Решение № 448 от 30.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. В.Т., 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Й. Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Гражданско дело № 20234100100702 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди , иск за обезщетение за имуществени вреди- с правна квалификация изведена от нормите на чл. от КЗ, както и иск / без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.513, ал.1, вр. с чл. 511, ал.1, т.1 , чл.512 от КЗ.

Ищецът М. Ю. М. чрез пълномощника си адвокат С. И. от ВТАК , твърди, че е пострадал на 05.08.2022 г. в с.П.К., Община П.К. на път I-5/ В.Т.- Р./ при пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, с рег.№ *** във ФРГМ. М. М., който не извършил правилно десен завой при навлизане по улица "В." в селото и се ударил в каменната ограда на ОУ „В.Л.“ и в резултат на удара първият , намирал се в автомобила получил многофрагментна фрактура в средна към дистална трета на диафизата на лява раменна кост . Проведено му е лечение в МБАЛ „С.“- гр.П. чрез наместване на костта с вътрешна фиксация. Образуваното по случая наказателно производство е приключило със споразумение , одобрено по НОХД № 1233/2023 г. на ВТРС.

Вследствие на травматичното увреждане е преживял вредни последици , изразени във физически болки и душевни страдания , социално- битови неудобства, наложили ползване на помощ от неговите близки и нарушили нормалното му ежедневие . Извършил е и необходими разходи за лечението на обща стойност 2730 лева, представляващи претърпяна имуществена вреда.

Във връзка с ползването на въпросния лек автомобил водачът е имал сключена с германския застраховател „ DEVK DLLGEMEINE VERSICHERUNGS-AG“ застраховка от системата „Зелена карта“, покриваща деликтната му отговорност за вреди, оформена с полица № 5513/107639063, валидна до 01.04.2026 г., чийто представител/ кореспондент за уреждане на претенциите в България е „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД.

1

Предявена е писмена претенция до кореспондента за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но същият с писмо с изх.№ 610/16.08.2023 г. е отказал да я удовлетвори.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Национално бюро на българските автомобилни застрахователи- гр.С. му заплати сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, сумата 2730 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях , считано от датата на уведомяване на кореспондента за настъпването на застрахователното събитие до окончателното им изплащане, както и направените по производството разноски .

В с.з. пълномощникът му поддържа предявените искове с дводи изложени в писмена защита . Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Х.“- гр.С., представлявано по делото от адвокат Т. Я. от САК първоначално оспорва допустимостта и основателността на исковете с възражения, основани на обстоятелствата, че регистрационната табела на моторното превозно средство , с което е причинено пътно- транспортното произшествие е невалидна и съответно следва да се отрече наличието на застрахователно правоотношение по повод на управлението му , тъй-като НББАЗ няма компетентност да изплаща обезщетение в случай на ПТП, причинено на територията на България, което не е застраховано и чието обичайно местопребиваване не е потвърдено от НБ на държава членка, т.е. случаят не попада в обхвата на чл.511 от КЗ; пострадалият ищец е причинил сам телесното увреждане като е опитал механично и с удар на лявата си ръка да отвори блокиралата задна лява врата, включително счупвайки с нея стъклото й, а евентуално е допринесъл за вредите си, тъй- като в положението си на пътник във въпросното МПС не е имал поставен обезопасителен колан/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/; размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с изискването за определянето му по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД – твърдените по интензитет, както и период за възстановяване болки и страдания не съответстват на действителността; не е налице причинна връзка между разходите, представени като имуществени вреди и начина на настъпване на ПТП и полученото травматично увреждане; лихва за забава, би се дължала едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по претенцията, каквато претенция няма подадена до НББАЗ, поради което уведомяването е едва с подаването на исковата молба .

Впоследствие заявява , че оттегля възражението си за недопустимост на исковете поради липса на покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ , направено във връзка с твърдението , че въпросното МПС нямало валиден регистрационен , с което подразбираемо признава наличието на застрахователно правоотношение.

Моли да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по производството разноски с доводи , изложени в писмена защита.

Встъпилият по делото по реда на чл. 218 от ГПК като помагач на НББАЗ германски застраховател Търговско дружество „D.“ Германия , гр.К., вписано в търговския регистър под № DE 811201404 със съдебен адрес: гр.С., ул.“Й.В. Г." чрез пълномощника си адвокат С. М. от САК оспорва основанието на исковете с възражение, че поради начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие / не е налице страничен удар/ травматичното увреждане на ищеца не е получено вследствие на удара на автомобила в оградата на училищния двор , а освен той е пътувал и без поставен обезопасителен колан.

Привлеченият по реда на чл.219, ал.1 от ГПК помагач на ищеца - Гаранционен фонд2 гр. София изразява становище за неоснователност на исковете /!?/.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на полученото от ищеца телесно увреждане с медикобиологичното му описание по- горе, произтеклите от него вредни последици от субективно естество , сключената с германския застраховател „ DEVK DLLGEMEINE VERSICHERUNGS-AG“ застраховка от системата „Зелена карта“, покриваща деликтната отговорност за вреди на водача на лек автомобил „Ф.“, с рег.№ *** във ФРГ- М. М. М. , оформена с полица № 5513/107639063, валидна до 01.04.2026 г., чийто представител/ кореспондент за уреждане на претенциите в България е „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, предявената пред кореспондента писмена претенция за изплащане на обезщетение и отказа да бъде изплатено са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от писмените доказателства / Протокол от 29.08.2023 г. по НОХД № 1233/2023 г. на ВТРС, съдържащ определение по чл.382, ал.7 от НПК за одобряване на споразумение по чл.3881 от НПК; епикриза на МБАЛ „С.“ ЕООД П.- клиника по ортопедия и травматология от 12.08.2012 г.; 4 броя фактури от 04.08., 12.08.2022 г. на МБАЛ“ С.“ ЕООД-П. ; писмо изх.№ 610/16.08.2023 г. в отговор на молба за изплащане на обезщетение; потвърждение на Националното бюро на Германия от 23.05.2024 г. ; писмо на германския застраховател от 23.05.2024 г. ; анекс към застрахователния сертификат към застраховка на МПС № 107639063 от 03.08.2022 г. в превод на български от немски език ; молба за застраховка на МПС от 18.03.2022 г. и приложените към материалите на ДП № ЗМ-638/2022 г. на РУ В.Т.: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/05.08.2022 г. ; протокол за оглед на местопроизшествие от 05.08.2022 г. с фотоалбум

/ , показанията на свидетелите М. М. М./ водач на лекия автомобил/, А. Я. А./ очевидец и също пострадал при пътно- транспортното произшествие / и Ю. М. А. / баща на ищеца/, заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д.р Н. Г. , както и заключението на съдебно- автотехническата експертиза на вещото лице С. С., поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Допуснатият от водача на лекия автомобил челен, ексцентричен по характер, удар в каменната ограда/ дувар/ на двора на училищната сграда в с.П.К. при движение в десен завой с несъобразена скорост / довело до загуба на устойчивост на автомобила и контрол върху управлението му/ е факт , който обективно разкрива правно оценъчното явление неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.

Това е така, защото обществения разум, въплътен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни съоръжения и други предмети и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо довеждат до травми или смърт и/или повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП.

Този факт по принцип съдържа логическата тежест на градиво/ основание / за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице.

Нещо повече, деянието на лицето , чиято гражданска отговорност е била покрита от чуждестранния застраховател , изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда на ищеца , противоправният му характер/ неспазване на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП / и 3 вината/ във формата на непредпазливост/ са установени с одобрено от наказателен съд споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, поради което гражданският съд , разглеждащ претенциите на пострадалия към ответника е дължимо обвързан с тяхното установяване, такова каквото е, без да има право да преразглежда тези въпроси – чл. 300 от ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 от НПК.

С други думи , както е недопустимо да се преценява поведението на водача на лекия автомобил от гледна точка на обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е било извън неговите интелектуално-волеви способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му, така и от гледна точка на поставената под съмнение и оспорена от ответника причинна връзка между удара на автомобила в оградата/ настъпил вследствие на нарушаването на правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП/ и полученото травматично увреждане. Ако това би се допуснало , ще се стигне до един правно безразсъден резултат: отрицание на престъпното деяние от гражданския съд поради установяване на „грешка“ на наказателния съд при одобряване на споразумението.

И извън гореказаното, съществуването на оспорената причинна връзка се подкрепя от заключенията на съдебно- автотехническата и медицинска експертизи: предвид характера на удара / челен ексцентричен/ върху тялото на пострадалия действат така наречените преносни инерционни сили / вж. схемата, поясненията и извода на л.11 от заключението на САЕ/ , като при установената им посока и големина е било възможно да се осъществи контакт с голям интензитет на счупената лява мишнична кост над лакътя със стъклото на задната лява врата и лява средна колонка на автомобила или с друг твърд, тъп или тъпоръбест предмет от вътрешната й страна, предвид закономерността тялото да се придвижи по два вектора при завоя : един насочен напред и един страничен , от който е станало притискане наляво .

Поради фактите , че за ползването на въпросното моторно превозно средство е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с посочения германски застраховател , имало е регистрация и обичайно се е намирало в Германия, която е държава –членка на системата „Зелена карта“и съответно националното й бюро на застрахователите членува в Съвета на бюрата, събитието е настъпило на територията на България, то в тежест на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, доколкото не е предявен иск срещу самия застраховател е вменено по силата на нормите на 513, ал.1, вр. с чл.511, ал.3, изр.1-во , вр. с ал.1, т.1 от КЗ задължението да заплати вместо него на извънсъдебно упражнилия пред кореспондента му за територията на РБ правото си на пострадал да получи плащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди .