Решение № 1478 от 27.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Варна, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №

20213110105057 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Й. К. АЛ., чрез адв. К.К. срещу * със седалище и адрес на управление гр. София, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева, като частична претенция от общата в размер на 219,62 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № *от 01.04.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*, изразяващи се в увреждане на предна лява врата по настъпило на 06.04.2020 г. в гр. *застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба /08.04.2021г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 01.04.2019г. между страните е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица *от за лек автомобил „*” с *, собственост на ищеца, със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г. Застрахователната премия била изцяло платена. На 06.04.2018г. в гр. *“ при отваряне на предна лява врата ищецът не успял да я задържи, тъй като духал силен вятър и вратата се ударила в метална ограда, което нарушило леко боята. Застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и извършил оглед и бил изготвен опис по щета на 07.04.2019 г. Получил като застрахователно обезщетение сумата от 171,92 лв. При проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 401,54 лева, поради което останали за плащане сумата от 229,62лв. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4635/2020 г. на ВРС, 39 състав, ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 10лв. като частичен иск от 229,62лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител моли за отхвърляне на иска, тъй като процесната сума е заплатена.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който признава иска на основание чл. 237 от ГПК относно неговото основание и до общ размер на вземането на ищеца от 209,62лв., което представлява неплатен остатък от застрахователно обезщетение по повод събитието от 06.04.2020 г. Сочи се, че с допълнителна молба, че е заплатил признатата сума, ведно с разноски по делото. Евентуално релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която заявява, че всички суми предмет на иска са заплатени, включително и направените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Така предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна по договора, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.

Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 1.04.2019г. за притежавания от ищеца л.а. „*” с *, по застрахователна полица *от 01.04.2019г. , със срок на действие от със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г. , че е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и му е представил необходимите документи настъпилото застрахователно събитие на 06.04.2019г., както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди от посочения вид, че с влязло в сила Решение № 260492/16.2.2021г. по гр.д. № 4635/2020 г. по описа на ВРС, 39 св, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева /десет лева/ частичен иск от общо 229.62 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 06.04.2020г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил *, с peг. № *, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал.

1 КЗ.

От представеното с молба от 04.06.2021г. от ответника – платежно нареждане от 27.05.2021 г., се установява, че ответникът е представил доказателства за заплащане на цялата претендирана сума от 10лв., включително и непредявената част от иска за сумата от 209,62лв.

С протоколно определение от 15.10.2021 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно извършеното плащане на сумата от 572,55 лева на 27.05.2021 г. в полза на ищцовата страна, с която са погасени изцяло вземанията за главница, законна лихва и разноски по делото.

От коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира за установено, че 2 ответникът е погасил задълженията си към ищеца за процесния период с извършеното от негова страната плащане в хода на процеса на 27.05.2021г., който факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, предвид извършеното плащане, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед обстоятелството, че задължението на ответника е изцяло погасено, включително и разноските, което обстоятелство не се отрича от ищеца, не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. * срещу „*със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, осъдителен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева /десет лева/, като частична претенция от общата в размер на 219,62 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № *от 01.04.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*изразяващи се в увреждане на предна лява врата по настъпило на 06.04.2020 г. в гр. Варна застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба /08.04.2021г./ до окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3