Решение № 10 от 10.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000216 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260010 от 25.09.2020г., постановено по т.д.№ 13/ 2018г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил са отхвърлени като неоснователни предявените от „Юробанк България“ АД против В. Г. Г. и Д. В. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ за осъждането на ищците солидарно да заплатят сумата от 31 217,42 швейцарски франка, претендирана като част от общо 61 185,13 швейцарски франка, представляваща получена в заем и невърната сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 35744 от 16.04.2008г., включваща падежирали вноски и предсрочно изискуема сума, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.03.2018г. до окончателното изплащане, както и иска с правно основание чл.309а от ТЗ за сумата от 884,40 лв. сторени разноски за нотариална покана.

Недоволна от това решение е останала ищцовата страна и в законоустановения срок е депозирала въззивна жалба с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново решение, с което претенциите да бъдат уважени.

Правят се оплаквания за необоснованост на атакуваното решение и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че кредитът е усвоен, доказан е фактът на неизпълнението и че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Нарушението на материалния закон се изразявало в неправилния извод,че клаузите на чл.6,ал.2 и чл.23,ал.1 1 от договора са нищожни. Освен това не била взета предвид нормата на чл.146,ал.5 от ТЗ съгласно която наличието на неравноправна клауза в договора не води до неговата нищожност ако той може да се прилага и без тази клауза.

Посочва се, че ответникът В.Г. е направил признание на исковете, което следва да се прецени наред с доказателствата по делото. Признание за неизпълнение на договорните клаузи се съдържало във всяко едно от допълнителните споразумения, подписани между страните. Жалбоподателят счита, че поделото е било установено, че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Страната счита, че дори посочените клаузи от договора да са нищожни не може да се твърди никаква неравноправност по отношение на задължението за връщане на заетата сума при посочения при усвояването курс, т.е клаузата на чл.6,ал.2 да се приложи без обвързаността на страните с курсовата разлика. Получената сума при всички случаи подлежала на връщане и всяко друго твърдение би довело до абсурдното заключение, че банката е сключила с кредитополучателите договор за дарение.

Въззиваемите не са подали отговор на жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата инстанция намира следното:

Пред СГС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Изложени са твърдения,че на 16.04.2008г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД е отпуснала на В. Г. Г. и Д. В. Г. банков кредит за покупка на недвижими имот и за други разплащания в размер на равностойността в швейцарски франкове на общо 31 500евро, с краен срок на погасяване 372 месеца,считано от датата на усвояване на кредита- 30.04.2008г. за заплащане на дължимите по договора суми кредитополучателите се задължили да отговарят солидарно.

На 15.07.2008г. с договор за цесия за прехвърляне на договори за кредит между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД в качеството му на цесионер и „Юробанк И Еф Джи България“ АД в качеството на цедент правата на банката спрямо солидарните длъжници 2 били прехвърлени заедно с всички обезпечения и привилегии и други принадлежности, включително и начислените лихви кредитополучателите били уведомени за така извършената цесия с подписването на допълнително споразумение на 24.03.2009г.

На 20.05.2016г. е сключен договор за обратна цесия на вземания, като в списъка на същите е включен и процесният договор.

Тъй като ответниците не заплащали задълженията си по договора, с нотариални покани,връчени на всеки един от тях през месец октомври 2017г. банката ги уведомила, че обявява кредите за предсрочно изискуем. С тези нотариални покани са направени и уведомленията за обратната цесия на вземанията.

Заявява се, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем банката черпи от клаузата на чл.19, ал.1 от Договора за кредит като същата гласи, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора за кредит.

