Разпореждане № 915 от 17.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р А З

П О Р Е Ж

Д А Н Е № 915

Гр. Пловдив, 17.06.2020 г.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: Вера

Иванова разгледа в.т.д.№ 271 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по две въззивни жалби, подадени срещу решение № 24/17.01.2020 г., постановено по т.д. 870/2018 г. на ОС-Пловдив.

С първата въззивна жалба с вх. № 4709/11.02.2020 г., подадена от ищците по спора Н.Н.К. и Н.Н.К. (вторият като малолетен чрез своя баща и законен представител Н.Н.К.), решението се обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях против ответника К. Л.Х. искове за присъждане на всеки от тях на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смърта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., ЕГН **********, причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ ТХ 1905 ХА - К.

Л.Х., ЕГН **********, при ПТП на 28.11.2013 г., за разликата над 125 000 лв. до пълните предявени размери от по 250 000 лв. за всеки ищец, както и за присъждане на законната лихва върху обезщетенията, считано от 28.11.2013 г. до 07.11.2015 г., съответно, и в частта му за разноските. Жалбата е подадена в срок и е редовна с оглед изискванията на чл. 262,ал.1 от ГПК. В жалбата не са заявени доказателствени искания.

От ответниците по тази жалба К.Л.Х. и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр. София са подадени отговори, с които не са заявени доказателствени искания.

С втората въззивна жалба с вх. № 7313/2.03.2020 г., подадена от ответника по спора К.Л.Х., решението се обжалва в частите му, с които е осъден К. Л.Х. да заплати на Н.Н.К. и на Н.Н.К., действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Н.Н.К. на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД сумите от по 125 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смърта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., ЕГН **********, причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ ТХ 1905 ХА - К.

Л.Х., ЕГН **********, при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да им заплати сумите от по 3 000 лв. (три хиляди лева) на всеки от тях, представляващи разноски за адвокатска защита по съразмерност, осъден е К. Л.Х. да заплати на Държавата по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София да заплати на К. Л.Х. на основание чл. 229 от КЗ (отм.) следните суми: общо 250 000 лв., представляващи присъдени обезщетения на Н.Н.К. и на Н.Н.К. за претърпени от тях неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смърта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., ЕГН **********, причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ ТХ 1905 ХА - К. Л.Х., ЕГН **********, при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане, общо сумата 6 000 лв., представляваща присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски за адвокатска защита по съразмерност, както и сумата 10 000 лв.- присъдена държавна такса от 4 % върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД, при условие, че К. Л.Х. изплати на Н.Н.К., на Н.Н.К. *** посочените по-горе суми, оставено е без уважение искането на ищеца по обратния иск К. Л.Х. за заплащане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София да заплати на Държавата по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от иска по чл. 229 от КЗ (отм.), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Жалбата е подадена в срок и е редовна с оглед изискванията на чл. 262,ал.1 от ГПК. С определение, постановено на 13.06.2020 г., окръжният съд е освободил жалбоподателя Х. от внасяне на дължимата за въззивното производство ДТ. В жалбата не са заявени доказателствени искания.

От ответниците по тази жалба Н.Н.К., Н.Н.К. и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр. София не са подадени отговори.

Следва съгласно разпоредбата на чл. 267,ал.1 от ГПК делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното съдът

Р А З

П О Р

Е Д И :

НАСРОЧВА делото в о.з. на 22.07.2020 г., 14,15 ч.

Да се призоват страните.

Разпореждането не подлежи на съобщаване и на обжалване.

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: