Решение № 261079 от 05.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 261079 гр. Пловдив, 05.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3990 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против “Агротрейд – НГ” ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 638/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1466/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, за сумата от 530, 59 лв., представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г. по партидата на длъжника с кл. № *** за обект, находящ се в с. *** с ИТН ***, и сумата от 15, 94 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 12.09.2019 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.01.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника, находящ се в с. *** с ИТН ***, представляващ риболовно стопанство, като за ответника бил открит кл. № ***. Сочи, че на 09.06.2014 г. у. на ответното дружество е депозирал документи за смяна на партида чрез депозиране на заявление за започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп, чрез прилагане на документ за собственост – постановление за възлагане на недвижим имот. Сочи, че обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на “Електроразпределение Юг” ЕАД, на чиято територия е разположен. Твърди, че всички потребители на електроразпределителната мрежа при общи условия заплащат всички мрежови услуги, каквато представлява цената за достъп по смисъла на чл.

28, ал. 1 от правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и чл. 42 от ОУ, които са публично известни на сайта на дружеството. Поддържа, че с Решение № Ц – 22/29.06.2011 г. на ДКЕВР се създава задължение за всеки клиент да заплаща цена за достъп съобразно заемния капацитет, дори през определен период от време да не са ползвали електрическа в обекта, като по този начин участват пропорционално в разходите за поддръжка на мрежата. Същия принцип за калкулиране на цената за достъп до електрическа енергия бил запазен и в последващите решения на ДКЕВР, която определя цените в енергетиката, включително и цената за достъп. Сочи, че услугата “достъп до разпределителната мрежа” се изразява в задължението на съответния оператор да предостави равнопоставен достъп до мрежата срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата. Твърди, че в изпълнение на задълженията си ищецът доставил до обекта собственост на ответника за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност от 530, 59 лв., за което били издадени фактури. Твърди, че сумата от 530, 59 лв. е формирана както следва: сумата от 51, 54 лв. – пренос през електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение; сумата от 14, 78 лв. – цена за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа; сумата от 209, 20 лв. – такса достъп до електроразпределителната мрежа, или сумата от общо 442, 16 лв. без ДДС, съотв. 530, 59 лв. с ДДС. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на обезщетение за забава и разноските по делото.

Ответникът “Агротрейд – НГ” ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. Счита предявените искове за недопустими, доколкото с исковата молба се претендира присъждане на сума за главница и обезщетение за забава за периоди, различни от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, като сочи, че в производството по чл. 422 ГПК, каквото е настоящото е неприложима разпоредбата на чл. 214 ГПК за изменение на иска. Твърди, че обектът на ответника не представлява рибовъдно стопанство, както се сочи в исковата молба, а представлява бивш стопански двор в село ***, което е видно от постановлението за възлагане.

Твърди, че претендираните суми се различават от сбора на сумите по издадените и представени от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения от ищеца период не е потребил електрическа енергия, тъй като със заявления вх. № 7452830/25.01.2018 г. и вх. № 8393341/27.08.2019 г. е поискал преустановяване на захранването и закриване на партидите на дружеството за достъп и подаване на електрическа енергия за обект с ИТН *** в с.***. Твърди, че електрическото захранване в обекта е възстановявано не по искане на ответника, а на трети лица – представители на “Норофра Агро” ЕООД, ползватели на обекта, но без тези лица да са упълномощени за това, респ. това действие да е осъществено със съгласието на ответника. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на пет фактури, издадени от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г., а именно - фактура

№ **********/31.08.2019 г., фактура № **********/30.09.2019 г., фактура № *********/30.11.2019 г., фактура № **********/31.12.2019 г. и фактура № **********/31.10.2019 г. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

Представени са Общите условия, одобрени от

ДКВЕР с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл.

98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.

Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца - краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо лице или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН ***, находящ се в с. ***, е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът “Агротрейд – НГ” ЕООД е собственик на обект, находящ се в с. *** с ИТН ***.

Това обстоятелство е безспорно установено и от представеното по делото Постановление за възлагане от 19.05.2014 г. на *** район на действие Окръжен съд – Пловдив по *** по описа на ***, вписано в Служба по вписванията с рег. № ***.

Представени са Заявление за започване на продажба на електрическа енергия и Заявление за достъп до мрежата от 09.06.2014 г., депозирани от “Агротрейд – НГ” ЕООД за обект с ИТН ***.

В производството по делото не се установи, че електроснабдените имоти се ползват от трето за правния спор лице – „Норофра Агро“ ЕООД. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти от 29.07.2014 г., по силата на който фактическата власт по отношение на недвижимите имоти е предадена от страна на обещателя – ответник в полза на „Норофра Агро“ ЕООД в деня на подписване на договора. Действието на предварителния договор е прекратено по взаимно съгласие на страните с подписването на Анекс от 19.04.2016 г. Следва да се посочи, че страна по облигационното отношение с електроснабдителното предприятие е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на електроснабдения имот. Облигационният ползвател е носител на задължението за заплащане на потребената електроенергия единствено в случаите, в които е сключил договор с електроснабдителното дружество – респ. депозирал е заявление за откриване на партидата на имота на негово име. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.