Решение № 149 от 27.09.2019, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 27.09.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 329 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е въз основа на жалба от А.Х.Р. с ЕГН ********** ***, действащ чрез представител по пълномощие адв.С.Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000666 от 03.06.2019г., издадена от началник група към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване регистрацията на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА за срок от 6 месеца, считано от 02.06.2019г. Оспорващият твърди, че заповедта се явява незаконосъобразна, доколкото същата препраща към АУАН с бл.№ АА-113881/02.06.2019г., издаден на водача А., комуто е вменено нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП. Липсват конкретно изложени мотиви относно нарушение, извършено от адресата на заповедта. Отделно от това, административният орган не е изложил мотиви досежно срока на приложената ПАМ. Изложени са и аргументи за несъразмерност на приложената административна принуда и несъответствие с целта на закона. Въз основа на доводите, изтъкнати в жалбата, е отправено искане за отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание оспорващият лично и чрез процесуален представител адв.С.Т.заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта, като излага аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Като самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед изтъква доводи за липса на компетентност на административния орган, който я е постановил. Моли за отмяна на оспорвания административен акт и претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът

– Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност, като сочи, че по делото е безспорно обстоятелството, че към датата на проверката лекият автомобил, собствен на оспорващия, е бил управлявал от лицето А.В.А., който не притежава валидно СУМПС. Представеното от водача СУМПС, издадено в РТурция е било стар образец, непридружено от легализиран превод на български език, респективно същото е невалидно на територията на РБългария. Самият жалбоподател е присъствал по време на проверката и следва да е наясно с последиците от нея.

Същият като български гражданин е длъжен да познава българското законодателство и като всеки собственик на автомобил, е длъжен преди да го предостави за управление на друго лице, да се увери в правоспособността на това лице да управлява МПС.

Сочи, че доколкото срокът на наложената ПАМ е в минимален размер, за административния орган не е налице задължение да излага мотиви относно този срок, тъй като е обвързан от законовия минимум и не може да наложи мярка под този минимум. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000666 по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, издадена на 03.06.2019г. от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА за срок от 6 месеца, считано от 02.06.2019г. и са отнети 2 броя регистрационни табели № Н2462ВА. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 02.06.2019г. в 16,15 часа в гр.Шумен по ул.Софийско шосе до №17, в посока ул.Марица, лек автомобил «Нисан

Примера» с рег.№ Н2462ВА е бил управляван от А.В.А.с ЕГН **********, който не притежава валидно СУМПС – представеното СУМПС №АI/746837 е невалидно на територията на РБългария, тъй като не е придружено с легализиран превод на български език, за което на водача е съставен АУАН с бл.№ АА-113881/02.06.2019г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.06.2019г., видно от отразената в същата дата на връчването ѝ.

Несъгласен с посочения административен акт, А.Х.Р. го оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана по пощата на 17.06.2017г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия АА, бл.№113891/02.06.2019г. срещу А.В.А.за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП; Справка в база данни КАТ Шумен за регистрация на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА, видно от която посоченият в обжалваната заповед лек автомобил е собственост на оспорващия. Представени са и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед. По искане на ответната страна в качеството на свидетел по делото е разпитан полицейският служител, извършил проверката и съставил АУАН – С.Б.С., който потвърждава фактите, отразени в АУАН и възприети от административния орган при издаване на процесния акт.

В подкрепа на изложените в жалбата твърдения досежно причините, поради които оспорващият е предоставил собствения си лек автомобил на друго лице, в съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан Ф.х.р.

– брат на жалбоподателя. Същият сочи, че на въпросната дата, двамата имали гости от Турция и пристигнали в Шумен с две коли да пазаруват. В магазина се разделили. След като напазарували, брат му със семейството си, излезли от магазина и потеглили с колата в посока кръговото кръстовище. След известно време в магазина го потърсил А., който е зет на жалбоподателя и му казал, че на около 50 метра след паркинга на магазина, полицаи спрели за проверка колата, управлявана от А.. Свидетелят отишъл на мястото на проверка и разбрал, че съставят АУАН на водача за това, че СУМПС било стар образец. По това време в колата били брат му, зетят и дъщерята на брат му. Впоследствие брат му обяснил, че е предоставил колата на зет си, защото не се е чувствал добре, поради което предпочитал да не шофира в момента. Сочи, че А. работи като снабдител в Турция и той, а най-вероятно и неговият брат (жалбоподателят), не е знаел, че «турската книжка» не е валидна в България. Свидетелят заяви, че прави разлика между стария образец на турските СУМПС и новите такива, като по време на проверката А. е бил със старо СУМПС. Същият обяснява, че лекият автомобил е необходим за брат му и неговата съпруга. Двамата са възрастни хора и им е трудно без кола. Живеят в село Длъжко, там магазинът е затворен от около 6 месеца и няма откъде да си купуват дори хляб.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0869-000666 по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, издадена на 03.06.2019г. от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция» - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 03.06.2019г., поради което настоящата жалба, подадена по пощата на 17.06.2019г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил «Нисан Примера» с рег.№ Н2462ВА за срок от 6 месеца, считано от 02.06.2019г.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-2222/10.07.2018г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП), в т.ч. началниците на групи в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен с компетентност за територията на цялата Областна дирекция на МВР - Шумен. Настоящата заповед е издадена от Ф.С.А.., на длъжност началник група към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП.

При това положение следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен, като наведените от оспорващия доводи в обратна насока се явяват неоснователни.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, собственост на оспорващия от страна на водача А. В.А., който не притежава СУМПС, валидно на територията на страната. Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия за липса на мотиви в оспорвания акт. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Не е налице препращане към съдържанието на същия, в каквато насока са твърденията на оспорващия. Напротив административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ. Наред с това, както сочи и ответната страна, жалбоподателят е присъствал при проверката и е наясно с фактите, обусловили приложението на ПАМ.

В заповедта е посочено относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП.

При постановяването на акта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Производството е протекло с участие на страната, като същата е била наясно кои факти и обстоятелства са мотивирали прилагането на процесната ПАМ.