Решение № 1541 от 24.06.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1541

Добрич, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700235 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. П. с [ЛНЧ] от [населено място], общ. Балчик, [улица], ап.219, представляван от процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за призоваване [населено място], ул.“Д-р Константин Стоилов“ №3, срещу Заповед №ЗСПД/Д-ТХ-В/214 от 23.03.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която му е отказано отпускането на месечна помощ за едно дете със или без право на наследствена пенсия от починал родител за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за детето А. П., считано от 01.03.2026 г. Посочено е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са изложени мотиви за неговото издаване. Заявява се, че са допуснати многобройни нарушения на материалния и процесуалния закон, а също така е нарушена целта на закона. Настоява се за отмяната на оспорения административен акт и връщането на преписката за ново произнасяне съгласно дадените указания.

В срока за отговор не е постъпил писмен отговор на жалбата.

След даването на ход на делото по същество жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че жалбата е основателна по изложените в нея подробни доводи; желае нейното уважаване, като обжалваната заповед бъде отменена и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания; претендира присъждането на сторените разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно с оспореното решение директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] е отказал отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за детето А. П., считано от 01.03.2026 г. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а) от ЗСПД и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. Не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 2. Редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. До завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. Има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. Живее постоянно в страната. Според чл.4а) от ЗСПД право на семейни помощи по чл.2 ал.3 т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Между страните не се спори и това е изрично отразено в представената преписка, че всички останали изисквания на закона за отпускане на исканата помощ са били изпълнени, като единственият спорен въпрос по делото е този дали жалбоподателят е от кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи съгласно чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца. Безспорно бащата (майката е починала) и детето не отговарят на останалите условия по чл.3 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за семейните помощи за деца, тъй като никой от тях не е български гражданин. Според установената трайна съдебна практика обаче те са включени в кръга на лицата по чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца, съгласно който същото право имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Н. А. П. постоянно пребивава и отглежда детето си в Република България, което се установява от многобройните писмени доказателства. Д. А. П. е записано за ученик през настоящата учебна година. Единственият спорен въпрос по делото е дали получаването на процесната помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото помощите за деца са вид социално подпомагане на най-уязвимата социална група, то безспорно чужденците с предоставена временна закрила, каквито са украинските граждани съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., имат също право да получават семейни помощи за деца при установените за българските граждани условия. Между страните не се спори, че са налице всички останали предпоставки за получаването на търсената помощ. Подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 5.11 евро/10 лева внесена държавна такса. На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро/400 лева при съобразяването на материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. П. с [ЛНЧ] от [населено място], общ. Балчик, [улица], ап.219 Заповед №ЗСПД/Д-ТХ-В/214 от 23.03.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която му е отказано отпускането на месечна помощ за едно дете със или без право на наследствена пенсия от починал родител за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за детето А. П., считано от 01.03.2026 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] за ново произнасяне по заявление с вх. рег. №ЗСПД/Д-ТХ-В/214/12.03.2026 г. на А. П. с [ЛНЧ] от [населено място], общ. Балчик, [улица], ап.219 при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на А. П. с [ЛНЧ] от [населено място], общ. Балчик, [улица], ап.219 сумата от 5.11 евро (пет евро и единадесет евроцента), представляваща направените разноски по административно дело №235/2026 г. по описа на ДАС.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на адвокат М. В. П. от [населено място], ул.“Д-р Константин Стоилов“ №3 на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