Решение № 280 от 06.07.2022, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Монтана, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211630102122 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.357 от КТ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1, 2, 3 и 4 от КТ и чл.224 ал.1 КТ.

Ищцата М. Г. Й. от село ххх, община ххх твърди в исковата молба, че с трудов договор № 58/23.01.2013г. била назначена като старша медицинска сестра в Дом за стари хора „ххх ххх“ - с. ххх, общ.Бойчиновци, обл.Монтана. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 114/06.07.2021г. на основание чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ. Счита така наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно.

Поддържа, че на 06.07.2021г. следобяд около 15.30 часа директорът влязъл в кабинета й и държейки листове хартия й казал, че същите представляват заповед за нейното дисциплинарно уволнение, която тя трябвало непременно да подпише. Поддържа, че поискала да прочете въпросната заповед, но директорът й отказал. Твърди също, че на следващия ден депозирала пред работодателя молба вх.№ 97/07.07.2021г. с искане да получи екземпляр от процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Такъв й е изпратен на 19.07.2021г. и то след уведомяване от нейна страна на Дирекция „Инспекция 1 по труда“ - гр. Монтана. Въз основа на така подадения сигнал е извършена проверка, за резултатите от която е била уведомена с Писмо изх.

№21054596/12.07.2021г. Твърди, че в процесната заповед е посочено, че дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ и същото следва да „се удържи от последното й неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими, съгласно действащото законодателство, обезщетения“. Поддържа, че такова извънсъдебно прихващане е абсолютно недопустимо. За да се приложи чл.103 от ЗЗД, което в случая работодателят е сторил, е необходимо да засяга две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Твърди, че първо това условие не е налице, защото обезщетението чл.221, ал.2 от КТ се дължи от работника само при условие, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е влязла в законна сила – било защото не е оспорена, било защото е потвърдена от съда по обжалването. Второ, съгласно съдебната практика, за да се извърши подобно прихващане, е необходимо изричното писмено съгласие или искане на работника/служителя, каквото в настоящия случай не е налице /чл.272 от КТ/. Твърди, че правото на работника на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът/служителят не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск. Съобразно разпоредбата на чл.224, ал.1 и 2 от КТ, както Наредбата за работното време, почивките и отпуските, размерът на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовия договор. Твърди, че обезщетението се дължи безусловно и е изискуемо към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. Що се отнася до обезщетението по чл.

221, ал. 2 от КТ, то същото е предвидено да възмезди работодателя за вредите, произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение вследствие на дисциплинарното уволнение. Възникването на това обезщетение обаче е предпоставено от законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение. Обезщетението по чл. 224 от КТ поначало не подлежи на прехващане с други видове обезщетения по раздел ІІІ на глава Х от КТ, включително и с такива, които се изплащат по повод на прекратяване на трудовото правоотношение. Недопустимо е от задължението за плащане по чл. 224 от КТ да се прихваща насрещно задължение на 2 работника/служителя по чл. 221, ал. 2 КТ. В тази връзка абсолютно недопустими са и последващите действия на директора на ДСХ „ххх ххх“ - с. ххх, обективирани в Покана изх.№ 44/11.08.2021г. С последната е поискано да заплати сумата от 350,39 лв. - остатък от обезщетение по чл.221, ал.2 КТ; 192,77 лв. - остатък за работно облекло за 2021г. и 131,42 лв. - липси на лекарства от спешния шкаф. Ищцата твърди също така, че при издаването на процесната заповед са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.194, ал.1 от КТ. По-голямата част от описаните дисциплинарни нарушения датират от месец януари 2021г., когато са били констатирани от работодателя. Въпреки това, след изискани писмени обяснения от нея, не са предприети каквито и да било мерки. Т.е. работодателят е счел, че същите не съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.187 от КТ. По отношение на същите не може да се приложи и ал.3 на чл.194 от КТ, тъй като тя се е намирала в законоустановен отпуск по болест за периода от 29.01.2021г. до 03.06.2021г. Т.е. описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения, констатирани преди датата 29.01.2021г. не следва да фигурират в процесната заповед, а още по-малко да водят до дисциплинарно уволнение, съгласно чл.190, ал.1, т.3 от КТ – поради системни нарушения на трудовата дисциплина.

Поддържа, че нарушение № І е „лично установено от директора на ДСХ - с. ххх“ и за него е поискано обяснение още на 06.01.2021г..

