Решение № 260693 от 22.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 22.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана

Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11198/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Т.С.Т. твърди, че е пострадала от

ПТП, реализирано на 19.06.2014 г. на пътя между с. Марково, ул. „Захари Стоянов“, община Родопи, Главен път ІІ-86 и асфалтиран общински път, вина за което има водачът на л.а. „Тойота”, с рег. № ******, Я.Г.М., в който автомобил тя е била пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „А.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Твърди в следствие на произшествието да е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на горната устна с избиване на първи и втори горни леви зъби, луксация (разклащане) на първи горен десен зъб, счупване на коронките на трети, четвърти и пети горни леви зъби или избиване на общо 5 зъба, затрудняващо дъвченето и говоренето. Твърди, че на 23.06.2014 г. по спешност е посетен медицински център за дентално лечение, като част от разклатените зъби са шинирани, два – извадени, както е и проведено спешно лечение и предложен план за лечение. Сочи, че денталното лечение е продължило в периода 23.06.2014 г. – 08.07.2015 г., като окончателното фиксиране на четирите поставени импланта на мястото на избити зъби е станало през м. май 2016 г. Твърди, че в следствие на уврежданията е имала нарушение в артикулацията с епизоди на дисфония и увреда на кръговата мускулатура, необходима за произнасяне на звуците „ш“, „ж“, „ч“, „щ“, „ц“, което е довело до необходимост от извършване на логопедично лечение. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 28 500,00 лева и претендира същото ведно с лихва за забава за периода от датата на деликта – 19.06.2014 г. до предявяване на иска – 01.09.2017 г. в размер на 9272,85 лева, както и законна лихва.

Твърди, че в следствие на произшествието освен болките, страданията, физическите и психически неудобства свързани с претърпяната лицева травма е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за дентално лечение в размер на 11850,00 лева, разходи за лекарства в общ размер на 134,65 лева, както и пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между дължимо нетно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1 157,56 лева. Претендира и лихва за забава върху иска за имуществени вреди от датата на деликта – 19.06.2014 г. до подаване на исковата молба – 01.09.2017 г. в размер на 4275,99 лева (допуснато изменение на исковете за лихва за забава в о.с.з., проведено на 19.06.2018 г.), както и законна лихва. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „А.” АД оспорва иска.

Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач като твърди произшествието да е настъпило изцяло в следствие поведението на другия участник. Оспорва ищецът в следствие на произшествието да е претърпял посочените в исковата молба травматични увреждания, претърпяването на болки и страдания и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва сторените от ищеца разходи да са в причинна връзка с настъпилото произшествие. Твърди вреди под формата на пропуснати ползи от получаване на пълен размер на трудово възнаграждение да са извън обхвата на застрахователно покритие. Прави възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен предпазен колан. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника ЗК „Л.и.“

АД твърди, че произшествието е настъпило изцяло в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота“, застрахован при ответника. Оспорва в следствие на произшествието при ищеца да е настъпила телесна повреда „избиване на зъби“, като в този връзка твърди, че самите заби преди произшествието не са били здрави и функционално пригодни.

Оспорва продължителността на лечебния процес и настъпването на посочените от ищцата в исковата молба болки и страдания. Оспорва и настъпването на имуществени вреди и техния размер. Прави възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен предпазен колан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост и при съобразяване на критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че произшествието е настъпило изцяло в следствие противоправното поведение на другия водач на МПС, както и евентуалното си възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на действие/бездействие на пострадалия, което да е в причинна връзка с настъпване на увреждането и противоправния резултат.

Според показанията на свидетеля Я.М. той е колега на ищцата и е бил водач на л.а. Тойота, който е настъпило процесното ПТП. Свидетелят сочи, че от гр. Пловдив тръгнали на среща в Института по тютюна, който е до с. Марково. От околовръстния път на гр. Пловдив тръгнал към с. Марково, но пропуснал пътя за Института по тютюн, тъй като било доста затревено и имало доста храсти, поради което продължил до началото на село, там обърнал и започнал да се движи бавно и внимателно, търсейки левия завой за института. Свидетелят сочи, че подал светлинен сигнал и започнал да извършва левия завой бавно с около 30-40 км.ч., тъй като той е много остър, според него повече от 90 градуса. Според М., когато подал мигач погледнал назад, за да види идва ли някой, но не видял да идва никой и при извършване на завоя се случил удара с идващия зад тях посока от с. Марково към околовръстното камион „Камаз“. В момента на удара, свидетелят сочи, че техният автомобил бил перпендикулярен на пътя и вече в лявото платно. Преди предприемане на маневрата М. сочи, че е видял Камаза, с който произшествието е настъпило, при извършване на обратния завой, когато товарният автомобил бил отдалечен на около половин километър. След удара си спомня, че автомобилът им бил преобърнат в ляво на пътното платно, в гъста растителност, обърнат по покрив, а той и Т. висели на коланите си, надолу с главните. Свидетелят сочи, че в посока на движение от с.

