Определение № 227 от 11.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Ямбол, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500119 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 - чл.437 ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника по изпълнението И. Е. Е. от гр.*****, чрез процесуалния представител адв. Ж. Г. от АК-*****, против действията на ДСИ при ЯРС по изпълнително дело №1445/2023г. по насрочване на опис на собствената на длъжника ½ ид.ч от апартамент №**, находящ се в гр.*****, ул.********№*, вх.*, ет.*, с идентификатор № ***, насрочен на 21.03.2024г. от 10:30 часа.

Оплакването на жалбоподателя е, че насрочването на опис на единственото му жилище е незаконосъобразно изпълнително действие, тъй като имотът е несеквестируем.

Твърди, че от процесния недвижим имот (с площ от 91.2 кв. м.) длъжникът е собственик само на 1/2 идеална част, което сочи, че този недвижим имот не би могъл да удовлетвори жилищните нужди на жалбоподателя според изискванията на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008г.). Излага, че по отношение на имота има запазено право на ползване и на трето лице, различно от длъжника, като ограниченото право на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено. Поради това изтъква, че ползвателката на имота има запазено право на ползване, а не учредено такова, като прехвърлената от нея част е 1/6 от процесния имот и само върху тази част тя би могла да запази правото си на ползване, защото толкова е притежавала към момента на прехвърлителната сделка, а за останалите ид.части купувачът е следвало да учреди право на ползване. Моли ЯОС да отмени насрочения опис на процесния недвижим имот.

Ответникът по жалбата – взискателят „ЮГО ПРОЕКТ“ ООД е депозирал писмено възражение (именувано отговор на жалба), с което е оспорил жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна. Възражението е подадено след изтичане на срока по чл.236, ал.3 ГПК.

ДСИ при ЯРС е изложил мотиви, според които жалбата на длъжника е недопустима, тъй като насроченият на 21.03.2024г. опис на надвижимия имот на длъжника не се е състоял.

ЯОС, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Изпълнителното дело е образувано първоначално в СИС при ЯРС под №1023/2018г., по молба на взискателя „Юго Проект“ ООД с.Бояново, против длъжника И.

Е. Е., въз основа на 2 бр. изпълнителни листи, издадени от ЯРС по ч.гр.д.№1851/2017г. и по гр.д.№2825/2017г., с които длъжникът е осъден да заплати следните суми: 14 000 лв.главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 02.06.2017г. до окончателното изплащане, 680лв.- адвокатско възнаграждение, 280лв. ДТ, разноски в размер на 1230лв. и 960лв. разноски в заповедното производство. По изпълнителното дело принудителното изпълнение е било насочено срещу банковите сметки на длъжника в посочени търговски банки в страната и срещу трудовото му възнаграждение.

По молба на взискателя с Постановление от 27.01.2022г. изпълнително дело № 1023/2018г. по описа на СИС при ЯРС е прекратено и делото е изпратено на ЧСИ И. Х. с район на действие ОС- Ямбол, с рег. № 878 в КЧСИ, като ЧСИ е образувал изп.д№201/2022 г. по описа си. Изпълнителното дело е било висящо пред ЧСИ И. Х. за периода от 28.01.2022 г. до 07.04.2023 г., на която дата отново по молба на взискателя делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Д. Д. с район на действие ОС- Ямбол, рег. №*** в КЧСИ.

По време на висящността на изпълнителното дело пред ЧСИ И. Х. по искане на взискателя, като обезпечение на вземането му, е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника И. Е. Е., който е единственото му жилище, а именно: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр. Ямбол, с адрес гр.******, ул.******бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, с предназначение: Жилище, апартамент с площ от 91.20 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №2 и таван №1 и съответните идеални части от сградата и отстъпеното право на строеж върху терена. От приложените по изпълнителното дело документи за собственост на възбранения имот- справки от Служба по вписвания- гр.Ямбол и нотариални актове, се установява, че длъжникът И. Е. Е. е придобил собствеността върху жилището както следва: на 06.02.2013г. с н.а. № 52, т.I, рег. № 442, н.д. №47/2013г. на нотариус с рег. № 587 в НотК, И. Е. е придобил чрез договор за дарение от баща си Е. И. Е.

1/3 ид.ч. от имота, а на 13.06.2018г. с н.а. № 94, т.III, рег. № 3672, н.д. №381/2018г. на нотариус с рег. № 243 в НотК, длъжникът е придобил чрез договор за продажба от майка си Я. П. И. 1/6 ид. ч. от имота, срещу задължение за издръжка и гледане на продавачката както до сега, така и за в бъдеще до края на живота й, като продавачката си е запазила правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно. Със същия нотариален акт и на същото основание право на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота е придобила и П. Е. Е. /дъщеря на длъжника/.

