Решение № 687 от 20.09.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Русе , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520100719 по описа за 2021 година

Й.М. – юрисконсулт на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД заявява, че на 05.04.2019г. между „Вива кредит“ ООД и С. СВ. Н. е сключен Договор за паричен заем №5519368, по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 1200 лева. С подписване на контракта ответникът удостоверил че е получил от заемодателя заемната сума, която се задължил да ползва и върне, съгласно условията на договора. Молителят пояснява, че заемополучателят следвало да заплати сумата 1425.60 лева, ведно с договорната лихва на 22 двуседмични погасителни вноски в периода 19.04.2019г. – 07.02.2020г. При неизпълнение на това задължение, страните приели, че заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за събираме на вземането, което би могло да доведе до значително повишаване размера на дължимите суми.

С.Н. извършила плащания в общ размер 549.40 лева.

Към 07.02.2020г. непогасената главница възлизала на 1010.90 лева, а договорната лихва – 155.50 лева.

Предвид забавеното изпълнение ответникът дължал мораторна лихва върху непогасената главница в размер 24.93 лева за времето от 08.02.2020г. до 27.10.2020г. (датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение).

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016г. и Приложение №1/01.04.2020г., кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от Договор за паричен заем №5519368/05.04.2019г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5156/2020г. по описа на РРС срещу С. СВ. Н..

1

В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

По изложените съображения, Й.М. моли съда да постанови решени, с което да признае за установено, че С. СВ. Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“№29, ет.3, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. сумите: 1010.90 лева – главница по Договор за паричен заем №5519368/05.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното й изплащане; 155.50 лева – договорна лихва за периода 19.04.2019г. – 07.02.2020г. и 24.93 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода 08.02.2020г. – 27.10.2020г.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК С. СВ. Н. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва обстоятелството, че е получила заемната сума – 1200 лева.

Приема, че договорът за кредит, на който ищеца основава претенцията си, е недействителен, поради нарушение разпоредбите на ЗПК. Развива правни аргументи в тази насока.

Сочи, че при сключване на договора не е спазено изискването за форма (изписан на шрифт по-малък от законоопределения). Твърди, че не е получила Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия по паричния заем. Оспорва размера на възнаградителната лихва в съотношение с размера на главницата. Поддържа, че не е ясно каква част от погасителната вноска се явява главница, каква лихва и каква такса за експресно разглеждане, тъй като няма приложен погасителен план, в който отделните вноски са разбити по пера. Приема, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, което е отделно основание за недействителност на Договора. Визира и липсата на яснота, относно определяне ГПР.

Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 05.04.2019г. между „Вива кредит“ ООД и С. СВ. Н. е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит План“ №5519368, по силата на който дружеството се задължило да предаде на ответника 1200 лева - заемна сума, а кредитополучателят приел да възстанови кредита при следните условия: размер на погасителна вноска – 94.79 лева, включваща главница, лихва и такса за експерсно разглеждане; срок на заема - 44 седмици; брой вноски – 22; фиксиран годишен лихвен процент – 40.32%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11%; общ размер на всички плащания, с включена такса за експресно разглеждане – 2085.38 лева; годишен процент на разходите – 49.38%; условия за усвояване на цялата сума по заема – в брой.

Според чл.2, ал.2 и чл.12 от Договора, заемната сума е предадена на заемателя в 2 български лева, при фиксиран курс на БНБ на лева спрямо еврото – 1.95 лева.

Визирано е правото на кредитора по всяко време да прехвърли правата си по Договора на трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно Закон за особените залози (чл.3 от контракта).

Уговорено е задължение на кредитополучателя, в тридневен срок от усвояване на сумата, да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка в размер на 440 лева, разсрочена и съставляваща част от погасителните вноски (чл.4 от контракта).

При забавено изпълнение, ответникът приел да заплати законна лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016г., „Вива кредит“ ООД цедирало вземането си, произтичащо от Договор за паричен заем №5519368/05.04.2019г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Страните индивидуализирали вземането в Приложение №1/01.04.2020г. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, ищцовото дружество изготвило до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №261996/05.11.2020г., издадена по ЧГД №5156/2020г. по описа на РРС срещу С. СВ. Н. за сумите: 1010.90 лева – главница по Договор за паричен заем №5519368/05.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното й изплащане; 155.50 лева – договорна лихва за периода 19.04.2019г. – 07.02.2020г. и 24.93 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода 08.02.2020г. – 27.10.2020г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. Установено е, че извършените от ответницата плащания по процесния договор са отразявани своевременно в счетоводството на кредитора, като е спазен договорения между страните ред за погасяване на дължимите суми. Към 27.10.2020г.

(датата, на която е депозирано заявлението по реда на чл.410 ГПК) дългът на С. СВ. Н. възлизал на 2190.58 лева, от които: 1010.90 лева – главница; 155.50 лева – просрочена договорна лихва, начислена за периода 31.05.2019г. – 07.02.2020г.; 360 лева – просрочена неустойка по чл.4, ал.2 от Договора, дължима в периода 14.06.2019г. – 07.02.2020г.; 534.58 лева – просрочена такса за експресно разглеждане на документи, дължима за периода 14.06.2019г. – 07.02.2020г.; 90 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания;

39.60 лева – лихва за забава, начислена върху просрочена главница за периода 08.02.2020г. – 27.10.2020г.

3

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1010.90 лева – главница по Договор за паричен заем №5519368/05.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното й изплащане; 155.50 лева – договорна лихва за периода 19.04.2019г. – 07.02.2020г. и 24.93 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода 08.02.2020г. – 27.10.2020г. , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №261996/05.11.2020г., издадена по реда на чл.410 ГПК, по ЧГД №5156/2020г. по описа на РРС.

От приложеното към настоящото производство ЧГД №5156/2020г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД основава претенцията си на цедирано вземане по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ №5519368, сключен на 05.04.2019г. между „Вива кредит“ ООД и С. СВ. Н..

Неоснователно е наведеното от ответника възражение, досежно липсата на доказателства, установяващи, че заемната сума е предадена. Данни за получаване сумата 1200 лева – предмет на договора се съдържат в чл.2, ал.2, който удостоверява, че при подписване на контракта заемателят е получил процесната сума.

Съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визира годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 49.38%, но не са посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения в Приложение №1, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници при сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на 4 договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Нарушено е и законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите не само трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).