Решение № 157 от 24.07.2019, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е гр. И., 24.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД И., III граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г. при секретаря Ц.В., като разгледа докладваното гр.д.

№926/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „...“ ЕООД, чрез адв. С.Г. от САК, срещу А.К.Ч. и Н.Л.Т. пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо кредитора „...“ ЕООД на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , per. № , дело г., вписан в Служба по вписванията - гр. И., вх. Per. № от г., акт № , том , дело № г., партидни номера № , по силата на който А.К.Ч. дарява на майка си Н.Л.Т., ЕГН ********** собствените си идеални части от подробно описаните в петитума на исковата молба недвижими имоти. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че ответникът Ч. по силата на

Договор за поръчителство от . е поръчител по Договор за банков кредит № ., сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД като кредитор и „Е. К.“ ООД- кредитополучател, и „У Р “ ООД- съдлъжник. Поддържа, че вземането е установено с влязло в сила съдебно решение и е цедирано от кредитодателя на ищеца. Твърди, че ответникът Ч. е увредил кредитора си като отчуждава безвъзмездно процесното имущество чрез даряването му на втория ответник и негова майка- Н.Т.. Поддържа, че ответникът Ч. е знаел за увреждането, както и че поради безвъзмездния характер на сделките знанието на втория ответник е ирелевантно, както и че по отношение на последния е приложима презумпцията по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.

Ответниците, получили препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК са подали идентични отговори, в които оспорват изцяло основателността на предявените искове. Поддържат, че Договорът за цесия е недействителен, тъй като противоречи на добрите нрави (уговорената цена е твърде занижена) и заобикаля закона (банката облекчава задълженията си с цел спазване на законовата уредба, а цесионерът има възможност да реализира необосновано висока печалба). Твърдят, че искът е недопустим, тъй като с Уведомление за извършена цесия са уведомени, че ищецът е прехвърлил вземането на …. на „А.“ ЕООД.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Предявените искове са допустими. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на исковете поради извършено прехвърляне на вземането. Настоящото производство е образувано на …., а от представеното от ответниците Уведомление за цесия (л. 192) се установява, че ищцовото дружество ги е уведомило, че е цедирало вземането на трето за производството лице на …., т.е. след образуване на настоящото производство.

Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК при прехвърляне на спорното право в течение на производството делото следва своя ход между първоначалните страни.

Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба са посочени две увреждащи сделки- по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., per. № ., дело . г., вписан в Служба по вписванията - гр. И., вх. Per. № . от . г., акт № . том ., дело № . г., партидни номера № . и по Нотариален акт за дарение на недвижим имот №., том .., рег. № .., дело ..., вписан в Служба по вписванията- гр. И., вх Рег. № …., акт №., том ., дело №..., партидни номера № …. В петитума на исковата молба обаче е поискано обявяване на относителна недействителност единствено на първата сделка по отношение на . имота от общо .. имота, поради което съдът е ограничен да се произнесе с оглед обема на така формулираното искане.

С този конститутивен иск се упражнява потестативното право на кредитора за обявяване на относително недействителни (непротивопоставими) на увреждащите го действия от длъжника – при уважаването на иска се приема, че имущественото право, предмет на увреждащото действие, се намира в патримониума на длъжника и кредиторът може да се удовлетвори от него (в отношенията между страните по увреждащата сделка тя е действителна, ако не страда от други пороци, обуславящи нейната недействителност).

Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска, 2) извършването на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.. Тъй като увреждащите сделки са безвъзмездни (дарение), не е необходимо знание за увреждането на третото лице – приобретател (с аргумент от обратното основание от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).

Тези правопораждащи спорното материално преобразуващо право по отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.

От Договор за банков кредит № ….. между „П. и. б.“ АД от една страна и „Е. к.“ ООД (кредитополучател) и „У. р.“ ЕООД (съдлъжник) от друга страна се установява, че страните са се договорили банката да предостави кредит в размер на 500 000 евро с краен срок на погасяване …..

В чл. 23.1, б. „в“ от Договора е предвидено, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит същата приема поръчителство от три лица, сред които и А.К.Ч.- първи ответник по делото, като за поръчителство е сключен нотариално заверен договор за поръчителство, неразделна част от Договора за банков кредит.

