Решение № 1049 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330110815 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

С исковата молба и уточняваща молба от 11.07.2024г. от „АПС Бета България” ЕООД против И. К. К. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с получено съобщение по ч.гр.дело № 5071 по описа на ПРС за 2024г., с което страната била уведомена за подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК. Твърди се, че на 22.10.2021г. между ответницата и „СтикКредит“ АД по електронен път бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била отпусната сума в размер на 1800 лв., която следвало да се върне на 24 бр. вноски, всяка от 261.81 лв., в срок до 22.10.2023г. Лихвеният процент бил 40.05 %, а ГПР – 48.63 %. Процесният договор бил действителен като сключен съгласно нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. Ответницата не била изпълнила в срок задълженията си по договора, като с договор за цесия от 12.07.2023г. „Стик-Кредит“ АД прехвърлило вземанията си към длъжника по посочения договор, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на съобщение до посочената в договора електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно се прави искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Поради това е направено искане да се приеме за установено, че И. К. К. дължи на ищеца сумата от 1743.44 лв. главница, 753.61 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 22.10.2021г. до 22.10.2023г., 420.13 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 22.10.2023г. до 08.03.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията. Претендирани са разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, чрез назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че договорът за потребителски кредит не съдържа необходимите реквизити по чл.11 ЗПК.

Същият не бил подписан от ответницата, липсвало изявление от нейна страна, че е приела и се е съгласила с договора. Не ставало ясно дали вземането по договора за кредит е прехвърлено на цесионера. Не били представени доказателства за уведомление до длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. Не било представено и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 5071 по описа на ПРС за 2024г. се установява, че е издадена заповед № 2615 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.03.2024г., с която е разпоредено И. К. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от - 1743, 44 лева главница по Договор за потребителски кредит № ***/22.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането. - 753, 61 лева - договорна лихва за периода 22.10.2021г. - 22.10.2023г. - 420, 13 лева - обезщетение за забава за периода 22.10.2023г. 08.03.2024г. - 80, 52 лева - разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

По делото е представен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 22.10.2021г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и И. К. К., в качеството им съответно на кредитор и потребител, ведно с погасителен план по договора. Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия на дружеството.

Представени са разпечатки на кореспонденция по ел.път.

Приложено е уведомление за цесия, както и договор за продажба на вземания от 12.07.2023г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Стик Кредит“ АД, в качеството им съответно на цесионер и цедент. По силата на пълномощно от 12.07.2023г. цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците по Приложение № 1 от дата 12.07.2023г. за настъпилото прехвърляне на вземания.

Представена е разписка от дата 22.10.2021г. за сумата от 212.75 лв., с наредител „Стик Кредит“ АД и получател И. К. К..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5071 по описа на Районен съд Пловдив за 2024г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на цесионер е кредитор на длъжника за 2 вземане по сключен между „Стик-Кредит“ АД, в качеството му на кредитор и И. К. К., в качеството й на потребител договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 22.10.2021г. Твърди се, че договорът е сключен по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при спазване на изискванията на този закон.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл.18 от закона за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Според чл.3 от Закона з а електронния документ и електронния подпис в редакция към датата на сключване на договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Според ал.2 на цитирания законов текст писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява между И.

К. К. и „Стик-Кредит“ АД да е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 22.10.2021г., при спазване на цитираните изисквания. Представеният по делото договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 22.10.2021г., не носи подпис на потребител. По делото са представени разпечатки на хартиен носител, но не става ясно какво представляват те – дали се твърди да представляват водена между страните по твърдения договор кореспонденция по ел.път, по ел.поща ли, между кои ел.пощи е водена кореспонденцията и т.н. Не се установяват в този смисъл твърденията по исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Съдът възприема направеното с отговора на исковата молба възражение, че липсва каквото и да е писмено изявление на ответника, че е приел и се е съгласил с представения договор. Следователно не може да се приеме, че договорът е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, или при разпределена от съда доказателствена тежест, съобразно която ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно заемно правоотношение между „Стик-Кредит“ АД и И. К., това не е сторено. С доклада по делото на ищеца изрично е и указано, че не сочи доказателства за сключване на договора за потребителски кредит по ел.път. Следва да се отбележи, че в уточняващата молба от ищеца е посочено, че в случай, че съдът приеме, че договорът не е валидно сключен, то се прави искане да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума.

Видно от договора за потребителски кредит, общият размер на предоставения кредит 3 възлиза на 1 800 лв., а по делото е представена разписка за извършено плащане от 22.10.2021г. за сумата от 212.75 лв., с наредител „Стик-Кредит“ АД и получател И. К. К..

Само на това основание съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Дори и да се приеме, с оглед реалния характер на договора за заем, че между „Стик-Кредит“ АД и И. К. е сключен цитираният договор, то следва да се отбележи, че по делото е представен договор за цесия от 12.07.2023г., по силата на който „Стик Кредит“ АД, в качеството на цедент е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД парични вземания по Приложение № 1 към договора. Не е представено обаче Приложение № 1 към договора, така че да се направи извод, че вземанията срещу ответницата по договор за потребителски кредит № *** от 22.10.2021г. са предмет на сключения договор за цесия. С доклада по делото съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства вземанията, предмет на договора за кредит, да са предмет и на сключения договор за цесия от 12.07.2023г., което не е направено. Освен това, няма доказателства сключването на договора за цесия да е съобщено на ответницата преди образуване на делото. По делото е приложено уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД, но в производството ответницата се представлява от назначен от съда особен представител, поради което и не би могло да се приеме, че е налице уведомяване на основание чл.235 ГПК в хода на процеса, с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответната страна.

Независимо от горното и дори и да се приеме, че процесният договор за кредит е сключен, съдът намира, че същият е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а цедентът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В договора е уговорена клауза за неустойка – чл. 27, ал. 1, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. За потребителя е предвидено задължение по чл. 17, ал. 1 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. В ал.1 на чл.17 от договора е предвидено, че потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др.; да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на 4 последната вноска. Третото лице, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Според чл.20, ал.1 от Общите условия поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. Уговорената в чл. 27, ал. 1 от договора за кредит № *** от 22.10.2021г. неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Същата не се включва в посочения в договора ГПР от 42.58 %, поради което същият не съответства на действително приложения между страните в кредитното правоотношение, поради което и съдът намира, че е налице недействителност на договора за кредит, на основание чл.22 ЗПК. При тези данни на връщане, съобразно чл.23 ЗПК, би подлежала единствено чистата стойност на кредита, като потребителят не следва да дължи лихва или други разходи по кредита. По делото обаче липсват доказателства и относно това дали и какви суми са заплатени от страна на кредитополучателя, така че да се прецени има ли незаплатен остатък от чистата стойност на кредита и в какъв размер. Поради изложеното съдът намира, че предявените установителни искове са изцяло неоснователни, тъй като не са доказани и следва да бъдат отхвърлени.