Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 579 от 23.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 817/2025
Вид
Решение № 579
Подписан
23.07.2025
В сила
05.12.2025
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1 т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за държавния дълг
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Бургас, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Н.В. Хаджиева като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120200817 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба, подадена от „***“ ООД, ЕИК *** против наказателно постановление (НП) № 802174-F787173/17.12.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.

1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се констатациите на наказващия орган като се твърди, че дружеството разполагало с фискални устройства, но в обекта не се приемали плащания в брой. Разплащанията на събитието се извършвали чрез безналични плащания като се сочи за договорни отношения с *** и организатора на събитието. Безналичните плащания на фестивала постъпвали по разчетна сметка на *** посредством фестивални карти, които се зареждали чрез банкова система с парична сума от посетителя под формата на открита индивидуална микросметка и при плащане посетителят прехвърлял сумите от индивидуална микросметка към разчетна сметка в *** АД. Всички безналични плащания били свързани с разчетната сметка на *** и се администрирали от банката чрез въведена система за разплащане с фестивални карти и платежна технология „***”. Дружеството „***“ ООД нямало качеството на задължено лице, тъй като партньор на събитието било *** АД, с която „***” ЕООД имало договорни отношения, а „***“ ЕООД имало договорни отношения с „***” ЕООД като дружеството жалбоподател не притежавало и не стопанисвало обект, от който да извършва продажби от свое име. След приключване на фестивала *** превеждало събраните суми на „***” ЕООД и дружеството организатор се разплащало с търговците, участвали на събитието какъвто било „***“ ООД чрез банкови преводи по обявени от тях сметки като за разплащанията била издавана данъчна фактура. Била налице пълна проследимост на реализираните продажби и отчетност. Счита, че НП е незаконосъобразно. Не било мотивирано налагане на имуществена санкция в размера в НП, моли за отмяна на НП.

1

В съдебно заседание представител на дружеството не се явява, депозирано е писмено становище като се поддържа жалбата, излагат се отново подробни съображения, оспорват се установените от НАП факти, поддържа изложеното, че е налице проследимост на разплащанията.

За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване НП е връчено на 31.01.2025г., а жалбата е подадена с пощенски оператор на 14.02.2025г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.

На 28.06.2024г. била извършена проверка от служители на НАП в това число от св. Т. Г. на обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – каравана за бургери, находящ се в гр. ***, местност/***, на входа на плажен фестивал ***, стопанисван от *** ООД. Установило се от органите по приходите, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация, дистанционно свързано към НАП, работещо фискално устройство като в 18:43 ч. на 28.06.2024 г., била извършена контролна покупка на вода на стойност 5 лева, заплатени от Т.

С.Б. - инспектор по приходите посредством фестивална карта, в която имало депозирани пари (предварително внесени на каса, разположена на входа на фестивала), за което от устройството на фестивални карти в обекта е издаден документ на стойност 5 лева, в който е описан потребителски номер *** и потребител ***, без за покупката да бъде издаден фискален касов бон поради липсващо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от ръчен кочан. Свидетелят преценил, че дружеството е допуснало нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Извършената проверка била документирана с ПИП cep. АА № 0187237.

На „***“ ООД бил съставен АУАН на 10.09.2024г. като бил съставен в отсъствие на представител на задълженото лице, съгласно изготвен протокол 1908176, но му е връчен, т.е. дружеството е било запознато с неговото съдържание и не се касае за нарушаване на правото му на защита, като е депозирало и възражение срещу съставения АУАН, което наказващият орган формално обсъдил и на 17.12.2024г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС за покупката да бъде издаден фискален касов бон поради липсващо в обекта фискално устройство.

Прието е, че с описаното деяние била нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства и доказателствени средства. От доказателствата по делото действително следва да се приеме, че разплащанията на територията на фестивала се извършват безкасово с кредитни, дебитни карти и фестивална карта.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Приема, че НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителен директор на НАП, а АУАН е издаден от инспектор по приходите, който притежава необходимата компетентност.

2

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се урежда с приетата на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата).

На първо място съдът не споделя поддържаната защитна теза, че АНО неправилно е приел, че жалбоподателят не носи отговорност за нарушението в качеството си на стопанисващ обекта. Независимо, че е бил участник във предварително организирано събитие – фестивал, безспорно се установява, че дружеството е извършвало търговска дейност чрез проверения обект като на място е имало обект, от който се извършват продажби, била е закупена стока – вода, представена е декларация от съдружник в дружеството „***“ ООД, че се осъществява търговия (бърза закуска). В тази връзка жалбоподателят в качеството си на търговец, стопанисващ обекта попада в обхвата на нормата на чл. 3 от Наредбата. В тази връзка в негова тежест е възникнало и задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата.

Установява се по делото, че организаторът на събитието приема разплащания на територията на събитието чрез използване на фестивални платежни карти и банкови платежни карти. Следователно, всеки посетител на фестивала може да извърши покупка на стока или услуга чрез използването на фестивалната карта, какъвто е случая с използваната карта от страна на органите по приходите.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи 3 същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Съгласно чл.

118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.