Решение № 1203 от 18.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000502166 по описа за 2021 година при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Г. Г. срещу решение 260573 от 27.01.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца Н. Д. Д. сумата 39900 /тридесет и девет хиляди и деветстотин/лв., частично от 49900 /четиридесет и девет хиляди и деветстотин/лв., представляваща получената от М. Г. Г. като пълномощник, но непредадена на Н. Д. Д. като упълномощител, съгласно пълномощно с нотариална заверка от 18.03.2011 г., продажна цена по Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г., на собствения на Н. Д. Д. недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в гр.***, р-н „***“, ЖК „***“, ведно с избено помещение № 15 и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 18682.27 /осемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и два, 0.27/лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода 31.03.2011 г. до датата на предявяване на иска – 27.10.2015 г. на основание чл. 284, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Частна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Г. Г. срещу Определение 268874 от 18.05.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4 състав.

В решението и в определението имената на М. Г. Г. са изписани като М. Г. Г., поради което делото е върнато на СГС за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК. С решение от 03.08.2021 година, Софийски градски съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 27.01.2021 година, а с определение от същата дата е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението си от 18.05.2021 година. С решение от 31.08.2021 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 27.01.2021 година и в решението от 03.08.2021 година, като следва да се съобрази че в диспозитива на решението погрешно е написано 30.08.2021 година. С посоченото решение № 265575/31.08.2021 година съдът е постановил имената на ответника 1 да се четат като М. Г. Г., което настоящият състав констатира, че е вярното име на ответника по делото. С определение от 31.08.2021 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определенията от 18.05.2021 година и от 03.08.2021 година, като отново съдът е постановил навсякъде имената на страната да се четат като М. Г. Г..

Решението не се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, който получил като пълномощник на ищеца съгласно описаното пълномощно, но не му предал продажната цена по посочения договор за покупко-продажба обективиран, както и поради факта, че останал без жилище, изразяващи се в тежък стрес, мизерия и унижения, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2015г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 45 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди неправилност, необоснованост и недопустимост. Не били обсъдени всички възражения на ответника, не било доказано, че получената от ответника сума е 49 900 лева, между страните нямало договор, неправилно било прието, че ответникът следва да доказва, че е предал на ищеца продажната цена. Вземането е и погасено по давност.

В частната жалба се твърди, че съдът не е следвало да осъжда ответника да заплаща по сметка на НБПП сумата от 671 лева.

Подаден е отговор на въззивната жалба от адв. М.М., назначена да предоставя правна помощ на ищеца с определение от з.з. от 06.04.2019 г. на СРС, 36 състав по г.р. 65098/2015 г., в който се твърди, че фактът, че продажната цена на имота е 50 000 лева, се доказва от показанията на купувача по сделката в ДП 15055/2013 г., приложено към делото, поради което решението е правилно, а въззивната жалба – неоснователна.

Подаден е отговор на частната жалба, в който се поддържа нейната неоснователност.

Жалбите са депозирани от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащи на обжалване актове и са допустими. Няма изрично отправени към настоящата инстанция доказателствени искания.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Твърденията на ищеца след уточненията в молба от 05.10.2017 г. са, че е предоставил на ответника М. Г. Г. пълномощно, по силата на което последният е продал собствения на ищеца недвижим имот. Твърди се, обявената в нотариалния акт продажна цена на имота била в размер 14 900 лева, като след реализираната продажба пълномощникът получил сумата, но не я предал на ищеца. Сочи се също, че видно от направеното от купувача по сделката А. П., извънсъдебно признание, договорената продажна цена за имота била 50 000 лева, като в тази връзка се твърди, че реално ответникът е получил и сумата 35 000 лева, която също не бил предал на ищеца. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 14 900 лева-получена от ответника, но не предадена на ищеца продажна цена на имота, ведно със законната лихва в размер 6 976,73 лева за периода от датата на сключване на договора 31.03.2011г. до датата на предявяване на иска; сумата 25 000 лева-като частичен иск от общо 35 000 лева-реално получена от ответника, като пълномощник продажна цена на имота, но непредадена на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г. до датата на предявяване на иска в размер 11 705,54 лева; сумата 20 000 лева-обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Тези твърдения обосновават следната квалификация на исковете: иск по чл. 284, ал. 2, предложение второ ЗЗД за сумата 39 900 лева, частично претендирана от 49 900 лева и представляваща обща продажна цена за апартамент № ***, която ответникът, като 2 пълномощник е получил за ищеца от купувача и не е предал на ищеца; иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 18 682,27 лева-лихва за забава върху посочената по-горе сума за периода от 31.01.2011 г. до 26.10.2015 г. и иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева.

