Решение № 2054 от 15.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2054 гр. София, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря В.Г.Н. като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110148276 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

„ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявило срещу Й. П. СТ. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: сумата 86.01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер . за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 12.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г.; сумата 31.34 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.03.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5.40 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 23.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19507/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определен срок, като неплащането на дължимите суми е довело до изпадане на ответника в забава. Ето защо, претендира горните суми.

Ответникът твърди, че е погасил процесните вземания, като представя платежни нареждания от 12.10.2021 г. и 20.12.2021 г.

С молба от 12.01.2022 г. ищецът признава, че ответникът е платил процесните задължения, както и сторените разноски за държавна такса в настоящото и в заповедното 1 производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът бил дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор за доставка на топлинна енергия, че ответникът има качеството потребител, като собственик или ползвател на топлоснабдения имот; че ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора, а именно да престира топлинна енергия, по вид, обем и цена, в съответствие със заявените в заявлението по чл.

410 ГПК и исковата молба. Доколкото ответникът не е оспорил валидността на облигационното отношение, с което са обвързани страните, доставките на топлинна енергия до процесния имот и качеството си на потребител на топлинна енергия на топлоснабдения имот, и това се установява от приложените по делото писмени доказателства, то тези факти не се нуждаят от допълнително доказване.

Липсва спор между страните и досежно това, че всички процесни вземания са заплатени от ответника след подаване на исковата молба в съда.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните състезания между страните. Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главници и мораторна лихва върху тях към датата на устните състезания са изцяло погасени, чрез извършеното в хода на делото плащане.

Ето защо, исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.

По разноските:

Доколкото извършеното плащане на главниците за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторната лихва върху тях съставлява както признание на исковете, така е и основание за тяхното отхвърляне поради погасяването им в хода на производството, единственият спорен въпрос между страните остава дължимостта и размера на разноските.

Съдът намира, че с оглед изхода на делото и с арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът с поведението си са дали повод за завеждане на делото, тъй като не е заплатил изискуемите свои задължения към ищеца, съществуващи преди образуване на настоящото производство.

Ето защо, ответникът следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане. Разноските възлизат за двете производства общо в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу Й. П. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19507/2021 г. по описа на СРС, 145 състав: сумата от 86.01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер . за периода от 2

01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 12.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г.; сумата от 31.34 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.03.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.40 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 23.03.2021 г. поради извършено в хода на делото плащане.

ОСЪЖДА Й. П. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на основание чл.

78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата от 100 лв. – разноски за заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „ДРУЖЕСТВО“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3