Решение № 1191 от 13.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Сливен, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230101193 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ .

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 277/15.04.2020 година на изпълнителния директор на ответното дружество се налага на Г. Д. Х. дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекратява трудовото правоотношение. С решение № 348/03.12.2020 година, постановено по ВГД № 701/2020 година по описа на СлОС, влязло в сила на 21.12.2021 година е признато уволнението за незаконно и е отменена горепосочената заповед.

Сочи се, че при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца. Когато през това време работникът е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Твърди се, че периода от 16.04.2020 година до 15.10.2020 година обхваща общо 124 работни дни, от които: м. април 2020 година – 9 работни дни, м. май 2020 година – 18 работни дни, м. юни 2020 година – 22 работни дни, м. юли 2020 година – 23 работни дни, м. август 2020 година – 21 работни дни, м. септември 2020 година - 20 работни дни и м. октомври 2020 година – 1

11работни дни и за горепосочения период ако е бил работил в „Е. Миролио“ ЕАД ищецът щял да получи сумата в размер на 8081,95 лева.

С решение № 392/27.05.2022 година, постановено по ГД № 6065/2021 година по описа на РС –Сливен, ответното дружество е осъдено на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ да заплати на ищеца сумата в размер на 3252,21 лева, /след изменение на размера на иска по чл. 214 от ГПК/, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 16.04.2020 година до 15.10.2020 година, изразило се в пропусната полза в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение, които би получил при ответника за процесния период, ако не бил незаконно уволнен и брутното трудово възнаграждение, което е получил при друг работодател за три месеца /април, май и юни 2020 година/ в рамките на шестмесечния процесен период, както и разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил при ответника за процесния период, ако не бил незаконно уволнен и изплатените му обезщетения за безработица за три месеца /юли, август, септември, октомври 2020 година/ в рамките на процесния период.

През процесния период получил обезщетение от ТП на НОИ, който размер не го претендирал от ответното дружество.

С разпореждане № 191-00-2349-4 от 01.11.2022 година на Ръководителя на осигуряването за безработица е разпоредено възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица за периода от 08.06.2020 година до 15.10.2020 година в размер на 3758,20 лева главница, влязло в сила на 10.01.2024 година /Решение № 213 от 10.01.2024 година постановено по адм. дело № 5003 /2023 на ВАС/.

Горепосочената сума е заплатена на ТП на НОИ – Сливен на 11.01.2023 година с преводно нареждане от 11.01.2023 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ сумата 3 252,21 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, възнаграждението, получено от Е.К.М. и полученото обезщетение от „Е. Миролио“ ЕАД за периода от 08.06.2020 година до 15.10.2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 05.03.2024 година до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

2

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, като се въвеждат конкретни и обосновани възражения.

В съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от пълномощник. Исковата претенция се поддържа по основание и до изменения размер. Писмено изразява становището си по същество и претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от пълномощник, който поддържа въведените с отговора на исковата си молба възражения по допустимостта и основателността на исковата претенция.

Подробни съображения са изложени в представена писмена защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно фактите, че със Заповед № 277/15.04.2020 година на изпълнителния директор на ответното дружество се налага на Г. Д.

Х. дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекратява трудовото правоотношение, че с решение № 348/03.12.2020 година, постановено по ВГД № 701/2020 година по описа на СлОС, влязло в сила на 21.12.2021 година е признато уволнението за незаконно и е отменена горепосочената заповед, както и с решение № 392/27.05.2022 година, постановено по ГД № 6065/2021 година по описа на РС - Сливен, ответното дружество е осъдено на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ да заплати на ищеца сумата в размер на 3 252,21 лева, /след изменение на размера на иска по чл. 214 от ГПК/, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 16.04.2020 година до 15.10.2020 година, изразило се в пропусната полза в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение, които би получил при ответника за процесния период, ако не бил незаконно уволнен и брутното трудово възнаграждение, което е получил при друг работодател за три месеца /април, май и юни 2020 година/ в рамките на шестмесечния процесен период, както и разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил при ответника за процесния период, ако не бил незаконно уволнен и изплатените му обезщетения за безработица за три месеца /юли, август, септември, октомври 2020 година/ в рамките на процесния период.

Спорен е фактът, отнасящ се до наличието на подлежаща на

3 обезщетяване вреда, както и причинна връзка между признатото за незаконно уволнение от „Е. Миролио“ ЕАД и оставането на работника или служителя без работа.

Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 от КТ, съгласно тълкувателно решение № 3/19.03.1996 година на ОСГК на ВКС е договорна, а правото на обезщетение възниква за работника/служителя при наличието на три кумулативни предпоставки, а именно: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, установено наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Липсата, на която и да е от тези предпоставки, изключва възможността за реализиране на договорната отговорност на работодателя.

В процесния случай е констатира, че две от общо трите изискуеми се предпоставки не са налице, което обосновава неоснователността на исковата претенция.

Обезщетението, което се претендира в настоящото производство е за периода след оставане без работа с втория работодател - Е.М.. В настоящото производство не са събрани доказателства от който да може да се приеме за установено и доказано, че е налице причинно следствената връзка между уволнението на ищеца от „Е.Миролио“ЕАД и повторното оставане без работа, както и такива установяващи и доказващи размера му. По делото не е представен нито трудовият договор с втория работодател - Е.М., нито заповедта за прекратяване на правоотношението с него, а ангажирането на тези доказателства са от особена важност за установяване наличието на предпоставките за дължимост на обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ от ответното дружество. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение от „Е.Миролио“ ЕАД, поради което няма как да се ангажира отговорността на работодателя по първото незаконно уволнение.

Не е доказано наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа и търпените вреди от неполучено трудово възнаграждение не са в причинна връзка с противоправното поведение на работодателя и ответникът не дължи обезщетяването им. Доколкото доказателствената тежест по иска по чл. 225 от КТ е за ищеца, той следва да понесе последиците от неуспешното доказване на правопораждащите по 4 отношение на претендираното вземане факти.

С оглед изложеното и като се има предвид от една страна, че целта на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е да репарира вредите, причинени на работника/служителя от признатото за незаконно уволнение, а от друга предвид липсата на представени доказателства относно прекратяването на трудовото правоотношение с последващия работодател - Е.К.М. и такива установяващи подлежащи на обезщетяване от ответника вреди и техния размер, се налага и обосновава извода за неоснователност на исковата претенция.

При съобразяване изхода на делото и съобразно правилата на процеса държавната такса е за сметка на бюджетните средства на съда. Ответника, чрез пълномощника си е направил изрично изявление в пледоарията по същество, че не претендира разноски, поради което такива, въпреки, че по правило му се следват не му се присъждат.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената от Г. Д. Х. с ЕГН: ********** , с постоянен адрес: ***** ПРОТИВ „Е. МИРОЛИО” ЕАД с ЕИК 119603547, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. Индустриален искова претенция за осъждането на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 225, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ сумата 1 023,49 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, възнаграждението, получено от Е.К.М. и полученото обезщетение от „Е.

Миролио“ ЕАД за периода от 08.06.2020 година до 15.10.2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 05.03.2024 година до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5