Решение № 205 от 07.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Русе, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500253 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. С. К., чрез пълномощника адв. М.Р., против Решение № 219/27.02.2023г., постановено по гр.д.№ 3747/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен искът й по чл. 128 от СК.

Твърди се, че решението е неправилно и е необосновано, в каквато насока са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се уважи предявеният иск.

Ответникът по жалбата А. А. А., чрез пълномощника адв. М.Б., е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно по подробно изложени съображения и иска същото да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като е ограничен от заявеното в жалбата.

На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на 1 районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че ищцата е баба по бащина линия на малолетното дете К.К.А., родено на 27.01.2012г.

След смъртта на баща му през 2014г., по силата на извънсъдебно споразумение от с.г., постигнато между ищцата и майката на дететоответницата А. А., бил уговорен режим на лични отношения между бабата и детето. През 2020г. настъпила промяна в поведението на детето след срещи с баба му и след консултации с психолог било констатирано, че срещите му влияят като стресогенен фактор. Последното станало повод детето да преустанови контактите с ищцата, въпреки настояването й.

От социалния доклад, изготвен по делото, и показанията на св.Димитрова се установява, че отношенията между ищцата и ответницата са влошени, което, съгласно и заключението на приетата Комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза / КСППЕ /, е довело до желанието на детето да се дистанцира от баба си, заради негативното и обидно отношение към майка му, като не се констатира манипулативно поведение на майката спрямо детето.

При преценката за неоснователност на предявената претенция по чл. 128 от СК първоинстанционният съд е съобразил освен горепосочените факти и доказателствата, че ищцата, въпреки възрастовите промени, има голямо желание и е в състояние да полага адекватни грижи за детето при срещи с него, с оглед правилното му възпитание, емоционално и личностово развитие.

Последните обаче сами по себе си не могат да обосноват извод за основателност на претенцията, тъй като в настоящото производство следва да се защити интересът на детето. Заради заключението, че в случай на ескалация на конфликтните отношения между баба му и майка му и продължаване на комуникацията чрез институции, негативното емоционално въздействие върху детето ще бъде в по – силна степен от констатираната към момента тревожност, в.лица по КСППЕ са препоръчали промяна на стресогения фактор, влияещ негативно върху детето - срещите с баба му.

Доколкото съдът не може да регламентира отношенията между ищцата и ответницата, но при всички случаи следва да прецени кое е в най-добър интерес на детето, решението на районния съд да не определя режим на лични отношения между бабата и детето е правилно и законосъобразно. Ако детето не се чувства притеснено и тревожно от отношението на баба си към майка му, ще може да осъществява срещи и контакти с нея, и без да е необходима изрична регламентация на отношенията им по съдебен ред.

С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди.

В настоящото производство, предвид характера му на спорна съдебна администрация, всяка страна следва да понесе разноските, както ги е направи.

Мотивиран така, Окръжният съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/27.02.2023г., постановено по гр.д.№ 3747/2022 г. по описа на Русенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3