Решение № 377 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500313 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375,чрез пълномощника му по делото юрисконсулт М.М., против решение № 4412/09.11.2024 г., постановено по гр.д. № 8572/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, с което са уважени предявените спрямо него искове по чл.439 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че Х. Д. Д., ЕГН: **********, поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на жалбоподателя, сумата от 18 246, 35 леваглавница и законна лихва в размер на 4 390, 16 лева, съгласно удостоверение изх. № 8038/ 26.04.2024 г., издадено по изпълнително дело № 162/ 2013 г. на ЧСИ С. Г., рег. № 825, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 06.02.2013 г. по частно гр. дело № 1780/ 2013 г. на ПРС, XV гр. с-в, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 21.11.2016 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Изложени са доводи в жалбата за неправилност на обжалваното решение, според които, извършването на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници има действие и по отношение на останалите, противно на приетото от първоинстанционния съд. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявения иск с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК насрещната страна Х. Д. Д., ЕГН:

**********, чрез адв. Р. Д. в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, предявена от Х. Д. Д., ЕГН: **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, за признаване за установено в отношенията между страните, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, ищецът не дължи на търговското дружество сумите от 18 246, 35 лева-главница и 4390,60 лв.- просрочена лихва за периода до 26.04.2024г. по договор за банков потребителски кредит на физическо лице

№382/0003/14341641 от 18.04.2012г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 21.11.2016г., за които са били издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №1780/2013г. по описа на Районен съд- Пловдив и образувано изпълнително дело №162/2013г. по описа на ЧСИ С. Г., рег. №825 с район на действие ОС-Пловдив.

Ответникът оспорва иска , навеждайки доводи, че след образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителните действия, прекъсващи както срока по чл. 433, ал. 1 от ГПК, така и погасителната давност на вземането. Поддържал е, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, във връзка с изпълнителния способ, както и с направените плащания. След като имало плащане от единия длъжник, взискателят получавал удовлетворение на вземането си и той нямал правен интерес да иска предприемане на изпълнителни действия спрямо останалите солидарни длъжници. Така от взискателя се поддържала висящността на изпълнителния процес и срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като перемпцията била без правно значение за давността. Двугодишният срок на бездействие на взискателя изисквал пълно бездействие спрямо длъжниците, като при солидарност можело да се иска изпълнение от всеки от тях- чл. 122 ал. 1 от ЗЗД и този срок следвало да тече за всички солидарни длъжници, а не поотделно за някои от тях. Изложил е съображения , че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността то да бъде принудително изпълнено,поради което плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане и представлява погасяване на съществуващо задължение, което е съществувало и преди изтичане на давността.

Първоинстанционният съд с решението си, предмет на обжалване , е приел ,че на 06.02.2013г. по ч.гр.д.№1780/2013г. по описа на РС-Пловдив е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „УниКредит Булбанк“ АД за следните суми: 14 858, 10 евроглавница по договор за банков кредит № 382/0003/14341641 от 18.04.2012 г.; 1 2

231, 44 евро- лихви за периода 03.06.2012 г.- 31.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото: държавна такса- 629, 37 лева и адвокатско възнаграждение- 917, 62 лева, които суми са дължими от Х. Д. Д., ЕГН:

********** и Н.И. Д.а, ЕГН: **********, при условията на солидарна отговорност.Приел е за установено въз основа на този изпълнителен лист да е образувано изпълнително дело №162/2013г. по описа на ЧСИ С. Г., рег.

№825,като е бил насрочен по искане на взискателя опис на движими вещи собственост на длъжника Х. Д. Д. с разпореждане на ЧСИ от 04.11.2016 г. С молба от 28.11.2016 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от 21.11.2016 г. и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК ответникът е конституиран като взискател по делото на 30.11.2016 г ., след което спрямо ищеца, като длъжник в изпълнителното производство не са били поискани от взискателя и предприети принудителни действия по удовлетворяването на дълга.

