Решение № 19130 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19130 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110141916 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е предявило срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 504,36 лева - непогасен остатък от вземане за платено за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Р.*“ с рег. № СВ **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „Каско+“, обективиран в полица № 440222213025519/1 от 16.12.2022 г., със срок на валидност от 19.12.2022 г. до 18.12.2023 г., настъпили при ПТП от 13.11.2023 г. в гр.

Самоков, на кръстовището н ул. „Л. Чакалов“ и ул. „Цар Симеон“, по вина на водача на МПС „Х.*“ с рег. № СО **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (29.07.2025 г.) до окончателното плащане и за сумата от 78,52 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.06.2024 г. – 29.07.2025 г.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение и разноски за определянето му ответникът погасил задължението частично. Търси се непогасеният остатък от дължимото вземане, формирано от сумата за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че с погасяването по отправената извънсъдебна претенция по процесната щета в размер на сумата от 5718,84 лева (с включени 15 лева за ликвидационни разноски) изцяло е изпълнил задължението си да погаси дължимото вземане спрямо ищеца по повод процесната щета, като поддържа, че тази сума съответства на действителния размер на вредите по МПС „Р.*“ с рег. № СВ**. В тази връзка сочи, че при определяне на застрахователното обезщетение не е бил приложен корекционен коефициент (съобразно експлоатационния период на автомобила) спрямо стойността на новите части, вложени за ремонта на увредения автомобил. Посочва, че след изплащане на посочената сума до предявяване на настоящите искове от страна на ищеца до ответника не е отправяна нова покана за плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета.

Оспорва увреждането по задна броня на МПС „Р.*“ с рег. № СВ** да е получено в причинно - следствена връзка с процесното произшествие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителния размер на причинените вследствие на процесното събитие вреди към датата на събитието.

По делото няма спор, че на 13.11.2023 г. в гр. Самоков на кръстовището на ул. “Л.

Чакалов” и ул. “Цар Симеон” водачът на л.а. „Х.*“ с рег. № СО ** е предприел завой надясно от пътна лента, която не е най - дясната, нито е предназначена за завиване надясно, при което настъпил удар между него и л.а. „Р.*“ с рег. № СВ **, чийто водач по същото време е предприемал завой надясно. При това не се спори, че вина за произшествието има водачът на л.а. „Х.*“ с рег. № СО **, който е допуснал нарушение на нормата на чл. 35, ал. 1 ЗДвП.

Страните спорят относно това дали увредата върху задната броня на л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** е получена при процесното събитие. В тази връзка следва да се вземат предвид показанията на разпитаните свидетели - водачите, участници в произшествието. В показанията си К. Лабутов (водач на л.а. „Х.*“ с рег. № СО **) посочва, че водачът на другия автомобил го е ударил в задната дясна страна. Разпитаният като свидетел Г. Г. (водач на л.а.

„Р.*“ с рег. № СВ ** ) съобщава, че при процесното събитие водачът на другия автомобил ударил предната част на неговия автомобил - бронята, капака, фара, калника и вратата.

Щетите върху неговия автомобил “Р.” били счупен фар, счупен капак, счупен калник и вратата била хлътната навътре. Свидетелят Г. не помни при съобщения от него инцидент автомобилът му да е бил ударен в задната част и задната броня на автомобила му да е била ударена.

2

Съдът кредитира така събраните свидетелски показания относно точното място на съприкосновение между двата автомобила, защото те са последователни и взаимно се допълват, а също така съответстват и на отбелязванията върху приетия като доказателство протокол за ПТП № 1853355, съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., изготвен след посещение на полицейски орган. Посоченият протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно описания в него механизъм на събитието, доколкото събитието не е пряко възприето от полицейския орган, но се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно непосредствено възприетите от полицейския орган и отразени в протокола обстоятелства като видими щети върху автомобилите (арг. чл.179, ал.1 ГПК).

Няма спор по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите спрямо водача на л.а. „Х.*“ с рег. № СО ** е ответното застрахователно дружество.

Няма спор по делото и за това, че към датата на процесното събитие л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** е бил обект на сключен при ищцовото застрахователно дружество договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 44022213025519/1, както и че процесното събитие е покрит от застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 6223,20 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

Според заключението на вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Р.*“ с рег. № СВ **, по цени при официалния сервиз на марката и модела към датата на произшествието възлиза на сумата от 5712,17 лева. От събраните доказателства се установява, че автомобилът е бил в гаранционен срок с период на експлоатация от 10 месеца и 23 дни към датата на произшествието, поради което 3 съдът възприема за релевантна стойността на щетите по цени на официалния сервиз, защото ремонтирането му в официалния сервиз е свързано със запазване на правата по гаранцията.

В основното си заключението вещото лице е възприело, че увреждането на купето на задната броня на л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** според представените по делото документи и снимковия материал не се намира в причинно - следствена връзка с механизма на процесното ПТП. В допълнителното заключение вещото лице пояснява, че видно от уврежданията по двата автомобила, описани в протокола за ПТП, и нарисуваната схема, контактната зона на л.а. „Х.*“ с рег. № СО ** е в десен заден калник и задна дясна врата, а спрямо л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** – в предна броня, решетка, преден капак, преден ляв калник, преден ляв фар и др. В открито съдебно заседание от 11.03.2026 г. вещото лице посочва, че не би било възможно при процесното ПТП преди предприемане на завоя да е имало удар в предната броня на л.а. „Р.*“ с рег. № СВ **, тъй като ако бе имало такъв удар, това би довело до по - голямо увреждане, което да се разпространи върху по - голяма зона на задната броня, както и върху калника и джантата. Вещото лице е пояснило, че в случая установеното ожулване върху задната броня не кореспондира с другите увреждания. Съдът кредитира заключението на вещото лице, включително и в частта на възприетия извод, че увреждането върху задната броня на л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** не е получено вследствие на процесното събитие. Заключението на вещото лице в посочената част се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели. Свидетел Г. Георгев (водач на л.а. „Р.*“ с рег. № СВ **) посочва, че няма спомен автомобилът му да е бил увреден в задната броня. От показанията на двамата свидетели - водачите, участници в произшествието, се установява, че мястото на съприкосновение между двата автомобила е предната част на л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** и задната дясна част на л.а. „Х.*“ с рег. № СО **. В прието като доказателство уведомление за щета № 44012252331561 (л. 23) при съобщаване за застрахователното събитие също е описан настъпил удар в предната част на процесния автомобил “Р.”. Относно верността на така изложените обстоятелства в уведомлението, представляващо частен свидетелстващ документ, съдът извършва оценка по вътрешно убеждение при съпоставка с останалите събрани доказателства и в случая кредитира така изложеното относно мястото на удара върху л.а. „Р.*“ с рег. № СВ **. При това по делото не се установява л.а. „Р.*“ с рег. № СВ ** да е бил ударен в задната част при процесното произшествие, от което се налага извод, че увреждането върху задната броня върху посочения автомобил не е в причинно - следствена връзка с процесното събитие.

Предвид горното размерът на вземането по чл. 411 КЗ възлиза на сумата от 5727,17 лева, формирано от сумата по дължимото застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски в размер на 15 лева. От събраните доказателства се установява, че по регресна претенция по повод процесната щета ответникът е извършил погасяване в размер на 5718,84 лева. При това непогасеният остатък от вземането се равнява на 8,33 лева.

При това искът по чл. 411 КЗ следва да се уважи до сумата от 8,33 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

4

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД :

Съгласно чл. 412 ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл. 411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.

От събраните по делото писмени доказателства (покана с изх. № 0-92-6495/14.05.2024 г.