Нарушение № ІІ отново е „лично установено от директора на ДСХ с.ххх“ като от нея е поискано обяснение на 11.01.2021г.. Изброените под № ІІІ нарушения също са ,,лично установени“ от директора на дома и въз основа на описаните Докладни и рапорти от нея са поискани обяснения на 15.01.2021г. Следователно в момента на установяване на нарушението, субектът на дисциплинарната власт е узнал за извършеното от нея деяние и е бил наясно, че то съдържа от обективна и субективна страна признаците на дисциплинарно нарушение. При това положение двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на съответното дисциплинарно наказание по т.І, ІІ и ІІІ от заповедта към 06.07.2021г. - датата на обжалваната заповед, с която е било прекратено трудовото правоотношение с нея е бил изтекъл - обстоятелство обуславящо и незаконността на уволнението. Касае се за преклузивни срокове, с изтичането на които с оглед правната им характеристика се погасява както дисциплинарната 3 отговорност на работника, така и правото на работодателя, съобразно с предоставената му от закона дисциплинарна власт да упражни същото за налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата поддържа също така, че нито едно от визираните в заповедта нарушения не е извършила.

Подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че с оглед гореизложеното, описаните в Заповед № 114/06.07.2021г. на директора на ДСХ „ххх ххх“ – с.ххх нарушения не могат да бъдат подведени под разпоредбите на чл.190 ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр.чл.187 т.7, т.8 и т.10 от КТ и счита същата изцяло за незаконосъобразна. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и постанови неговата отмяна; да постанови възстановяването й на предишната работа; да постанови поправка на основанието за уволнението й, вписано в трудовата и книжка; да осъди Дом за стари хора „ххх ххх“ – с.ххх, представлявано от директора ххх да й заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 8 568,00 лева, обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 975,00 лева, ведно със законната лихва върху присъдените суми от предявяване на иска до окончателното им изплащане, като й бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ххх „ххх ххх“- с.ххх, община Бойчиновци, област Монтана, ул.”ххх” № 154, представляван от директора ххх е подал отговор на исковата молба, в който изразява подробно становище както по допустимостта, така и по основателността на исковите претенции.

По отношение на основателността на исковите претенции заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер, като подробни доводи и съображения са изложени в отговора на исковата молба. Поддържа, че всички описани в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина са санкционирани при стриктно спазване разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ при приложение на ал.3 от същия член, заповедта е издадена в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, като срока не е текъл през времето през което ищцата е ползвала законоустановен отпуск по болест за периода от 29.01.2021 година до 03.06.2021 година. Твърди, че при откриване на всяко едно от нарушенията описани в 6-те точки в заповедта, е извършвана проверка, като работодателят 4 е изпълнил стриктно задълженията си преди налагане на дисциплинарното наказание, като е изискал писмени обяснения от работника за всяко едно допуснато нарушение. Като надлежно е посочено в заповедта за всяко едно нарушение поисканото обяснение и даденото обяснение от госпожа Й., ако има дадено такова. Ответникът поддържа, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на всички законови изисквания на КТ за установяване и налагане на дисциплинарно наказание ,,Дисциплинарното уволнение” поради нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че са изложени подробно мотиви и правни основания, поради което Заповед № 114/06 07 2021 година, издадена от Директора на ДСХ село ххх е правилна и законосъобразна. Поддържа, че уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е в зависимост от уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ - за отмяна на уволнението като незаконно и отмяната му. Така предявеният иск е акцесорен и зависи изцяло от главния иск и след като главният иск за признаване на уволнение за незаконосъобразно и отмяната му е неоснователен, то неоснователен се явява и искът за възстановяване. Ответникът твърди също, че на ищцата й е изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 973,50 лева и изплатено с фиша за месец 07.2021 година. Поддържа, че заповедта е правилна и законосъобразна и в частта, в която на основание чл.221, ал.2 от КТ служителят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което да се удържи от последното и неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими съгласно действащото законодателство обезщетения. Твърди, че не е предявен иск за заплащане на неправилно удържана сума на правно основание чл.221, ал.2 от КТ. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

От представените по делото доказателства се установи, а и страните не 5 спорят, че ищцата М. Г. Й. е работила при ответника по трудово правоотношение със сключен Трудов договор № 58/23.01.2013 година на длъжност „старша медицинска сестра”, когато на 06.07.2021 година й е връчена Заповед № 114/06.07.2021 година от директора на Дом стари хора „ххх ххх” село ххх. С процесната заповед е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във вр.

190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ. Със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищцата обезщетение по чл.224 от КТ – 2 дни за 2020 година и 13 дни – за 2021 година.

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е заемала длъжността „старша медицинска сестра” при ответника. Видно е от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че същата е издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ във вр. 190 ал.1 т.3, т.4 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ – нарушение на трудовата дисциплина.

Спорен между страните е въпросът за законосъобразността на обжалваната заповед. Едно от твърденията на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна е че при издаване на процесната заповед са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като по-голяма част от описаните дисциплинарни нарушения датирали от месец януари 2021 година.