При така установената фактическа обстановка , която не се оспорва и с въззивната жалба,първостепенният съд е изложил аргументи ,че настоящето производство има за цел установяване на липсата /погасяването/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт като липсата на изпълняемо право дерогира материалноправната основа на принудителното изпълнение.Посочил е, че приложимият давностен срок е винаги пет годишен доколкото вземанията на ответника са установени с влязла в сила заповед по чл.417 от ГПК ,която установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Изложени са мотиви досежно това ,че съгласно ППВС № 3/1980 г. образуваното на изпълнителното дело е прекъснало давността по отношение на вземането и давност не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,след което е започнала да тече нова давност и с всяко действие по принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискател или е извършено по инициатива на съдебния изпълнител, същата се прекъсва . В конкретния случай е посочил съда ,че в периода след 26.06.2015г. до образуване на настоящото дело 17.05.2024 г. по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали суми чрез доброволни плащания на дълга от другия солидарен длъжник Н. Д.а, които суми са разпределяни в полза на взискателя ,но други изпълнителни способи освен насрочения по искане на взискателя опис на движими вещи собственост на длъжника Х. Д. Д. с разпореждане от 04.11.2016 г. не са предприемани по делото в посочения период. Като краен извод съдът е посочил,че прекъсването или спирането на погасителната давност спрямо един солидарен длъжник няма действие по отношение на останалите съдлъжници,поради което и доколкото спрямо ищеца не са предприемани други изпълнителни действия, то до завеждане на делото вземането на ответника спрямо него е погасено по давност, поради което е приел иска за основателен и е уважил същия.

Недоволен от този резултат е останал ответникът ,който счита ,че 3 доколкото се касае за пасивна солидарност,то макар и да са налице множество длъжници ,вземането е едно ,поради което предприемането на изпълнителни действия спрямо един от тях има действие и за останалите,тъй като погасява дълга ,поради което счита ,че вземането му спрямо ищеца не е погасено по давност ,тъй като по делото регулярно са постъпвали суми чрез доброволното плащане на дълга от другия солидарен длъжник Н. Д..

Фактическата обстановка по делото не е спорна. Няма никакъв спор и относно това ,че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителното производство е прекъсната и по време на същото такава не тече като по заварените изпълнителни дела ,каквото е изп.д № 162/2013 г. по описа на ЧСИ С. Г.,предмет на което е проценото вземане , по което давност не е текла до постановяване на тълкувателното решение ,а именно 26.06.2015г. , след тази дата е започнала да тече нова давност ,която се прекъсва с всяко предприето надлежно изпълнително действие или признание на длъжника. Няма спор в случая и за това ,че доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед по чл.417 от ГПК ,която има силата на съдебно решение ,давността е винаги пет годишна.Спорът по делото е относно това дали предприемането на съответен изпълнителен способ ,респ. действия по осъществяването му по отношение на един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите доколкото дълъг е солидарен ,респ. вземането е едно и изпълнението спрямо един от длъжниците погасява дълга и освобождава и останалите солидарни длъжници.

В тази връзка жалбоподателят се е позовал на цитирана от него практика на съдилищата , както и ТР№2/2023г. от 30.05.2024г. на ОСГТК на ВКС , които обаче касая института на перемцията , а не на давността. Макар за давността и перемцията да имат значение едни и същи факти,то те са два различни правни института с различни правни последици .

В мотивите към т.1 ТР №2/2023 на 30.05.2024 г. на ОСГТК на ВКС по реда на задължителното тълкуване на закона изрично са разграничени двата института: процесуалният , относно срока за настъпване на перемпция, уреден в чл.433 ал.1,т.8 ГПК, от този на спирането и прекъсването на давностния срок в материалноправна уредба в хипотезата на солидарни длъжници, който е изрично уреден в разпоредбата на чл.125 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите, но ако този, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността ,т .е прекъсването и спирането на давността по отношение на един солидарен длъжник рефлектира единствено във вътрешните отношения между съдлъжниците.

Нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на длъжника. В посочената разпоредба на ГПК, за разлика от чл. 125 от ЗЗД, законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия само срещу 4 един от солидарните длъжници, в който смисъл е определение №3050/21.11.2024г. по т.д.№1381/2024г. по описа на ВКС, второ търг.отд.

С оглед на така казаното и доколкото не е спорно ,че по изпълнителното дело единственото изпълнително действие предприето след 26.06.2015 г. спрямо длъжника Х. Д. е насрочване на опис на движими вещи в жилището на длъжника от 04.11.2016 г., с което е прекъсната давността, то до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 17.05.2024г. е изтекъл 5годишният давностен срок, поради което процесното парично вземане на ответното дружество е погасено по давност.За пълнота следва да се посочи , ч е конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не се отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК.