Решение № 6313 от 21.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6313 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100511614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Н. Ч. срещу решение № 1651/30.01.2024г., постановено по гр.дело № 50 525/2023г. по описа на СРС, 59-и състав, с което са уважени предявените срещу нея от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е осъдена да заплати сумата от 836, 13 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 142, 03 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата от 4, 97 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1, 12 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. -09.11.2022 г., както и сумата от 1 100 лв. – съдебни разноски.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Във въззивната жалба са развити 1 съображения, че партидата за имота е открита на името на И.С.Ч., който е ползвател на имота през процесния период. Иска от съда да отмени постановеното от СРС решение и постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу нея искове. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 т.1 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който са наведени съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че непрекият наследодател на ответницата С.И.Ч. е бил собственик на процесния имот, а след неговата смърт такива са станали неговите наследници по закон – низходящи от първа степен – И.С.Ч. и П.С.Ч., при равни квоти, което се установява и от справката на НБД – Население, приложена по делото от ищеца.

2

С оглед представеното по делото удостоверение за наследници изх. № УГО1-8859 на СО – район „Красно село“ П.С.Ч. е починал на 18.01.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон въззивницата – ответник Р. Н. Ч., преживяла съпруга и Д.П. Ч. – Н., дъщеря. При тези данни по делото, ответницата се легитимира като съсобственик на имота за ¼ идеална част.

Няма данни по делото, И.С.Ч., брат на починалия съпруг на ответницата, на чието име се води партидата да е подал молба-декларация за откриване на партида на негово име, за да се приеме, че е налице волеизявление за договорно обвързване на този съсобственик с ищеца достигнало до последния т.е да е налице хипотеза, попадаща в приложното поле на чл. 149 ал.1 т. 6 от ЗЕ. Поради което и при ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че промяната на партидата касае изпълнение на задължението по чл. 63 ал.1 от ОУ на доставчика на топлинна енергия, а не установява договорна връзка въз основа на сключен писмен договор с един от сънаследниците. Този факт и изрично се признава от самата въззивница в рамките на заявените твърдения в жалбата /т.3 от същата/.

Възраженията във въззивната жалба, че имотът се ползва от съсобственика И.Ч. касаят вътрешни облигационни отношения между съсобствениците, които подлежат на уреждане по правилата на неоснователното обогатяване, но са ирелевантни в рамките на настоящото производство.

Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването , релевантна след отмяната на предходната наредба. Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден като в сградата, в която същия се намира е въведена системата за дялово разпределение се установява от представения протокол на ОС на ЕС от 16.09.2002 г. и представения договор между ЕС и 3

„Нелбо Инженеринг“ ООД от 19.09.2002 г.

При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че безпротиворечиво е установено, че правото на собственост до размера на ¼ идеална част върху процесния по делото имот е в патримониума на ответницата – въззивник, както и че същата е в договорно правоотношение с въззиваемата страна по повод доставка на топлинна енергия.

Други възражения във въззивната жалба не са наведени, поради което и предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, разноски на въззиваемия не се следват с оглед бланкетния отговор и липсата на заявено участие в открито съдебно заседание на негов представител.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1651/30.01.2024г., постановено по гр.дело № 50 525/2023г. по описа на СРС, 59-и състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо” АД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4