Решение № 629 от 28.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Бургас, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500317 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ***, ЕИК 812115210, против Решение № 134 от

17.12.2021 г. по гр.д.598/2021 г. по описа на PC – Айтос, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск срещу П. К. "БРАТСТВО", EИK

102003448, за признаване за установено, че ответната ПК дължи на ищеца сума в размер на 463,39 лв, по издадени фактури от периода от 24.02.2020 г. до 22.02.2021 г. с отчетен период по фактури от 07.06.2019 г. до 15.02.2021 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата от 31,78 лв., представляваща с обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.03.2020 г. до 19.04.2021 г.; обезсилена е издадената в полза на ищеца срещу ПК "БРАТСТВО", Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 93/26.04.2021 г., издадена по гр.д.389/2021 г. по описа на РС-Айтос; и с което въззивникът-ищец е осъден да заплати на ПК"БРАТСТВО" разноски в размер на 300 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ответната кооперация не следва да отговаря за ползваните в имота ВиК услуги, тъй като процесните фактури били издадени на името на лице, различно от ответника, партидата в дружеството формално била администрирана на името на Я. Р., въз основа на сключен между ответника и нея предварителен договор от 2013 г., т.е. считано от 23.08.2013 г., операторът е бил наясно, че потребител на услугите е фактическия ползвател - Р.. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ответникът не следва да понесе отговорността, тъй като в хода на процеса е представил доказателства за отчуждаването на имота на 24.07.2018 г., а от там - и за 1 отпадане на качеството му на потребител на ВиК услуги. Сочи се, че по делото е спорно, дали ответникът има качеството на потребител на доставяната от ищеца услуга и дължи ли заплащане на стойността й, при положение, че е прехвърлил правото на собствеността върху имота на трето лице на 24.07.2018 г., но нито той, нито новият собственик са заявили пред оператора настъпилата промяна. Твърди се, че съдът не е съобразил фикцията на чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , съгласно която винаги е налице договорно основание за търсене на плащането от предишен собственик на водоснабден имот. Сочи се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Бургас, поради което и е задължено лице за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги, независимо на чие име е заведена партидата. Твърди се, че е без значение дали ответникът има качеството на реален ползвател на доставените услуги, както и дали е знаел за начислените задължения, тъй като за уважаване претенциите на водния оператор е достатъчно да установи кой е юридическият потребител по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.З, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. предвид разпоредбата на чл.60 от ОУ.

Твърди се, че в процеса е доказано основанието за търсенето на процесиите суми за предоставените ВиК услуги.

На следващо място се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на Бургаския окръжен съд, която е категорично повтаряща се, както и с изричната нормативна уредба за момента на възникване на правоотношението между страните. Сочи се, че съгласно чл.З, ал.1 от Наредба №4 от 2004 г., потребители на ВиКуслуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл.З2 от Наредба № 4/14.09,2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. При така изложената нормативна уредба се твърди, че независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, респ. - партидата за имота не е била администрирана на името на ответната кооперация като титуляр, ответникът, по силата на цитираната наредба е придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху водоснабдения имот, като от този момент между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на ползваните услуги.

Твърди се, че с доклада си съдът не е указал на ищеца, че извън установяване на собствеността върху имота, а от там - и качеството потребител, е следвало да се установява и наличието/липсата на заявление за титулярство на партидата като предпоставка за възникване на правоотношение между страните.

