Решение № 56 от 07.04.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Карнобат, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130100830 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. Малинова Долина, ул. Рачо ПетковКазанджията № 4-6, с процесуален представител адв. Д. П.- АК Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 115, ет. 2 – преупълномощена от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които са желае съдът да признае за установено по отношение на ответника Д.

ИВ. Ж. с ЕГН **********, с адрес: област Бургас, община ***, гр. ***, ул.

*** № 8, че дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата в размер на 5126, 44 лева, от които: главница 3000,00 лева –частично претендирана от общо дължимата главница в размер на 17 537, 19 лева, договорна лихва 1335, 61 лева частично претендирана лихва за периода от 24. 05. 2018 г. до 24. 04.

2019 г. включително, лихва за забава 790, 83 лева /за претендираната главница/, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит FL487924 от 24. 07. 2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 26. 05. 2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковете са за установяване на вземанията по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 121 от 27. 05. 2021 г., по която в законовият срок е било подадено възражение от длъжника.

1

Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените по исковото производство разноски и направените разноски по заповедното производство.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на ответника Д. ИВ. Ж., по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор по така предявения иск, с който отговор твърди, че предявения иск е недопустим, понеже не е посочено претендираните 3000 лева главница за какъв период се отнасят, което според него води до нередовност на иска и го поставя в невъзможност да организира адекватно защитата си, оспорва дължимостта на претендираните суми с възражение позовавайки се на чл. 110 и следващите от ЗЗ, твърдейки, че е искът е погасен по давност. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя писмено доказателство.

Преди първото по делото заседание е постъпило писмено становище от упълномощен представител на ищеца, с което същия желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като не възразява срещу проекто доклада, поддържа исковата молба, оспорва възраженията на ответника изложени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, като твърди, че представената от ответника покана от Фронтекс Инт. Сървис ЕООД не е покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, твърди че на същата няма надлежна дата на връчване, посоченият в поканата договор за кредит не отговаря на индивидуализираният процесен договор, оспорва правомощията на адв. Г.Д. да съобщава за предсрочна изискуемост от името на цедента по процесния договор, твърди, че възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД е неоснователно. Твърди, че не са налице периодични плащания със самостоятелни падежи, а при договора за кредите е налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита на вноски, не го превръща в такъв за периодични плащания, като при това следва да се приложи нормата на чл. 110 от ЗЗД, а именно вземането да се погася с изтичането на петгодишен давностен срок, а вземането на лихви с изтичането на три годишен давностен срок. Сочи съдебна практика в тази насока. Твърди, че в конкретния случай предсрочната изискуемост е съобщена на 25. 09. 2020 г. и спрямо главницата и лихвата от тази дата започва да тече погасителния давностен срок. Твърди, че в настоящия случай е налице неплащане на погасителни вноски и волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно и незабавно дължим, изразена в волеизявление достигнало до

2 кредитополучателя на 25. 09. 2020 г.. Твърди се, че кредитора е реализирал правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което субективният елемент е налице след съобщаването . Счита, че предвид изложеното възраженията за настъпила давност са неоснователни.

В първото по делото съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява законен или упълномощен представител.

В първото по делото съдебно заседание ответника не се явява, явява се негов упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата молба, твърди, че представената от тях покана е косвено доказателство, че в предходен период кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, като твърди, че това е станало на посочена от тях дата през 2013 г., желае събиране на писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20212130100583 / 2021 г. по описа на Карнобатски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 121 от 27.

05. 2021 г., с която е разпоредено длъжникът Д. ИВ. Ж. с ЕГН ********** да заплати на ищеца в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: сумата 3000 лева, представляваща главница от 24.

05. 2018 г., сумата от 1335, 61 лева договорна лихва от 24. 05. 2018 г. до 24.

04. 2019 г. мораторна лихва от 24. 05. 2018 г. до 25. 01. 2021 г. в размер на 790, 83 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 05.

2021 г. (датата на подаване на заявлението в съда), до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 01. 06. 2021 г.

На 02. 06. 2021 г. в Районен съд гр. Карнобат е постъпило възражение от длъжника Ж., в което същия посочва, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради погасяване на главницата по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, както и че поради недължимост на главното задължение, не дължи изпълнение и на акцесорните задължения за лихва и разноски.

С оглед постъпилото възражение от ответника, съдът е указал на заявителят, на основание чл. 415, а. 1 от ГПК, че може да предяви иск за претендираното вземане в едномесечен срок.

От приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № FL487924 / 24. 07. 2009 г. се установява, че на 24. 07. 2009 г. е сключен договор за потребителски кредит между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Д.И. Ж. ЕГН **********, по силата на който на ответника Ж. е отпуснат кредит за текущи нужди в размер на 18410 лева за срок от 144 месеца, с годишна лихва за първата година -12 %, а за всяка следваща година годишната лихва в размер на БЛП на БПБ Ад за потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4, 250 пункта. ГПР по кредита е 15, 08 3

%. Крайния срок за погасяване на кредите е до 24. 07. 2021 г., като в чл. 7, ал.

1 от Договора е посочено, че кредитополучателя погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в Погасителния план, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска. В чл. 9 на Договора е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва/неустойка/ за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл. 15 от същия договор е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е от вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявлението на страните. Посочено е, че длъжника дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Към договора е приложен погасителен план подписан от ответника, чийто подпис не е оспорен.

В чл. 18, ал. 1 от Договора е посочено правото на Банката, във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на други дружества.

Кредита е бил усвоен на 24. 07. 2009 г. изцяло. Ответника Ж. е платил част от вноските, след което е изпаднал в забава.

С Договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18. 01. 2016 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, задължението на Д. ИВ. Ж., по Договор за потребителски кредит № FL487924 / 24. 07. 2009 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

На 25. 09. 2020 г. ответникът Ж. получил уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост изхождащи от ищеца.

На 25. 05. 2021 г. в КбРС е постъпило Заявление от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 583 / 2021 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 121 от 27. 05. 2021 г., с която е разпоредено длъжникът Д. ИВ. Ж. с ЕГН ********** да заплати на ищеца в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, конкретно посочени суми. Срещу така издадената заповед е постъпило възражение от ответника Ж. в законовия срок. С оглед подаденото възражение, ищецът е реализирал правото си да предяви иск за вземането си, като в посоченият срок е постъпила искова молба, по която е образувано и гр. дело № 830 / 2021 г. по описа на КбРС.

Тъй като ответника Ж. не оспорва размера на неплатените задължения, по делото не е допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза.

4

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предвид подаденото в срок възражение срещу издадената по ч. гр. д. № 583 / 2021 г. по описа на КбРС, Заповед за изпълнение на парично задължение № 121 от 27.

05. 2021 г., с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните съображения:

Безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена.

Паричната сума, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя и нейния размер, както и размера на неплатените задължения не се оспорват от ответника.

Към момента на сключване на договора е действал Закон за потребителския кредит/отм./. Към момента на сключването на същия са спазени всички изисквания за формата и съдържанието на договора. По силата на процесния договор за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му по кредита парична сума, както и уговорената договорна лихва, представляваща възнаграждението на кредитодателя.