Решение № 167 от 05.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000713 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260113 от 21.04.2022 година, постановено по т. дело № 775/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са осъдени М. Р. Т. – Ш., ЕГН **********, с последен известен адрес: град П., ул. „З.“ № 21, ет.8, ап.24, представлявана от назначения от съда особен представител адвокат Е.

К. С. от АК – П., със съдебен адрес град П., бул. „Ш.“ 146, и А. Ш., ЕГН **********, с последен известен адрес град П., улица „З.“ № 21, ет.8, ап.24, представляван от назначения от съда особен представител адв.Н. П. П. от АК – П., със съдебен адрес град П., ул. „О.“ № 4, ет.2, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, на основание договор за потребителски кредит № ***/21.05.2008 г. и анекси към него, сключени между същите страни, претендираните части от общо дължимите по договора суми, както следва:

-19 728.24 швейцарски франка - главница, дължима за периода за 1 периода 10.09.2014 – 03.09.2019 г., като в останалата част до пълния размер от 20 178.97 швейцарски франка, претендирани частично от общо 22 871.22 швейцарски франка, искът е отхвърлен като неоснователен -1227.32 швейцарски франка, част от общо дължима възнаградителна лихва в размер на 7186.30 швейцарски франка за периода 10.09.2016 – 25.06.2018 г.;

-12 144.17 швейцарски франка, част от общо дължима наказателна лихва за просрочие в размер на 14 936.20 швейцарски франка, за периода 10.09.2016 г. до 03.09.2019 г.;

-72.34 швейцарски франка, част от общо дължими 273.50 швейцарски франка, представляващи такси за управление за периода 10.09.2016 – 03.09.2019 г.;

-119.74 швейцарски франка, част от общо дължими имуществени застраховки в размер на 457.82 швейцарски франка за периода 23.05.2017 – 03.09.2019 г.;

- 680.19 лв. – дължима за нотариални разноски за периода 14.05.2018 – 03.09.2019 г.,

- дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 9 389.39 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство.

С определение № 260538 от 16.06.2022 година, постановено по т. дело № 775/2019 година на ОС – Пловдив, е оставена без уважение молбата на адвокат Н. П. П. в качеството й на особен представител на ответника А. Ш. за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по две въззивни жалби, подадени от адвокат Н. П. като особен представител на А. Ш. и от адвокат Е. С. като особен представител на М. Т. – Ш., както и по частна жалба, подадена от адвокат Н. П. срещу определението от 16.06.2022 година, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

С въззивната жалба на адвокат Н. П. като особен представител на А. Ш. е обжалвано първоинстанционното решение в осъдителната му част. Във въззивната жалба се поддържа, че по делото не са установени 2 обстоятелствата, на които се основава предявеният от „Ю.Б.“ АД осъдителен иск солидарно срещу двамата ответници, включително А. Ш., а именно сключване на договор от 2008 година, по който банката да е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове на 15 000 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, солидарното задължение на кредитополучателите за връщане на кредита и другите задължения по договора, дължимият размер на годишната възнаградителна лихва, дължимите лихви при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита, включващи лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Предявените искове не били установени нито по основание, нито по размер. Ищецът определил едностранно размера на претендираните суми по кредита по всички обективно съединени искове, след извършеното погасяване преди завеждане на исковата молба, поради изтекла погасителна давност – петгодишна за главницата и тригодишна за лихви, такси и имуществени застраховки по кредита. Във въззивната жалба се излагат доводи, че А. Ш. не дължи претендираните искови суми по процесния договор за кредит и че липсва солидарност между длъжниците. Кредитополучател по договора била само М. Р. Т. –Ш., като в чл. 2, ал. 1 от него било посочено, че усвояването на сумата ще се извърши по блокирана банкова сметка на нейно име. Въпреки, че А. Ш. положил подписа си под договора, липсвало изрично волеизявление, както и изрични права и задължения, отнасящи се до него. По отношение на допълнителните споразумение от 10.03.2011 година, 18.01.2012година, 26.01.2012 година, 23.08.2012 година, 30.09.2012 година и от 29.05.2013 година е посочено, че кредитор по тях е „Б.Р.С.“ АД и те не са част от процесния договор за кредит, по който кредитор е „Ю.“ АД. В тях не било посочено кой точно договор за банков кредит се допълва и с коя банкова институция е сключен. От представения договор не била видна клаузата на чл. 18, свързана с обявяване на предсрочната му изискуемост, на която се позовавала банката – ищец. Жалбоподателят не бил уведомен по надлежния ред за извършените цесии с договори от 05.09.2008 година и от 25.10.2017 година между банката и „Б.Р.С.“ АД. Той не бил уведомен по надлежния ред и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Не му били известни общите условия на банката към датата на подписване на договора, същите не 3 били представени по делото в оригинал, въпреки направеното искане с отговора на исковата молба. Не било извършено по съответния ред подновяване на ипотеката по договора по отношение на А. Ш., а подновяването се отнасяло само до М. Р. Т. – Ш.. Не бил установен по делото и претендираният размер на наказателната лихва по кредита. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от „Ю.Б.“ АД чрез процесуалния представител адвокат Х. М. с изразено становище за нейната неоснователност, респ. неоснователност на изложените в нея оплаквания и искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително възнаграждение за един адвокат.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от адвокат Е. С. в качеството на особен представител на М. Т. –Ш..

Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и постановяването му в противоречие със съдебната практика. Поддържа се неправилност на извода на съда, че погасителната давност е петгодишна, като се твърди, че се претендират периодични плащания – анюитетни месечни вноски, определени в погасителния план, погасителната давност за които е тригодишна, а не петгодишна и че в случая е приложимо разрешението, дадено с ТР 3/18.05.2012 година на ОСГТК на ВКС досежно периодичните плащания.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли иска като погасен по давност, като се присъдят на жалбоподателката разноски за двете инстанции.

Подадена е и частна жалба вх. № 267424 от 02.08.2022 година от адвокат Н. П. срещу определение № 260538/16.06.2022 година. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно поради неправилно опреД.е размера на възнаграждението на особения представител на А. Ш. съобразно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че определението е в противоречие с ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, т.6. В частната жалба е посочено, че определеното възнаграждение на особения представител на страната е под 4 минималния размер по Наредба №1, като първоинстанционният съд неправилно приел, че то съответства на фактическата и правна сложност на делото, без да изложи аргументи. Изразено е становище, че увеличаването на размера на възнаграждението на особения представител е допустимо, въпреки че искането не е направено по време на разглеждането на делото от първоинстанционния съд, тъй като процесуалният ред за опреД.ето му бил различен от този за опреД.е на разноските на страните в процеса, съгласно т. 6 и т. 24 от цитираното по-горе ТР. Искането е молбата за изменение или допълнение на първоинстанционното решение в частта за разноските да се тълкува като искане за увеличение на възнаграждението на особения представител на А. Ш. и да се присъди такова в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно фактическата и правна сложност на делото и наличието на противоречие в интересите на двамата ответници.

Срещу частната жалба на адвокат Н. П. е подаден писмен отговор от „Ю.Б.“ АД чрез адвокат Х. М. с изразено становище за недопустимост и неоснователност. Твърди се, че по време на висящността на процеса не е поискано увеличение на размера на възнаграждението на особения представител, поради което липсва основание за допълване на решението.

Недопустимо било искането за увеличение на размера на възнаграждението на особения представител след произнасяне на първоинстанционния съд с приключващ производството пред него съдебен акт, а освен това при евентуално уважаване на молбата за ищеца не съществувала процесуална възможност за ищеца да претендира допълнително присъденото възнаграждение на особения представител като разноски по делото. Искането за присъждане на допълнително възнаграждение на особения представител било и неоснователно, като в тази връзка процесуалният представител на „Ю.Б.“ АД се позовава на разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изречение второ от ГПК, поддържайки, че неговият размер - половината от възнаграждението за съответния вид работа, дължимо съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е определен правилно с оглед предмета на спора и еднотипните възражения, които се правят по такъв вид дела.

Искането е да се остави без разглеждане като недопустима подадената частна жалба, евентуално да се потвърди обжалваното определение.

5

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 259 от ГПК от лица, имащи правен интерес да обжалват.

Обжалваното по делото решение е постановено по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу М. Р. Т. – Ш. и А. Ш. осъдителни искове с обща цена 34382 7 швейцарски франка и 680,19 лева.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 775/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са следните:

Твърди се, че на 21.05.2008 година между банката – ищец като кредитодател и М. Р. Т. – Ш. и А. Ш. като кредитополучатели е сключен договор за потребителски кредит № ***/21.05.2008 година, по силата на който е предоставен кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарските франкове на 15 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита, а именно 24874 швейцарски франка към датата на усвояване 25.06.2008 година, съгласно приложение № 1 към договора, при курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката от 1,6582043. Срокът за погасяване на задълженията по договора бил 120 месеца, като задължението на кредитополучателите било да погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихви, с падеж 25-то число във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Към договора били сключени допълнителни споразумения от 10.03.2011 година, 18.01.2012 година, 26.01.2012 година, 30.09.2012 година, 29.05.2013 година.