право на длъжника да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Тази норма е императивна и не може да бъде тълкувана разширително. В случай, че страната /длъжник/, счита, че от ЧСИ незаконосъобразно се реализира изпълнителното производство с актове и действия, които не попадат в приложното поле на чл. 435 от ГПК, то законодателят е предвидил друг ред за защита на правата и законните интереси на страната в хипотезата, при която те са накърнени / чл. 441, ал. 1 ГПК/.

С оглед така изложените мотиви, съдът приема, че жалбата на Е. С.

С. е недопустима поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските:

На жалбоподателката разноски не се следват.

Ответникът по жалбата не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Е. С. С., длъжник, срещу Разпореждане № 5944 от 14.11.2022 г. на ЧСИ Г.Н., рег.№ 923, с район на действие СГС, по изп.д.№ 20219230400041 по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 3

923, с район на действие СГС, за възобновяване на производството по принудителното изпълнение по молба на взискателя, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4