Оспорват се и изводите на съда, че решаващо за спора е кое лице е фактически потребител на услугите. Сочи се, че съгласно чл.З от Наредба № 14/ 04.09.2004 г., качеството потребител на предоставяните от ищеца услуги - доставяне, пречистване и отвеждане на вода имат собствениците на имота, които при липса на учредено вещно право на ползване на основание чд.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за обекта количество вода. Твърди се, че в случая е налице недобросъвестност от страна на ответника, да се легитимира като потребител пред оператора, поради което операторът е открил партида на името на лицето, за което е събрал данни да осъществява фактическо 2 потребление в имота. Твърди се, че е без значение обстоятелството, дали фактурите са издадени на имената на контрагента по облигационното правоотношение, тъй като самата фактура не представлява източник на претендиралото по нея вземане, вземането не възниква със съставянето на фактура, а само се индивидуализира по основание и размер.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи исковите претенции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият П К „БРАТСТВО", ЕИК 102003448, със седалище и адрес на управление: с. Просеник, е подал писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при съблюдаване на всички процесуални правила, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Твърди се, че съдът е установил правилно фактическата обстановка, а изводите му са обосновани - съобразени със събраните по делото доказателства. Оспорва се твърдението на въззивника за наличие на облигационно правоотношение между страните, по силата на което, ответникът да е длъжен да заплати натрупаните задължения. Сочи се, че Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ясно посочва момента, в който страните се считат за обвързани с твърдяното облигационно отношение - в чл.12, ал.2, т.5 от Наредбата, в редакцията и преди изм. и доп. в сила от 05.10.2019 г., т.к. присъединяването е станало в период преди посоченото изменение, изрично подчертава, че присъединяването към водоснабдителната система се извършва чрез сключване на договор за предоставяне на услугите ВиК, като чл.14, ал.2 от Наредбата, в редакцията и преди изм. и доп. в сила от 05.10.2019 г., изброява подробно и минимално необходимото съдържание на договора, което е ясна индикация за това, че същия е формален, т.е. следва да се изготви и подпише в писмена форма. Твърди се, че нито с исковата молба, нито в хода на съдебното дирене, ищецът не ангажира каквото и да е доказателство, от което да е видно, че страните са обвързани в такъв писмен договор, което да води до извода за наличието на твърдяното облигационно отношение, а от там ангажиране отговорността на ответното юридическо лице. Сочи се още, че в чл.13, ал.1 от Наредбата, в редакцията и преди изм. и доп. в сила от 05.10.2019 г., е посочено, че присъединяването към водоснабдителната система се извършва въз основа на писмено заявление от възложителя до оператора. Твърди се, че в случая ищецът е представил писмено заявление за проучване на нов абонат/за откриване на партида, от което се вижда, че същото е подадено не от името на ответното дружество, а от трето на спора лице - Я. Р.

С., с дата от 23.08.2013 г., като в заявлението е посочен процесният абонатен номер 230452. Твърди се, че събраните по делото гласни доказателства също установяват, че процесният имот се стопанисва и владее от страна именно на това лице подписало и подало заявлението за откриване на партида. Твърди се, че това обстоятелство се установява и от представеното от ответника „Известие за начислени лихви“ с № 0105723971, изхождащо от ищцовото дружество. На следващо място се твърди, че водоснабденият обект не е подробно идентифициран нито в исковата молба, нито в събраните гласни доказателства, нито в заключението от назначената експертиза.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните поделото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния АРС е образувано по исковата молба 3 на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас, за приемане за установено по отношение на ответника - П. К. "БРАТСТВО" с.Просеник, че съществува вземане на ищеца против ответната ПК за сумата от 463,39 лв, дължими no издадени фактури от периода от 24.02.2020 г. до 22.02.2021 г. с отчетен период по фактури от 07.06.2019 г. до 15.02.2021 г. за доставени от ищеца, в качеството му на ВиК оператор, на ответника, в качеството му на потребител на услугата, услуги по доставяне, пречистване и отвеждане на вода, както и за лихвата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 31,78 лв, представляваща с обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.03.2020г. до 19.04.2021г.; разноски по ч.гр.д.389/2021 г. по описа на Районен съд Айтос Твърди се, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги n o отношение на следния водоснабдяван обект: водоснабден имот с административен адрес Област Бургас, Община Руен, с.Просеник, Стопанска база със заведена партида с абонатен № 230452. Твърди се, че ответникът има качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на правота на собственост върху описания водоснабдяван обект, съгласно чл.3, aл.1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи се, че съгласно Общите условия на ищцовото дружество, отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, както при отчитане на хартиен карнет. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в законовия срок са издавани за данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени. Твърди се, че ответникът не e заплатил задълженията по издадените фактури в 30днeвния cpoк oт датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл.33, aл.2 от Общите условия, поради което е изпаднал в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на тяхното издаване.