Пред настоящата инстанция предмет на разглеждане са исковете с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че е недопустимо едновременно да се сочат като основания чл.284 вр. с чл.79 ЗЗД с нормата на чл.45 от ЗЗД. Главният иск, който е уважен, е квалифициран от съда като иск по чл. 284, ал. 2 вр. с чл.79 ЗЗД, а искът за неимуществени вреди, който е оставен без уважение, е квалифициран по чл. 45 ЗЗД. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка. Ето защо, не е налице твърдяната недопустима едновременна квалификация на иска по чл. 284 и по чл. 45 ЗЗД, тъй като става дума за два отделни иска.

Предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД във връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като описаните факти се свеждат до договорно неизпълнение. Независимо че пълномощното създава само право в полза на пълномощника да извърши определени действия от името на упълномощителя, с факта на упражняването на това право, за него възниква задължението да се отчете, т.е. налице е договор за поръчка. От приложените с исковата молба пълномощно от 18.03.2011 г. и нотариален акт от 31.03.2011 г. се установяват обемът на представителната власт, нейното упражняване, както и възникването на договорно отношение. Самият ответник също не отрича, че е действал като пълномощник на праводателя на страната-продавач по сделката и че е получил вместо него цената. При тези данни следва да се приеме, че е възникнало мандатно правоотношение. Неоснователни са и оплакванията, че в контекста на разпоредбата на чл.284 от ЗЗД между страните е следвало да бъде наличен договор, а такъв не съществува.

Когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, наличието на мандатно правоотношение може да се установи както от упълномощителната сделка, така и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В случаите когато довереникът е действал от името и за сметка на доверителя правата и задълженията по сделката с третите лица са възникнали направо в имуществената сфера на доверителя. След като ответникът е разполагал с правомощията да извършва правни действия от името на упълномощителя, за него е възникнало и правното задължение да отчете получените в резултат на сделката суми. Обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, са неотчетени суми, получени от ответника, като пълномощник по сделката. Тези обстоятелства обосновават правната квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В този смисъл изрично Решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о., ГК

Неотносими към предмета на въззивната проверка са твърденията, че ищецът не твърди недействителност на упълномощаването и че предпоставките на чл.45 от ЗЗД за вреди / следва да бъдат доказани по безспорен начин, както и пряката причинно- следствена връзка и резултата от определени действия. Наистина ищецът не твърди недействителност на пълномощното, а търси изпълнение на задължения на пълномощника, възникнали по силата на факта, че представителната власт е реализирана. Констатацията, че ищецът не твърди недействителност на пълномощното е направена и от СГС и доводите в тази връзка нямат никакво значение за настоящото въззивно производство. Без значение са и доводите, че в хода на развилото се производство първоначално пред CPC, а след това пред СГС нямало 3 никакви нито писмени, нито гласни събрани по способите на ГПК доказателства за причинените от ответника вреди. Искът за вреди в размер на 20 000 лева е отхвърлен и в тази част решението не е обжалвано.

По делото се установява следното. Ищецът Н.Д. е упълномощил М.Г. на 18.03.2011 г. с пълномощно със заверка на подписа и съдържанието от М. Д., помощник нотариус по заместване на нотариус Р. Р., с район на действие РС София рег. № *** на НК да извършва от негово име и за негова сметка всякакви сделки със собствения му имот апартамент № *** на първи етаж в жилищна сграда бл. **, вход *, ж.к. „***“, гр.*** заедно с избено помещение № 15 и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, включително и разпоредителни сделки – продажба, замяна, дарение и други сделки при условия и цена, каквито упълномощеният намери за удачни, включително с правото да получи продажна цена от продажба на имота.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №006, том II, рег. № 4600, дело № 192 от 2011 г. на нотариус Ц. С., рег. № на НК ***, район на действие РС София М.Г. като пълномощник на Н.Д. е продал имота, описан в пълномщното от 18.03.2011 г., на А. П. П..