Решение № 45 от 25.10.2023, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Административно наказателно дело 82/2022
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 25.10.2023
- Състав
- АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20221880200082 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Образувано е по жалба, подадена от К. Н. К., като ...... на Кооперация „ОРХАНИЕ – 2013“, ЕИК 202555020, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „Трети март“ № 5, против Наказателно постановление № Ю-10 от 19.01.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област (ОДБХ), с което на кооперацията за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗВМД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени, а ако не намери основания за това – да го измени в частта за размера на имуществената санкция, който да бъде намален на 500 лева.
Административнонаказващият орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – София област (АНО), чрез процесуален 1 представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна. Посочва, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което иска от съда да го потвърди изцяло.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
На 20.09.2021 г. свидетелите К. С. и И. М., ... на ОДБХ, извършили проверка на животновъден обект с рег. № 2140-0651 – основен обект в гр.
Ботевград, както и на животновъден обект с рег. № 2280-0470 – пасище в с.
Миланово, общ. Своге. При проверката проверяващите установили, че на 15.09.2021 г. 26 броя животни (ЕПЖ – говеда) по регистрация в електронната система ВетИС е следвало да се намират в животновъден обект, собственост на жалбоподателя с рег. № 2280-0470 – пасище в с. Миланово, общ. Своге, който проверяващите посетили, но не намерили животни в него. Същите животни са установени в животновъдния обект с рег. № 2140-0651 – основен обект в гр. Ботевград, също собственост на жалбоподателя. Транспортирането на животните е извършено, без да е издадено ветеринарномедицинско свидетелство, както и при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди животните да бъдат изведени и транспортирани от животновъдния обект – пасище, доколкото по делото липсват доказателства за обратното, а и липсват твърдения в този смисъл от жалбоподателя, който при релевирано твърдение за наличие на уведомление – следваше да установи този факт. С оглед изложеното следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 132, ал. 1 т. 6 от ЗВМД. Точната дата на транспортиране на животните е посочена на свидетелите от гледачите на животните в обекта – 15.09.2021 г., поради което именно тази дата следва да се приеме като дата на извършване на нарушението, а мястото на извършването му е с. Миланово, общ. Своге, където животните са се намирали преди транспортирането им, видно от приложената по делото справка за наличните животни в животновъдния обект към 14.09.2021 г. и 2 откъдето са транспортирани до основния животновъден обект жалбоподателя в гр. Ботевград, където те са установени при проверката. на
При извършване на последната от проверяващите е съставен Констативен протокол № 203 от 20.09.2021 г., както и Акт за установяване на административно нарушение № 203/20.09.2021 г. (АУАН), съдържащ реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН, при съставянето на който са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и който е подписан от актосъставителя, представляващия кооперацията-жалбоподател и свидетеля.
Въз основа на последния е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, съдържащо всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН, с което на основание на основание чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗВМД за извършено административно нарушение на чл. 132 ал. 1 т. 6 от ЗВМД, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените свидетели, които съдът кредитира, като намира същите за логични и конкретни, както и от писмените доказателства по делото, които съдът намира за последователни, безпротиворечиви и взаимнокореспондиращи си. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 23.02.2022 г., видно от допълнително представеното от АНО известие за доставяне, а жалбата е подадена по пощата на 09.03.2022 г., видно от представеното от жалбоподателя известие за доставяне) и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна в искането за намаляване на размера на наложената имуществена 3 санкция, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочената част, а съображенията за това са следните:
От приложените по делото заповеди № ОСПД-1868/30.07.2012 г. и № ОСПП-22/02.04.2018 г., както и Допълнително споразумение от 04.09.2020 г. безспорно се установява персоналната и материалната компетентност на служителите (актосъставител и свидетел по акта) и на АНО – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан, доколкото на 15.09.2021 г.
26 броя животни (ЕПЖ – говеда) по регистрация в електронната система ВетИС е следвало да се намират в животновъден обект, собственост на жалбоподателя с peг. № 2280-0470 – пасище в с. Миланово, общ. Своге, в който те не са намерени от проверяващите, а са установени от последните в основния животновъден обект с рег. № 2140-0651 в гр. Ботевград, също собственост на жалбоподателя. Транспортирането на животните е извършено при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди животните да бъдат изведени и транспортирани от животновъдния обект, доколкото по делото липсват доказателства за обратното, а и липсват твърдения в този смисъл от жалбоподателя, чиято е тежестта да установи този евентуално твърдян от него положителен факт, поради което и както вече се посочи, следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 132, ал. 1 т. 6 от ЗВМД. Изцяло в този смисъл е съдебната практика на Административен съд – София област по идентични казуси, като напр. Решение № 386 от 03.04.2023 г., постановено по КАНД № 173/2023 г.
В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз 4 основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, а възражението на жалбоподателя, че лицето, извършило проверката не може да бъде актосъставител съдът намира за неоснователно, тъй като установяването от това лице на нарушението не го прави заинтересовано от изхода на административното производство, по смисъла на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, а още повече, че констативният протокол очевидно е съставен след съставянето на АУАН, доколкото в него е посочено изрично, че АУАН е връчен. На следващо място, спазени са формата и реда при издаването на НП, респ. съставянето на АУАН, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗВМД, а твърденията в обратна насока в жалбата са неверни, доколкото в НП ясно е посочено, че изпълнителното деяние е транспортиране, извършено при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди това. АНО няма задължение да сочи доказателства за липсата на уведомление, защото както вече се посочи, ако жалбоподателят твърди, че е налице такова – именно той следва да го представи на проверяващите (в този смисъл са Решение № 2476 от 15.12.2021 г. по КАНД № 2744/2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 22.03.2021 г. по КАНД № 10040/2021 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото, където е извършено (с. Миланово, където животните са се намирали преди транспортирането им без дължимото по закон уведомление), както и всички обстоятелства, при които е извършено. Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е осъществило нарушението, за което е санкционирано административно и правилно е ангажирана безвиновната отговорност на кооперацията по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗВМД.
5
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от ЗВМД, като макар и временно, е създадена пречка пред осъществяването на ветеринарномедицинския контрол.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗВМД е предвидено налагането имуществена санкция от 500 до 3000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция следва да се вземат предвид критериите на чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН. В конкретния случай АНО е наложил имуществена санкция в размер от 2500 лева, без да е посочил как е определил именно такъв размер на имуществената санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Единствено посоченото от АНО обстоятелство е, че се касае до 26 броя животни, но то, според настоящия съдебен състав, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове налагането на имуществена санкция в размер над средата и към максимума, предвиден от закона. Последното следва да бъде преценено като отегчаващо обстоятелство, доколкото се касае не за едно или две животни, достатъчни за съставомерността на деянието като администативно нарушение по чл. 132, ал.
Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/713c2625-8933-4cb9-9ac4-fb8b6f697b40