Определение № 3158 от 25.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. София, 25.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Б. Ц. като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Частно наказателно дело № 20231110208427 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление от 23.01.2023г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, деловодно изведено на 30.01.2023г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №5201/2021г. по описа на СДВР, пр. пр. №18776/2021г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс (НК).

Срещу постановения прокурорски акт е постъпила жалба от Т. В. – директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град – действие, потвърдено от управителя на Национален осигурителен институт (НОИ) – И. И., в качеството му на представител на ощетеното юридическо лице. Изразено е недоволство от прекратяването на наказателното производство, породено от едностранчивото и превратно обсъждане на наличната доказателствената съвкупност от страна на наблюдаващия делото прокурор, довела го до неправилно формирани по вътрешно убеждение правни изводи за липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер. Релевират се доводи, че разследването не е водено обективно, всестранно и пълно. Не се възприемат изводите на ръководно- решаващия орган по приложението на материалния закон, направени въз основа на установените в хода на производството факти. В тази връзка се сочи и отсъствието на изложени съображения за наличието или липсата и на други престъпления от общ характер, в частност документни такива или компютърна измама. Обсъжда се и недостатъчна процесуална активност в насока изясняване на въпроса, дали дружеството реално е извършвало търговска дейност, която да представлява предпоставка за наемане на работници. Отправена е молба обжалваният акт да бъде отменен, а делото - върнато на СРП със задължителни указания по приложението на закона.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и провери законосъобразността на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол. Изхожда от процесуално легитимирано лице – ощетеното юридическо лице, като са съобразени и преклузивните срокове за нейното депозиране. По изложените 1 аргументи следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и правилна ли е дадената материалноправна квалификация на инкриминираното деяние. На съда е вменено позитивно задължение да провери, както обосноваността на атакувания прокурорски акт - дали възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност, или вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено, поради игнорирането на част от приобщените материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ – доколко при точно установена фактология материалният закон е приложен правилно и допуснато ли е съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, проверка и последваща оценка на доказателствените източници.

При извършената цялостна служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановения прокурорски акт, с който е финализирано наказателното производство по ДП №5201/2021г. по описа на СДВР, респективно пр. пр.

№18776/2021г. по описа на СРП, настоящият съдебен състав намира, че същият е постановен при нарушаване на основните принципи на наказателния процес по чл.13, ал.1 от НПК, чл.14, ал.1 от НПК и чл.107, ал.5 от НПК. Не е съблюдавано изискването за извършване на всестранно, обективно и пълно изследване на всички релевантни към конкретния казус обстоятелства. Закономерна последица от така констатираното нарушение се явява и формираният порок в изразената воля на наблюдаващия прокурор досежно възприетия извод, че в случая не се обуславя наличието на съставомерно престъпно посегателство.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, в частност показанията на свидетелите – Р. Р. М. (л.25, том I от ДП), Т. Е. А. (л.29, том I от ДП), П. Т. (л.33, том I от ДП), А. Н. Н. (л.40, том I от ДП), И. Н. И. (л.79, том I от ДП), Е. Т. В. - А. (л.95, том I от ДП), К. А. В. – Г. (л.114, том I от ДП), Д. В. П. (л.123, том I от ДП), както и приобщени към делото документи – медицинска документация, касаеща заболяване на А. Н. (л. 45-59, том I от ДП), удостоверение за изплатени трудови възнаграждения (л.90, том I от ДП), документация за електронен подпис от „Инфонотари“ ЕАД (л.130-145, том I от ДП), документация за електронен подпис от „Б.-Б.“ АД (л.146-160, том I от ДП), преписка 104221-21#4/03.09.2018г. и справка за получени данни и изплатени парични обезщетения от НОИ (л.165-199; 230- 259, том I от ДП), данни от НАП, касаещи извършена проверка спрямо „А.“ ЕООД (л.200-229, том I от ДП), писмо от ТП НОИ София-град (л.16, том III от ДП) и други, наблюдаващият прокурор е извел следната фактическа обстановка:

„А...“ ЕООД, ЕИК ......, било регистрирано в Търговския регистър на 20.10.2008г., със седалище и адрес за кореспонденция в гр. София. Дружеството се занимавало с дърводобив. Негов едноличен собственик и управител бил Н. И. Д..

На 15.07.2014г. по партидата на юридическото лице били вписани промени, като за управител на дружеството и едноличен собственик на капитала била посочена И. Н. И.

Въпреки това, дейността на дружеството се ръководела фактически от нейния съпруг И. Н.

Д.. Той търсел и наемал работници и разпределял работата между тях.

През 2019г. И. Д. починал.

По повод инициирана проверка пред Национален осигурителен институт, било констатирано, че за времето от регистрацията си до началото на 2015г. дружеството развивало търговска дейност, която впоследствие преустановило Въпреки тези факти, в периода от 01.02.2015 г. до 20.06.2019г., от името на „А...“ЕООД, в качеството му на работодател, били подадени 22 (двадесет и два) броя уведомления по реда на чл.62, ал.5 КТ.

