Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10577 от 17.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39445/2025
Вид
Определение № 10577
Подписан
17.03.2026
В сила
17.03.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10577 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110139445 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпило е искане от процесуалния представител на ищеца адв. Л. К. Б., по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на адвокат Б. се присъди възнаграждение за предоставена на страната безплатна правна помощ в първоинстанционното производство в съответствие с минималните възнаграждения, предвидени по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Изложени са съображения, че в случая са уважени два иска, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата адвокатското възнаграждение по двата иска възлиза на 2259,87 лв. Молителят твърди, че като пълномощник на страната е извършила множество процесуални действия, включващи подаване на искова молба, депозиране на отговор на насрещна искова молба, депозиране на молба по хода на делото. В обобщение се иска съдът да измени решението като присъди адвокатско възнаграждение, съответно на размера на уважените искове и положения труд от адвоката.

Ответникът по молбата – „ПК България“ ЕООД оспорва искането и счита, че разноските са определени в съответствие с практиката на СЕС.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок, от легитимирано лице, поради което същото е допустимо.

Представен е списък по чл. 80 ГПК (л. 52 от делото).

Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

В мотивите на съдебното решение съдът е изложил подробно съображенията си защо е определил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 450 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Мотивите на съда не следва да бъдат преповтаряни. Доводите, съдържащи се в подаденото искане, не отчитат особеностите на конкретния случай, действително извършените в хода на делото процесуални действия, както и релевантната съдебна практика при присъждане на разноски в аналогични хипотези, която съдът е посочил при определяне на разноските за безплатна правна помощ. За пълнота следва да се посочи, че процесуалният представител на ищеца не е депозирал отговор на насрещна искова молба, тъй като такава не е подадена по делото. Цитираното в молбата определение № 7/17.01.2022 г. по т. д. № 339/2021 г. по описа на ВКС, I т. о. не е актуална практика с оглед постановеното впоследствие решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22. Съдът е определил присъденото адвокатско възнаграждение, като са взети предвид 1 фактическата и правната сложност на делото, обусловена от конкретния предмет на исковите претенции – предявените искове почиват на едно и също основание, взаимно свързани са; срочното разглеждане на делото в едно открито съдебно заседание; че в открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител на ищцата; че по делото не са събирани допълнителни доказателства, като са съобразени извършените от адвоката процесуални действия по подаване на искова молба и молба по хода на делото. Относно изложените в молбата доводи, че следва да се присъди възнаграждение по всеки иск съдът намира, че същите не са относими към настоящия момент с оглед постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Ето защо и искането следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК с вх. № 416738/19.12.2025 г. на адв. Л. К. Б., пълномощник на ищцата Е. Д. С. - Ф., за изменение на постановеното по делото решение № 22317/05.12.2025 г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв. Л. Б. в размер на 450 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2