Определение № 34590 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34590 гр. *****, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118037 по описа за 2026 година

Производството по реда на Глава 25 ГПК – Бързо производство.

Съдът, на основание чл. 312 ГПК, изготви по делото следния ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „****** ******* **** да заплати на ищеца В. Б. Т. суми, както следва: сума в общ размер от 4 198,77 евро - нето, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. януари 2025г. до 28.10.2025г., а именно от по 427,31 евро – за месеците от м.януари 2025 г. до м. септември 2025 г. и 352,98 евро – за времето на престиран труд през м.октомври 2025 г. (периода от 01.10.2025 г. до 28.10.2025 г.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от общо 457,97 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху всяко от отделните вземания за главница, а именно: 66,19 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. януари 2025г., начислена за периода от 26.02.2025г. до 23.06.2026г.; 61,89 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. февруари 2025г., начислена за периода от 26.03.2025г. до 23.06.2026г.; 57,12 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. март 2025г., начислена за периода от 26.04.2025г. до 23.06.2026г.; 52,51 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. април 2025г., начислена за периода от 26.05.2025г. до 23.06.2026г.; 47,74 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. май 2025г. начислена за периода от 26.06.2025г. до 23.06.2026г.; 43,44 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. юни 2025г. начислена за периода от 26.07.2025г. до 23.06.2026г.; 39,06 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. юли 2025г., начислена за периода от 26.08.2025г. до 23.06.2026г.; 34,68 евро – върху вземането за трудово възнаграждение за м. август 2025г., начислена за периода от 26.09.2025г. до 23.06.2026г.; 30,43 евро - върху вземането за трудово 1 възнаграждение за м. септември 2025г., начислена за периода от 26.10.2025г. до 23.06.2026г.; и 24,91 евро - върху вземането за трудово възнаграждение за м. октомври 2025г., начислена за периода от 28.10.2025г. до 23.06.2026г.

Ищцата В. Б. Т. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество съгласно сключен между тях трудов договор от 17.09.2024 г. Сочи, че макар и в договора да е посочено, че ищцата ще изпълнява при ответника длъжността „деловодител“ на 4 часов работен ден, то в действителност тя е полагала труд на длъжност „охрана“ на различни обекти, охранявани от дружеството-работодател – първоначално на ********* *** - общински обект до ******** „******* ****“ на номер № ***, а след това в кв. *******.

Заявява, че е полагала труд като е работела на смени - 24 часа дежурство и 2 дни почивка. Допълва, че съгласно уговорките в трудовия договор работодателят е следвало да заплаща дължимото трудово възнаграждение в брутен размер от 1077,00 лева (550,66 евро) до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Поддържа, че със Заповед № 31 от 28.10.2025г. трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, като ответникът и до настоящия момент не заплатил дължимите трудови възнаграждения за периода от м. януари 2025г. до 28.10.2025г., в общ размер на 4 198,77 евро - нето, за което е бил поканен и с изрична нотариална покана, получена на 26.02.2026г. При тези съображения отправя искане за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***** ******“ **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че страните са били валидно обвързани от сключен между тях трудов договор от 17.09.2024 г., с посоченото от ищеца съдържание, който е прекратен по взаимно съгласие на страните със Заповед № 31 от 28.10.2025г.

Не оспорва също, че съгласно уговорките в трудовия договор работодателят е следвало да заплаща дължимото трудово възнаграждение в брутен размер от 1077,00 лева (550,66 евро) до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Оспорва твърдението на ищцата, че не е изпълнявала трудови функции на длъжност „деловодител“, а реално е полагала труд като „охрана“ на посочените в исковата молба обекти, охранявани от ответника. Допълва, че ищцата не е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „охранител“, както и че същата многократно е нарушавала трудовата дисциплина, както и Правилата за вътрешния ред на работодателя. Излага твърдения за злоупотреба с право. При тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

В тежест на ищеца е да установи, че за процесния период страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение; по силата на което ищецът е полагал труд на сочената от него длъжност - като „охранител“; размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземанията.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които 2 основава възраженията си, включително твърдяното неполагане на труда при него от страна на ищеца на посочената от същия длъжност, в рамките на исковия период, за което той не сочи доказателства , както и плащане на претендираните суми в случай, че твърди това, за които той също не сочи доказателства.

В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл.8, ал. 2 КТ за добросъвестно изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение от страна на служителя.

По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи следните факти: главен дълг; изпадане на ответника в забава, размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил на падежа, за което той не сочи доказателства.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата че за процесния период страните са били валидно обвързани от сключен между тях трудов договор от 17.09.2024 г., който е прекратен по взаимно съгласие със Заповед № 31 от 28.10.2025г.; размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземанията – а именно, че съгласно уговорките в трудовия договор работодателят е следвало да заплаща дължимото трудово възнаграждение в брутен размер от 1077,00 лева (550,66 евро) до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи.

Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на доказателствата.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като тяхната относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по съществото на спора.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите на ищеца, посочени в исковата молба и в уточнителна молба с вх. № 250533/10.08.2026г., с изключение на въпроса по т.

5, тъй като същият се явява неотносим към предмета на правния спор. При отговора на въпросите вещото лице следва да извърши проверка единствено на графиците за дежурства на обектите, посочени в исковата молба, а именно на ********* *** - общински обект до ******** „******* ****“ на номер № *** и в кв. *******.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, а именно къде и при какво работно време е работела ищцата, в кои обекти и какви трудови задължения е изпълнявала, доколкото касаят спорни по делото обстоятелства.

Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК също следва да бъде уважено, като ответникът следва да бъда задължен да представи посочените в исковата молба и в уточнителна молба с вх. № 3

250533/10.08.2026г. документи.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания до съдебното заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026г. от 13:30, за която дата и част страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

Д О П У С К А изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в уточнителна молба с вх. № 250533/10.08.2026г., с изключение на въпроса по т. 5, при депозит в размер на 400 евро, вносими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***** Г. ******, с адрес: ***** – 1712, ж.к.

*******, ************, тел: **** ** **, **** *** *** Специалност:

Икономика и организация на труда.

УКАЗВА на вещото лице при отговорите на въпросите да извърши проверка единствено на графиците за дежурства на обектите, посочени в исковата молба, а именно - на ********* *** общински обект до ******** „******* ****“ на номер № *** и в кв. *******.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба и мотивната част на настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***** ******“ **** в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи следните документи, а именно: 1/ личното трудово досие на ищеца; 2. заверен препис от аналитична разпечатка от счетоводството на ответника, касаеща ищеца за дължими суми от работодателя по трудови възнаграждения и обезщетения; 3/ ведомости за заплати за периода от месец януари 2025 г. до месец октомври 2025 г., включително; 4/ графиците за дежурства на охраняваните обекти от ответника за периода от м.януари 2025 г. до м. октомври 2025 г., в които ищцата твърди да е полагала труд - на ********* *** общински обект до ******** „******* ****“ на номер № ***; в кв. *******.

УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да представи банкова сметка или да посочи друг начин за плащане.

ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на определението.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в указания едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не 4 предприемат съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба, както и отговор вх. № 266992/27.08.2026 г., ведно с приложенията към нея.

Вещото лице да се уведоми за възложената задача.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5