2

Данните касаели сключени трудови договори със следните лица: П. Ц. Т., ЕГН **********;

Н. И. Д., ЕГН **********; И. П. А., ЕГН **********; О. И. Г., ЕГН **********; И. Н. Д.,

ЕГН **********; А. Н. Н., ЕГН **********; Д. Н. Д., ЕГН **********; Т. Е. А., ЕГН

**********; И. Н. И., ЕГН **********; Е. Т. В. – А., ЕГН **********, Г. К. Т., ЕГН

**********; К. А. В. – Г., ЕГН **********. От проверената документация контролните органи не успели да установят дали изброените лица реално са полагали труд в предприятието на юридическото лице. Въпреки това, видно от изискана информация от Регистъра на осигурените лица, за периода от месец февруари 2015г. до месец януари 2019г., за изброените работници били подадени данни по реда на чл.5, ал.4 КСО от името на „А..“ ЕООД. Било констатирано и реално, прието за неоснователно изплащане на парични обезщетения от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) по повод заявени като реализирани осигурителни рискове за част от изброените работници. Паричните суми, като основания и размери, били наредени по сметки на лицата, както следва:

1. На И. Н. Д., ЕГН ********** - по болнични листове за периода от 16.08.2017г. до 20.02.2019г., в общ размер на 8917,81 лева;

2. На И. Н. И., ЕГН ********** - по болнични листове за периода от 19.01.2018г. до 06.04.2018г. в общ размер на 506,67 лева.

3. На А. Н. Н., ЕГН **********, по болнични листове за периода от 25.05.2018г. до 19.05.2019г., в общ размер на 2893,09 лева.

4. На Е. Т. В. – А., ЕГН ********** - по болнични листове за периода от 18.12.2016г. до 29.09.2018г., в общ размер на 289,54 лева.

5. На П. Ц. Т., ЕГН ********** - по болнични листове за периода от 25.10.2018г. до 09.05.2019г., в общ размер на 2764,43 лева.

6. На Т. Е. А., ЕГН ********** - по болнични листове за периода от 27.12.2016г. до 29.03.2018г., в общ размер на 4594,22 лева.

7. На К. А. В. – Г., ЕГН ********** - по болнични листове за периода от 01.08.2015г. до 31.08.2017г., в общ размер на 19308,84 лева.

След прекратяване на трудовите правоотношения на Н. И. В., на лицето било изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 07.10.2015г. до 09.05.2016г.

През месец май 2021г., свидетелят Р. М., на длъжност „старши инспектор“ към ТП на НОИ-София-град, която била ангажирана с провеждането на проверката срещу „А..“ЕООД, подала жалба до Софийска районна прокуратура срещу И. Н. И., в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на „А.“ ЕООД. Към нея приложила и копие от ревизионен акт, издаден срещу дружеството. По този повод било образувано досъдебно производство №5201/2021г. по описа на СДВР, по пр. пр.№18776/2021г. по описа на СРП, за това, че в периода от 2015г. до 2019г., в гр. София, в сградата на Национален осигурителен институт, находяща се на ***-64, при условията на продължавано престъпление, чрез използването на документи с невярно съдържание или с неистински документи е получено без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение противозаконно да се присвои – престъпление по чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

По делото нямало лица, привлечени в качеството на обвиняеми.

В хода на разследването били разпитани част от лицата, с които, според събраните данни, дружеството е имало сключени трудови договори. Изискани били и копия от документите, приобщени в хода на извършената от органите на НОИ и НАП проверка, ревизираща дейността на „А.“ ЕООД. При разпитите на част от свидетелите били представени писмени декларации с изразено съгласие за разкриване на банкова тайна, както били снети и сравнителни образци от подписите и почерците им.

При така приетите като установени фактически положения, наблюдаващият прокурор достигнал до извод за липсата на реализирано престъпление по чл.212 от НК. Аргументирал същия с отсъствието на преки и косвени доказателствени източници в подкрепа на тезата за 3 реално въведено в заблуждение лице, като задължително изискуем елемент от фактическия състав на противоправното посегателство. Препратил към предоставени от Национален осигурителен институт писмени разяснения относно методологията за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, която била описана като автоматизиран процес, осъществяван чрез програмен продукт, без човешка намеса.

Маркирал, че няма основание да се обсъжда и документно престъпление, извършено от формалния управител на „А.“ЕООД – И. И., доколкото било установено, че нейният покоен съпруг Димитров бил изцяло ангажиран с документооборота. Прокурорът изложил и доводи, че към инкриминирания по делото период не съществувала законова разпоредба, криминализираща получаването на неследваща се парична сума от бюджета на държавното обществено осигуряване, въпреки че в конкретния случай следвало да се приеме наличието на такава, постигната чрез използването на документи с невярно съдържание. С тези аргументи образуваното досъдебно производство било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК.

При извършената цялостна служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановения прокурорски акт, с който е финализирано наказателното производство по ДП №5201/2021г. по описа на СДВР, респективно пр. пр.

№18776/2021г. по описа на СРП, настоящият съдебен състав намира, че същият е постановен при нарушаване основните принципи на наказателния процес по чл.13, ал.1 от НПК, чл.14, ал.1 от НПК и чл.107, ал.5 от НПК. Не е съблюдавано изискването за извършване на всестранно, обективно и пълно изследване на всички релевантни към конкретния казус обстоятелства. Закономерна последица от така констатираното нарушение се явява и формираният порок в изразената воля на наблюдаващия прокурор досежно възприетия извод, че в случая не се обуславя наличието на съставомерно престъпно посегателство.