Решение № 194 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20231700500099 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260180/15.07.2022г., постановено по гр.д.№ 6255/2020г. по описа на ПРС, IV-ти състав, допълнено с Решение № 260189/17.09.2022г. по същото дело е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И. И. С. с ЕГН **********, че А. И. И. с ЕГН ********** Д. Х. В. – И. с ЕГН **********, са изключителни собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, Община ***, Област ***, представляващ УПИ, дворно урегулирано място с площ по скица от 492 кв.м., а по договор от 30.11.2005г. с площ от 476 кв.м. и означено по скица, съставляващо УПИ *** /урегулиран поземлен имот шести, за имот планоснимачен номер хиляда двеста четиридесет и шести/ в кв. ***/***/ по плана за регулация и застрояване на село ***, Община ***, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000г. при граници: от североизток-улица, от югоизток- УПИ ***, от югозапад-УПИ *** и от северозападУПИ ***, като е ОСЪДЕН ответникът И. И. С. да предаде на А. И. И. и Д. Х. В. – И. владението върху процесния недвижим имот, като и да заплати на ищците сторените по делото разноски по реда на чл.78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на 1 страната на ищците – Община Перник, пл. ,,Св. Иван Рилски" №1 А.

Настоящето производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба с вх.№ 263472/12.08.2022г., от И. И. С., чрез адв. К. Б. против РЕШЕНИЕ № 260180/15.07.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на РС Перник, както и въззивна жалба с вх.№ 263908/30.09.2022г., подадена от И. И. С., чрез адв. К. Б. против РЕШЕНИЕ № 260189/07.09.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на РС Перник, с което е допълнено РЕШЕНИЕ № 260180/15.07.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на РС Перник по реда на чл.250 ГПК.

С въззивната жалба с вх.№ 263472/12.08.2022г., подадена от И. И. С., чрез адв.

К. Б. се оспорва първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на него, че ответниците – А. И. И. и Д. Х. В. – И. са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ с площ по скица от 492 кв.м., а по договор от 30.11.2005 г. с площ от 476 кв.м. означено на скица и съставляващо УПИ *** в кв.*** по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. ***, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. при граници: от североизток-улица, от югоизток-УПИ ***, от югозапад- УПИ *** и от северозапад- УПИ ***.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че при постановяване на решението си, първоинстанционния съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства очертаващи фактическата обстановка по делото. Счита, че районния съд не е направил анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, както и че не е взел предвид всички доводи и възражения, релевирани в отговора на исковата молба и доказани в хода на процеса. Намира, че изводите на съда са изцяло необосновани, постановени в разрез със събраните по делото доказателства. С жалбата се излагат твърдения, че договора, с който ищците са придобили правото на собственост върху общински имот е нищожна правна сделка, от която не би могло да се породи вещно – прехвърлително действие за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот. Жалбоподателят твърди, че въззиваемите - ищци не са придобили правото на собственост върху имота – предмет на сделката, тъй като нищожната сделка е правно „нищо“ и не поражда права за лицата, които са я сключили. Сочи, че ищците не са собственици на имота – предмет на иска, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Твърди се, че съдът без да се мотивира дава вяра само на показанията на свидетелите на ищците, а не дава вяра на показанията на свидетелите на ответника. В жалбата се излагат подробни съображения въз основа на които се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите А. И. И. и Д. Х. В. – И., чрез адв. Б. Б. са подали отговор, с който оспорват подадената въззивна жалба. Твърди се, че сочените във въззивната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение на са налице. Считат решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал, постановено при задълбочено изследване на представените по делото доказателства, което е довело и до правилните изводи на съда. Излагат се доводи по същество на спора в подкрепа на постановеното решение. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и 2 да бъде потвърдено обжалваното решение. Считат, че първата инстанция е постановила акта след подробно и задълбочено обсъждане на всички доказателства и правилна преценка на събраните в хода на делото доказателства, като е изложил и подробни мотиви за това. Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото пред въззивната инстанция. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С въззивната жалба с вх.№ 263908/30.09.2022г., подадена от И. И. С., чрез адв.

К. Б. се оспорва решение № 260189/07.09.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на РС Перник, с което се допълва решение № 260180/15.07.2022 г. по гр.д. № 6255/2020 г. по описа на Районен съд Перник, и с което жалбоподателя е осъден да предаде владението на имота: УПИ с площ по скица от 492 кв.м., а по договор от 30.11.2005 г. с площ от 476 кв.м. означено на скица и съставляващо УПИ *** в кв.*** по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. ***, утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. при граници: от североизток-улица, от югоизток-УПИ *** , от югозапад- УПИ *** и от северозапад- У НИ *** на А. И. И. и Д. Х. В. – И..

С жалбата се иска отмяна на така постановеното допълнително решение, като сочи че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка от съда и при липса на задълбочен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, като не са взети предвид и всички доводи и възражения изразени в отговора на исковата молба. Поддържа всички подробно развити в първоначалната въззивна жалба съображения, относно допуснатите процесуални нарушения от съда при постановяване на първоначалното решение. Твърди се, че в противоречие с изводите на първата инстанция, И. И. С. владее имота на годно правно основание, а именно сключен договор за покупко – продажба на процесния имот. Сочи, че сключения договор е валиден и е породил валидно правно действие, от което следва, че извода на съда, че С. владее имота без правно основание се явява изцяло незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Прави искане за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. И. и Д. Х. В. – И., чрез адв. Б. Б.. Излагат съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата, а постановеното от районен съд допълнително решение считат за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че не са налице сочените с въззивната жалба отменителни основания спрямо допълнителното решение. С отговора се твърди, че всички аргументи, изложени във въззивната жалба са неоснователни. Излагат се подробни доводи по същество на спора в подкрепа на постановеното решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното допълнително решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ищеца - Община Перник. С него се твърди, че направеното от жалбоподателя И. С. възражение е неоснователно. Счита за безспорно доказано по делото, че А. И. И. и Д. Х. В. – И. са придобили правото на собственост върху процесния имот законосъобразно, чрез валидно сключен договор за 3 покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост. Счита, че Районен съд Перник е постановил решението си при правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и необоснована. Прави искане за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими (по съдържание въззивни жалби, подадени против подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно осн.чл.124, ал.1 ГПК, като с протоколно Определение от 16.06.2022г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на исковата претенция на осн.чл.214 ГПК и преминаването от установителен към осъдителен иск с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са изключителни собственици на подробно описания в петитума на исковата молба недвижим имот, при посочените граници и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху същия.

Ищците А. И. И. и Д. Х. В. – И. твърдят в исковата молба, че са собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 30.11.2005г., вписан в АВ, СВ-Перник с дата от *** № ***, том ***, рег.№***, с който Община Перник им е продала, представляващ до този момент частна общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост №*** и находящ се в с.***, Община ***, представляващ УПИ *** по плана за регулация и застрояване, утвърден със заповед № 2079/ 17.11.2000г. на Кмета на Община Перник, целият с площ от 476 кв.м., находящ се в кв.*** плана на с. ***, при граници на имота - от североизтокулица, от северозапад-УПИ ***, от югоизток - УПИ *** и от югозапад-УПИ *** в кв.

*** по плана на селото.

Твърдят още, че са придобили правото на строеж върху имота на основание договор за покупко - продажба от майката на първия ищец - Е.С. И., сключен с Нотариален акт № -***, том *** дело № 379/1991 г. на нотариуса при Районен съд Перник, а тя от своя страна е придобила правото на строеж на основание договор за учредяване на право на строеж върху държавна земя от 16.01.1986 г. на Първи районен народен съвет – гр. Перник, кв.***. Ищците излагат още, че от прехвърлянето на правото на строеж към момента на подаване на исковата молба в съда владеят процесния имот и никой друг освен тях не го е владял. Имота не е застроен с вилна или жилищна сграда. През есента на 2018г. установили, когато отишли в имота, че от него липсва поставения от тях жилищен фургон, както и че е била премахната част от оградната мрежа и железните колове. След това, на 02.06.2019г. от съседи били уведомени, че ответникът демонтира поставена от тях оградна мрежа на имота от страната на улицата. За тези неправомерни и противоправни деяния сигнализирали компетентните органи и била образувана преписка рег. № 1422/2019г. по описа на Районна прокуратура - Перник с оглед на данните за престъпление по чл.323 от НК и чл.194 НК. С постановление за възлагане на проверка от 07.06.2019г. на РП-Перник по посочената преписка били дадени задължителни указания и разпореждания за органите 4 на 02 РУ на МВР-Перник какви действия да извършат. В хода на досъдебното производство № 304/2019г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Перник, било установено, че непознатите за ищците лица, които не били идвали в имота им, вкл. и техни наследодатели и праводатели, и нямащи нищо общо с него, а именно М.Т.Б. и Е.Т.Г. са се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, per. N ***, дело № 229 от 2018г. на нотариус Р.М. с район на действие Районен съд- Перник, вписан в АВ, СВ-Перник , вх. рег. № ***, дв.вх. ***., от ***, акт № ***, т.***, дело № 1032. С този нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, тези лица били признати за собственици, както е посочено - на основание наследство и давностно владение върху собствения им недвижим имот, описан в исковата молба и цитирания нот.акт като УПИ *** в кв.*** по плана на с.*** утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г. с площ от 492 кв.м. при посочени граници в цитирания нотариален акт. В тази връзка се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са изключителни собственици на подробно описания в петитума на исковата молба недвижим имот, при посочените граници и ответникът бъде осъден да предаде владението върху същия.