Решение № 868 от 21.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300500914 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на Ц. С.

Г., ЕГН – ********** срещу Решение № 432 от 10.02.2022 г., пост. по гр.д. № 4390/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск за признаване за установено по отношение на ответната страна В. А. С., ЕГН – ********** че Г. е собственик – на основание давностно владение, на недвижим имот – апартамент № **, находящ се в ***, който имот по действащата КК и КР на гр. Пловдив съставлява Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор ***, с предназначение – жилище, площ 98,38 кв.м., брой нива – 1, ведно с прилежащите му изба № 18 с площ от 9,87 кв.м. и 1,270% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: СОС ***, СОС

*** и СОС ***, и съответно на този резултат

Г. е осъдена да заплати на С. направените от последната деловодни разноски в размер на 720 лв. – възнаграждение за един адвокат.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендират се направените деловодни разноски.

От въззиваемата страна е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

1

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Ц. С.

Г. срещу В. А. С. положителен установителен иск за собственост досежно гореописания имот.

По делото е безспорно - и установено от представените писмени доказателства, че процесният апартамент е бил държавна, впоследствие общинска собственост, ищцата е била настанена в него през м. юли 1988 г. като част от семейството на своя съпруг И.П., след прекратяване на брака им по силата на съдебното решение апартамента е предоставен за ползване на нея и роденото от брака й с И.П. малолетно дете Н., на основание съдебното решение между ищцата и Жилфонд е бил сключен договор за наем от 01.9.1991 г.. С Решение на ОбС – Пловдив № 169/03.09.1993 г. апартамента е бил свален от оборотния фонд на общинското дружество „ Пловдивинвест „ ЕАД и предоставен на разпореждане на Община Пловдив, с Решение № 8/30.06.2006 г. на Комисия по чл. 12 ал. 3 от НУРУЖННОЖП е констатирано че ищцата не отговаря на изискванията за наемател на общинско жилище от фонд „ Настаняване под наем „ по чл. 7 от посочената общинска Наредба / същата е едночленно семейство и притежава идеални части от недвижими имоти в Пловдив - в т.ч. и жилищен, както и извън Пловдив/, че на тези изисквания отговарят двучленното семейство на ответницата В. А. С. / състоящо се от нея и малолетната й дъщеря С. / и едночленното семейство на Н.И.П., поради което е дадено предложение до кмета на Община Пловдив, район Тракия ищцата да освободи имота и в същия да бъдат настанени В.С. с дъщеря си С. и Н.П., което е сторено със Заповед № 556/09.10.2006 г. на кмета. С Договор от 27.12.2007 г. , сключен между Община Пловдив от една страна като продавач и от друга страна В. А. С. и Н. И. П. – купувачи, правото на собственост върху апартамента е прехвърлено на купувачите / при равни права / срещу цена от 35 517, 60 лв., от която внесени от купувачите по сметка на общината 9 517, 60 лв., а остатъка от 26 000 лв. – преведени от Банка ДСК ЕАД по сметка на общината на основание сключен между купувачите С. и П. от една страна и банката договор за жилищен кредит. С договор за дарение от 16.05.2008 г., изповядан с нот. акт № 77, том III, рег. № 2500, н.д. № 443/2008 г. на Нотариус рег. № 155 Н. П. е дарил своята ½ ид.ч. от имота на другия съсобственик В. А. С..

По делото няма спор че Н.П.и В.С. са брат и сестра, както и деца на ищцата Ц.Г., както и че последната е живяла и живее в апартамента и понастоящем, считано от 1988 г. и никога не го е напускала.

Безспорно е също и че в РС – Пловдив е заведено от настоящата ответница срещу настоящата ищца гр.д. № 20205330117467, с предмет осъждането на втората да предаде на първата процесния апартамент на основание чл. 243 вр. 249 от ЗЗД – което дело спряно до приключването на настоящото.

При така установеното ищцата поддържа че е установила владение върху процесния апартамент с начален момент 27.12.2007 г. и то е 2 продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано до 07.01.2021 г., когато ответницата С. завела в РС – Пловдив посоченото по горе гр.д. № 20205330117467 за отстраняването й от имота на основание чл. 243 вр. 249 от ЗЗД. За същия период и отпреди това – още от 1995 г., дъщеря й живеела в жилището на бъдещия си съпруг М.С., и в процесното се установявала само временно – за по няколко месеца и в случаите когато с М. били в обтегнати отношения, като във всички тези случаи - с предварително поискано от В. и дадено от ищцата съгласие. С оглед което моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата че правото на собственост върху апартамента принадлежи на ищцата на основание възведеното давностно владение.

Същевременно в обстоятелствената част на исковата молба са изложени и твърдения за персонална симулация, като се поддържа че с договора от 27.12.2007 г. имотът е закупен от ищцата и с лични нейни средства, но по съображения че не е отговаряла на изискванията за закупуване на общински имот / изложените по горе / в отношенията с продавача „ издействала „ / като дългогодишен общински служител / за купувачи в договора да бъдат записани ответницата / нейна дъщеря / и третото за спора лице Н.П. / неин син /, но във вътрешните отношения между нея и „ фиктивните „ купувачи и в частност ответницата не е имало спор че действителния купувач, съответно собственик на имота е ищцата.

Ищцата поддържа още че в качеството си на собственик, а също и като владелец на апартамента извършвала със свои лични средства ремонти и подобрения в него – в т.ч. и луксозни, и го обзавеждала по свой вкус. С лични нейни средства била платена и продажната му цена – платените при сключването на договора 9 517, 60 лв., а остатъка от 26 000 лв. – набавени от купувачите посредством договор за кредит с ДСК ЕАД, погасявала към банката също със собствени парични средства като лично внасяла част от вноските, а друга част като предавала сумите на ответницата, която ги внасяла. Лични на ищцата били и средствата, с които се заплащали данъците на имота, застраховките, ремонтите на общите части на сградата – етажна собственост.

Ответницата е депозирала отговор да не признава иска. Възразява ищцата да е действителния купувач на имота по договора, както и да го е придобила по давност. Поддържа че за процесния период с начален момент декември 2017 г. ищцата е била само държател на имота, тъй като фактическата си власт върху него е осъществявала като заемател на основание неформален договор за заем за послужване със заемодател ответницата в качеството й на собственик на имота. Със знанието и съгласието на последната ищцата е живяла в имота на горепосоченото договорно основание безвъзмездно поради близките им родствени отношения и никога не е демонстрирала намерение да свои имота, нито е заявявала претенции да е действителния му собственик. Настоящия иск е предявила във връзка със 3 заведеното от ответницата дело да й предаде имота поради прекратяване на облигацията по чл. 243 от ЗЗД и с единствената цел да осуети във времето разрешаването на този спор. Преди това не се е позовавала на изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорва твърденията кредита към ДСК ЕАД да е заплащан с лични средства на ищцата, както и същата да е заплащала данъците за имота, застраховките, подобренията в същия. Поддържа още че за възведения период също е живяла в имота - макар и непостоянно, като го е напуснала през м. август 2020 г. поради агресивно поведение на брат й / който също се установил там като държател / към нея и нейната дъщеря, което му поведение подкрепяно от майка им, с оглед което и завела срещу нея казаното по горе дело за да си върне имота, а срещу брат си – тъжба в прокуратурата.

Ангажирани са от страните гласни доказателства както следва:

Ищцовият свидетел Н.И.П. / син на ищцата и брат на ответницата/ депозира показания че живее в процесния апартамент още от края на 80 – те години, ведно с майка си и сестра си, живее там и понастоящем с кратки прекъсвания през годините след 2006 г., когато ходел да работи в чужбина за периоди от 6 месеца до 1 година. От 1995 г. живее в апартамента само с майка си, същата година сестра му се изнесла и заживяла на семейни начала с лицето М.С., с когото впоследствие сключила брак. До 2006 г. живеели в имота, тъй като майка му била наемател с настанителна заповед като жилищно нуждаеща се, а свидетелят и сестра му като членове на семейството й, тъй като при настаняването й били малолетни. През 2006 г. обаче общината ги уведомила че Ц. не отговаря на изискванията да бъде наемател на общински апартамент - тъй като притежава други имоти, в т.ч. и идеална част от жилище в Пловдив, като по същите причини няма право да кандидатства и за неговото закупуване. Поискали апартамента да бъде освободен. Тогава майка им, с неимоверни усилия и благодарение на своите познанства с бивши кметове „ уредила „ първо в апартамента да бъдат настанени като наематели той и сестра му с малолетното й дете – вече пълнолетни и безимотни, след което апартамента да бъде закупен от тях двамата като наематели. Свидетелят и сестра му В. обаче закупили жилището и станали негови собственици само формално, а „ неформалния „ собственик била майка им. Продажната цена била заплатена с лични спестявания и кредитни средства / договор с ДСК /, личните средства били на майка му, като и свидетелят дал 2 000 лири.

Кредита бил изплащан от ищцата, като вноските плащала сестра му, но парите били на майка им, а в случаите когато сестра му плащала с лични средства майка им й ги връщала. Изцяло със свои лични средства ищцата подобрявала имота – сменила дограмата, паркета, тапетите, В и К тръбите, поставила нови подови настилки, а също и го обзавеждала. Първите подобрения направила в периода март - септември 2006 г., после отново през 2011 г., през 2014 г и последно през 2019 г.. Общо за подобренията изхарчила 24 000 лв., свидетелят дал само 2 000 лв., а сестра му не вложила никакви средства, но взимала касовите бележки за закупуваните материали. След 4 закупуването на апартамента сестра му с детето си С. идвала в имота инцидентно - на гости или когато били скарани със съпруга й. Винаги предварително искала разрешение от майка им. През лятото при тях живеела и С. – също със съгласие на ищцата. Отношенията в семейството им били добри до лятото на 2020 г., когато сестра му започнала да ги обижда, да се кара с тях и да ги гони от апартамента. Пуснала сигнал в Прокуратурата срещу свидетеля за закана в убийство и завела дело в съда срещу майката.

Затова сега срещу свидетеля имало досъдебно производство. Скандала бил през август 2020 г. и оттогава В. не идва в апартамента.

Ищцовият свидетел Х.Г.Б. – без родство, депозира показания че работил при съпруга на ответницата – М.С.. През 2019 г. М. му казал че баба му ще прави ремонт и изпратил свидетелят за това. Ремонтът се извършил в процесния апартамент и се изразявал в поставяне на плочки в тоалетната, коридора, кухнята и двете тераси. За всичко – и труд, и материали, на свидетеля плащала Ц., но по искане на В. фактурите за закупените материали били издаване на фирмата на съпруга й М..

Ищцовият свидетел Й.И.а Б. депозира показания че живее в съседно на процесното жилище от 1998 г., в което оттогава и понастоящем живеят ищцата и сина й Н.. Познава В. и нейната дъщеря С., те не живеели в това жилище, а идвали на гости на Ц. по празниците – Коледа, Нова година, Великден. Ц. заплащала на касиера на входа таксите за почистване, ток, асансьор, пак тя платила и за ремонта на покрива. Свидетелката счита че собственици на апартамента са Ц. и Н., В. не е казвала пред свидетелката жилището да е нейно. Отношенията в семейството били такива на разбирателство до август 2020 г., когато свидетелката чула че В. нагрубява майка си и я гони от апартамента.