От Договор за поръчителство от .. се установява, че между банката и три лица, сред които и първият ответник А.Ч., се установява, че последният в качеството му на поръчител се е задължил да обезпечи вземанията на банката по горепосочения договор.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № . том . per. № . дело . г., вписан в Служба по вписванията - гр. И., вх. Per. № . от . г., акт № . том . дело № . г., партидни номера № ., както и от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №. том .., рег. №. дело .., вписан в Служба по вписванията- гр. И., вх Рег. №..., акт №., том ., дело №..., партидни номера № .., се установява, че през 2017.г. първият ответник А.К.Ч. дарява на втория ответник- неговата майка Н.Л.Т. собствените си идеални части от подробно описаните в исковата молба недвижими имоти.

В съдебно заседание на …. е обявен за окончателен проекто- доклада по делото, с който е отделено на основание 146, ал. 1, т. 3 от ГПК за безспорно между страните, че вземане по Договор за банков кредит №..., поръчител по който е ответникът Ч., е цедирано от „П. И. Б.“ АД на „...“ ЕООД на ... Това обстоятелство се потвърждава и от приложения по делото Договор за продажба на вземане (цесия), сключен между „П. и. б.“ АД и ищцовото дружество.

От отбелязване върху Нотариална покана акт №., том., рег. №. от 2018г. и от Разписка №.от .. се установява, че първият ответник е надлежно уведомен за цесията.

Така предявеният иск е неоснователен.

На първо място съдът намира, че отменителен иск по чл. 135 ЗЗД срещу поръчител е неоснователен, тъй като последният не е длъжник по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД (макар и да отговаря солидарно с цялото си имущество, ако не е уговорено друго, неговото задължение е несамостойно, акцесорно). Също така искът по чл. 135 ЗЗД предоставя на кредитора своеобразно обезпечение на неговото вземане, поради което уважаването на отменителния иск срещу поръчител би представлявало “обезпечение на обезпечението”.

В този смисъл съгласно Решение № .. от … г. на ВКС по т. д. № . г., . т. о., ТК – “Законът за задълженията и договорите предвижда различни правни способи за обезпечаване вземането на кредитора... Един от тези способи е уреденият в чл. 135 ЗЗД отменителен иск, т. н. "П. и.", чрез който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го уврежда… Под "длъжник" по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира, обаче, само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Наистина, поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и то при условията на солидарност /освен ако не е уговорено друго/. Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг… В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт”.

Също така според Решение № .. от . г. на ВКС по т. д. № 191/2012 г., II т. о., ТК – “… в случая отменителният иск се води не срещу длъжника по договора за кредит от 14.11.2006 г. "Д. Ю Г. Е." и негови разпоредителни действия със собствено имущество, а срещу такива на поръчителя А. И. С. и Р. С. С.. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК, която се споделя и от настоящия състав, искът по чл. 135 ЗЗД е неприложим по отношение действията на поръчителя / Р № ….. г. по т. д. № …. г. на ВКС, II т. о. /”.

На второ място така предявеният иск е неоснователен и поради това, че вземането е възникнало през 2010г., т.е. преди извършване на увреждащата сделка през 2017г., но е прехвърлено след нея- през 2018г., поради което цесионерът не е материално легитимиран кредитор по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като той не е бил носител на вземането преди разпоредителната сделка, извършена от длъжника.

В този смисъл е и Решение № 199 от 13.11.2012 г. на

ВКС по т. д. № 191/2012 г., II т. о., ТК, според което “Правопораждащият правото на П. иск фактически състав на нормата в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имуществото, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл. 133 ЗЗД. Ето защо при положение, че това вземане е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера, какъвто се явява ищецът по иска и датата на цесията се предхожда от разпоредителната сделка, то цесионерът не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е и увреден от него към датата на извършването му. От изложеното следва, че когато атакуваната с Павловия иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД като относително недействителна разпоредителната сделка с имущество на длъжника е сключена преди датата на самата цесия, с която цесионерът е придобил вземането срещу длъжника, цесионерът не е активно материалноправно легитимиран да води този иск“.

По гореизложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се обсъжда наличието на предпоставките по чл. 135 ЗЗД и изложените в тази връзка доводи и възражения на страните.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор в полза на ответниците следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят сторените от тях в настоящото производство разноски, но такива в случая не се претендират.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. П., ул. Б. №.., чрез адв. С.Г. от САК, срещу А.К.Ч., ЕГН **********, с адрес *** О. № ., ет. ., ап. ., и Н.Л.Т., ЕГН **********, с адрес *** О. № .., ет. ., ап. .., искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо кредитора „...“ ЕООД на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., per. № ., дело . г., вписан в Служба по вписванията - гр. И., вх. Per. № . от . г., акт № ., том ., дело № . г., партидни номера № .., по силата на който А.К.Ч. дарява на майка си Н.Л.Т. собствените си идеални части от следните недвижими имоти: