Решение № 7 от 06.02.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велики Преслав, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря М. П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20223610200425 по описа за 2022 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, срещу Наказателно постановление №22-0323000557/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и недоказаност на издаденото НП, доразвити и в съдебно заседание от процесуален представител на жалбоподателя. Същият релевира възражения за липсата на писмено уведомление от съотв.органи на собственика за прекратената регистрация на МПС-то, респ. за субективна съставомерност на извършеното нарушение, като подробно излага съображения в представено по делото писмено становище акцентиращи върху неизпълнение в случая на изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП, предпоставящо и възможността да се вмени вина на жалбоподателя – умишлена или непредпазлива, с цитиране в тази връзка на относима практика на Адм.съд – Варна и Адм.съд – София.

В проведеното съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител оспорва като неоснователна така подадената жалба.

Призованата на осн. чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на 1 съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Н а 24.03.2022 г. св. Т. Й. и св.Т. И. –полицейски инспектори при РУ Велики Преслав участвали в специализирана полицейска операция по безопасност на движението в гр.Смядово. Същите спрели за проверка товарен автомобил „Прага ВЗС“ с рег.№ Н1948ВС, движещ се по ул.“Преслав“ – в посока Центъра на града, собственост на дружеството „М. М. - 71“ ЕООД, управляван от жалбоподателя М. С. М.. При извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2021 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Пред полицейските служители М. заявил, че не е знаел за прекратената регистрация, за което не бил и уведомен.

Предвид констатираното, св.Й., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените на 24.03.2022 г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С Постановление от 14.09.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на М. производство.

Въз основа установеното и посоченото в Постановлението на ШРП било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения АУАН от 24.03.2022 г. фактическа обстановка, като на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.З пр.1 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Видно от приложеното по административнонаказателна преписка, Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. № 058650 е изпратено на 19.02.2021 г.до собственика на т.а. „Прага ВЗС“ с рег.№ Н1948ВС - собственост на „М. М. - 71“ ЕООД, като с след изискана информация и направена справка в ЦАИСДО Сектор ПП-Шумен е установено, че собственика на процесния автомобил не е уведомяван писмено за прекратената регистрация на МПС-то.

Видно от приложената справка М П С - т.а. „Прага ВЗС“ с рег.№ Н1948ВС, собственост на „М. М. - 71“ ЕООД, е с прекратена регистрация на 24.03.2021 г. на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП доколкото същото е посочено че е без „Гражданска отговорност“.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитан ите свидетели Й. и И. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН. Първоначално образуваното по така съставия АУАН е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от същия закон, като едва след получаване на постановлението за отказ за образувано на досъдебно производство, административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти.

Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на АУАН и от обстоятелствената част на НП, на М. М. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В чл. 140, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП са изброени кумулативно предпоставките на които трябва да отговаря едно МПС за да бъде допуснато за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Тези изисквания са - МПС да са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Словесното описание, дадено в случая от актосъставителя, а впоследствие възпроизведено и от АНО, сочи на деятелност, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано, подлежаща на санкциониране по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, каквато и правилно е определена от АНО.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

3

"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място въззивникът е управлявал М П С т.а. „Прага ВЗС“ с рег.№ Н1948ВС - „М. М. - 71“ ЕООД , чийто едноличен собственик и управител е същия, поради което е имал качеството «водач» на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 24.03.2022 г., е било с прекратена регистрация от 2 4.03.2021 г. на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Следователно към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 24.03.2022 г., автомобилът е бил с прекратена регистрация и жалбоподателят М. М. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото му административното нарушение.

Възражението на защитата, че в случая не е налице виновно поведение от страна на извършителя, тъй като същият не е знаел, че МПС е с прекратена регистрация не може да бъде кредитирано, поради следното:

По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.

175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.

Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на Гаранционен Фонд и КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. Незнанието на факта, че управляваният от М. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност, още повече, че се касае за период от една година , в който нарушителят не е сключвал задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и въпреки това е управлявал процесното ППС-то. В този смисъл е към настоящия момент последователната практика на Административен съд – Шумен /КАНД № 163/2022 г., КАНД № 155/2022 г., КАНД № 67 / 2022 г., КАНД № 55/2022 г., КАНД № 50 / 2022 г., КАНД № 14 / 2021 г., КАНД № 179/2021 г., КАНД № 56/2021 г., КАНД № 258 / 2020 г., КАНД № 196 / 2019 г. и др.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като следва да се посочи и че доколкото АНО е наложил минимално предвидените във визираните разпоредби наказания същите са 4 справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.

В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, с оглед въведеното от чл.189з от ЗДвП ограничение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.