Първата просрочена вноска, която към датата на подаване на исковата молба не е погасена по давност е била вноска №56 от погасителния план и нейният падеж бил на 10.12.2012г., а размерът й – 23,79 шв.франка. Именно тя била основанието за упражняване на правото по посочения по-горе договор за кредит. При достигане на уведомлението за превръщане на кредита в предсрочно изискуем до кредитополучателите на 27.10.2017г. се формирала главница, която се състои от вече падежиралите и непогасени месечни вноски за главница и от глобалната сума за цялата оставаща до 30.04.2039г. главница ,която е станала дължима на 27.10.2017г. като последица от обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Моли се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата банка сумата от 31 217,42 шв. франка с левова равностойност 53 000лв., която се дължи за периода от 01.03.2013г. до 27.10.2017г. и която е част от цялата дължима главница с размер на 61 185,13 шв. франка и която се дължи за периода от 10.12.2012г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 27.10.2017г., както и сумата от 884,40лв. разноски за нотариални покани. Претендира се и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на първоначалната искова молба до погасяването й,както и направените разноски .

Ответниците не са подали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, проведено на 16.01.2020г. ответникът В.Г. е признал исковете.

По доказателствата:

По делото е представен процесният договор за кредит HL 35744 от 16.04.2008г.

Видно от същия страните са се договорили Банката да отпусне на ответниците кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 31 500 евро по курс "купува" за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на средствата. Според чл.2 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя в банката, като усвоеният кредит от тази сметка се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс "купува" на банката за съответната валута, в деня на усвояването /ал.3 на посочената клауза/.

3

Срокът за погасяване на кредита е уговорен на 372 месеца.

Съгласно чл.3 от договора дължимата от кредитополучателя годишна лихва е в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс 5,15 пункта. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 4,5%. Ал.5 предвижда, че действащият базов лихвен процент на банката за шв.франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

В чл.6, ал.2 и ал.3 от договора е предвидено,че погасяването на кредита включва месечни вноски – главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителния план, и се извършва във валутата,в който същият е разрешен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по сметките в банката, погасяването на кредита се извършва от банката и в лева или в евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "Продава" на банката за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателя с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Предвидено е, в случай че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент, размерът на погасителните вноски да се промени автоматично, в съответствие с промяната, за което с подписването на договора, кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие.

С клаузата на чл.10 е предвидено,че при усвояване на кредита или част от него, извършено съобразно условията на договора, банката предоставя на кредитополучателя сума в размер на 5% от размера на усвоения кредит /наричана „Кеш бонус“/.

Кредитополучателя е длъжен да върне на банката пропорционална част от получения „Кеш бонус“ в случай на предсрочно погасяване на кредита / пълно или частично/ или в случая на промяна в кредитния продукт, на валутата по кредита и каквато и да е друга промяна, извършена по инициатива на кредитополучателя.

Съгласно чл.19 банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора.

Чл.21 предвижда право на кредитополучателя да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева/евро при посочени условия. С текста на чл.23 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането на кредита по чл.21 от договора, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

4

В Приложение №1 към договора е посочено, че датата на усвояване на кредита е 30.04.2008г. и към този момент приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към евро е 1,6512177. Усвоеният от кредитополучателя кредитен лимит е в размер на 52014 шв.франка.

По делото е приложен погасителен план, неразделна част от този договор.

По делото няма данни, а не са наведени и твърдения от страна на ищцовата страна някои от клаузите на договора да са индивидуално уговорени.

На 24.09.2009г. между придобилото вземането дружество „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и кредитополучателите е подписано допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните са се съгласили просрочените главница и лихви за бъдат капитализирани чрез натрупване към редовната главница. Договорен е период на облекчено погасяване на кредита.

На 31.03.2010г., 31.05.2011г. и 29.12.2011г. отново са подписани допълнителни споразумения, с които също е постигнато съгласие просрочената главница и лихва да бъдат добавени към редовната главница

По делото е представен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит с дата 15.07.2008г.,с който Юробанк И Еф Джи България“ АД като цедент прехвърля на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД – цесионер вземанията си по договори за кредит съгласно Приложение 1. В същото под номера 482 и 483 фигурират вземанията против ответниците в настоящото производство.