Марково към околовръстния път за гр. Пловдив нямало знак, който да обозначава кръстовището с пътя, който те търсели, отиващ към Института по земеделие, като твърди, че за първи път минава по този път и отива до този институт. Според показанията на свидетеля М., той и ищцата сложили коланите си на тръгване от гр. Пловдив и били с тях през цялото време, тъй като автомобилът е снабден със система, която сигнализира при непоставен предпазен колан. Свидетелят сочи, че след произшествието ищцата кървяла в лицевата част, както и имали забити стъкла по целите тела. След произшествието виждал много пъти в работна среда Т. и сочи, че тя имала рана и белег от произшествието от лявата страна, които не изчезнали бързо.

Според показанията на свидетелят Д. той работи в транспортна фирма, като управлявал товарен автомобил „Камаз“. На 19.06.2014 г. на връщане от с. Марково се спускал надолу по прав път извън селото, без да има ограничителни знаци. Д. сочи, че когато застигнал джип „Тойота“ подал мигач, за да го изпревари и в момента, в който го изпреварвал шофьорът на джипа завил наляво. Сочи, че го видял в последния момент, натиснал спирачки, навил ляв волан, за да се отклони в страни към банкета, но джипа го ударил странично и той тръгнал да го бута в едни трънки, който били в страни на банкета. Джипът се обърнал по покрив. Свидетелят сочи, че излязъл от камиона и видял трима колоездачи, че са изкарали от автомобила шофьора, а после той изкарал жената, която се намирала по към края, до шофьорската врата и я изкарал от колата. В джипа въздушните възглавници били отворени, но не помни колко били. Сочи, че ищцата имала малко кръв на главата и точно в този момент дошла линейка. Свидетелят посочва, че пътят на мястото на произшествието не е маркиран, както и е нямало никакви забранителни знаци за изпреварване от изхода на селото до местопроизшествието.

Свидетелят сочи, че когато изпреварвал джипа се движел с около 70 км.ч., като изпреварваното превозно средство не било нито с пусната аварийни светлини, нито с пуснат мигач, че ще предприема завиване наляво. Според показанията на свидетеля Д., той подал светлинен сигнал за изпреварване на около 50-100 метра преди да застигне джипа. Когато видял, че движещия се пред него джип се отклонява наляво, за да навлезе в градините, свидетелят сочи, че набил спирачки и навил волана на ляво, за да избегне удара и да отиде в банкета. Според Д. на мястото на произшествието се намира черен път за лозята, а пътят за Института по тютюн свидетелят, сочи, че се намира на друго място и е асфалтов.

Според заключението на първоначалната автотехническата експертиза по данни от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към него и показанията на свидетелите, участващи в произшествието, мястото на произшествието по широчината на платното за движение на товарния автомобил и по дължина е в зоната на процесното кръстовище, в лявата пътно лента, предназначена за насрещно движещи се автомобили. Произшествието е настъпило на прав пътен участък посока от с. Марково към гр. Пловдив, като пътят се състои от едно платно, предназначено за двупосочно движение. Процесният лек автомобил се е движел в дясната пътна лента със скорост около 40 км.ч., като приближавайки кръстовището водачът е намалил скоростта си и е предприел маневра завой наляво в кръстовището. Товарният автомобил КАМАЗ се е движел в същата посока и застигайки лекия автомобил е предприел изпреварване от лявата му страна, като траекторията на движение на двете превозни средства се е пресякла в лентата за насрещно движение и е реализирано ПТП, при което товарен автомобил КАМАЗ с предната си челна част е ударил л.а. Тойота в страничната му лява част, в зоната на заден ляв калник и задна лява врата. След удара товарния автомобил е продължил движението си в първоначалната посока и леко в ляво, като напуснал платното за движение, а л.а.

Тойота бил избутан пред товарния автомобил и се установил непосредствено пред него. Според допълнителното заключение към автотехническата експертиза на процесния пътен участък няма хоризонтална маркировка, а в посоката на движение на двете превозни средства няма и вертикална маркировка, докато в обратната посока за движение, преди процесното кръстовище, върху метален стълб са поставени знак А 27 „кръстовище с път без предимство в дясно“ и пътен знак „забранено изпреварването“.

Вещото лице сочи, че предвид скоростта на движение на товарния автомобил, според данните на тахографа и оставените спирачни следи от него разстоянието му от момента на началото на изпълнение на маневрата изпреварване е било около 60 м., като от този и в следващите моменти водачът на лекия автомобил е имал възможност да го вижда през ляво странично огледало за обратно виждане. Според експерта водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с л.а. Тойота, от момента, в който автомобилът се е отклонил наляво, за да извърши предприетата от него маневра. В отговорите си в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че лекият автомобил е предприел завой наляво непосредствено след кръстовището, т.е. той е извършил остър ляво завой с цел да навлезе в общинския път в ляво.

Според заключението на приетата повторна автотехническа експертиза, която е имала задача непосредствено на място да определи видимостта на товарния автомобил за наличието на кръстовище произшествието е настъпило при следния механизъм: л.а. Тойота се е движел от с.