По изпълнителното дело на 16.06.2022г. е постъпила молба от взискателя за насрочване и извършване на опис на недвижимия имот на длъжника, по която молба ЧСИ е постановил отказ с мотив, че се касае за единствено жилище на длъжника, което е несеквестируемо.

Отказът на ЧСИ е отменен по жалба на взискателя с влязло в сила на 01.09.2023г. Решение № 325 от 01.09.2023 г. по в.гр.д. № 413/2023 г. по описа на ЯОС.

По молба на взискателя от 07.04.2023г. изпълнителното производство пред ЧСИ И. Х. е прекратено и делото е изпратено на ЧСИ Д. Д., който е образувал изпълнително дело №326/2023г. по описа си, което по искане на взискателя е прекратено на 03.10.2023г. и е изпратено отново на ДСИ при ЯРС за продължаване на изпълнителните действия.

ДСИ при ЯРС е образувал изпълнително дело № 1445/2023г. по описа на СИС при ЯРС, като по молба от взискателя с Разпореждане от 25.10.2023г. е насрочил опис на 15.11.2023г. от 10.30 ч. на недвижимия имот на длъжника в гр.*****, ул.******№*, вх.*, ет.*, представляващ ½ ид.ч. от апартамент № 95 с идентификатор № *** С Разпореждане от 15.11.2023г., след като е констатирал, че длъжникът и съсобствениците на недвижимия имот не са редовно призовани за датата на описа, съдебният изпълнител е отменил насрочения за 15.11.2023г. опис и е насрочил опис на имота на 15.12.2023г. от 10.30ч. Видно е от съставения на 15.12.2023г. протокол на ДСИ, опис на недвижимия имот на 15.12.2023г. не се е състоял, поради липсата на осигурен достъп до имота от длъжника.

Със същия протокол на ДСИ е насрочен нов опис на недвижимия имот на 12.01.2024 г. от 10.30 ч., като насроченият и за тази дата опис не се е състоял.

Въз основа на молба с вх. №912/16.01.2024г., подадена от взискателя, ДСИ е насрочил нов опис на недвижимия имот на 15.02.2024г. от 10:30 ч., който е отложен за 2

21.03.2024г. от 10:30 ч., поради отпуск по болест на ДСИ. Видно от протокола за опис на недвижим имот от 21.03.2024г., насроченият за 21.03.2024 г. опис не се е състоял, тъй като ползвателят на недвижимия имот е нередовно призован. Разпоредено е да се уведомят страните, като е посочено, че нов опис ще бъде насрочен след молба от взискателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.435 ГПК, като жалби срещу други действия/бездействия са недопустими. Съгласно чл.435, ал.2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане. Според чл.462, ал.2 ГПК длъжникът по изпълнението може да обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и предявено разпределение.

В случая длъжникът обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещите на длъжника- физическо лице, сред които единственото жилище на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС.

По въпроса за насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Прието е, че чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане. В същото решение е прието, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, поради което макар принудителното изпълнение да се счита насочено върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, последните действия, дори и предприети върху несеквестируема непотребима вещ, включително и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия.

Последното е аргументирано с разбирането, че налагането на запора/възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради което изпълнителното действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

В Тълкувателното решение изрично е посочено, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Това разбиране се основава на запазване закрилата по чл.452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. При условие, че длъжникът е доказал несекрестируемостта на имота, насочването на изпълнението срещу него чрез вписване на възбрана и извършване на опис е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него докато не се удоволетвори взискателя в изпълнителното производство.

3

В случая е установено от данните по изпълнителното дело, че след налагане на възбраната върху единствения жилищен имот на длъжника - ½ ид.ч. от апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Ямбол с площ от 91.20 кв.м, е насрочен опис на имота - на 15.11.2023г., на 15.12.2023г., на 12.01.2024г. и на 21.03.2024 г., но същите са били отменени от ДСИ по различни причини- нередовно призоваване на длъжника, неосигуряване на достъп от длъжника до имота. Насроченият на 21.03.2024г. опис, който е предмет на обжалване в настоящото производство, също не е извършен, тъй като ползвателят на недвижимия имот е бил нередовно призован. След тази дата няма насрочен друг опис на възбранения имот, т.е. липсва действие на ДСИ, което да представлява насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, поради което и към момента липсва подлежащо на обжалване действие на ДСИ.