Присъда № 122 от 01.08.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 122/01.08.2022 г. по НОХД № 2702/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигано обвинение на Д. ... П., ЕГН **********, за това, че на ..., в качеството си на длъжностно лице - служител на “..., на длъжност “технически организатор”, при и по повод изпълнение на службата си, чрез удари, нанесени с палка, причинил лека телесна повреда на Д.Г. .., изразяваща се в кръвонасядания и охлузване в областта на гърба и лява мишница и разкъсно-контузна рана на главата, довели до разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бе приет за съвместно разглеждане предявеният гражданския иск от Д.Г. срещу подсъдимия Д.П..

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че с оглед личността на подсъдимия, следва да му бъде определено административно наказание глоба от пет хиляди лева, а гражданският да бъде уважен.

Защитникът на подсъдимия посочва, че обвинението не е доказано. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че на подсъдимия не са били възлагани каквито и да е било задължения по събиране на суми по невърнати кредити и е нямал качеството на длъжностно лице; подсъдимият не е държал палка; от нараняванията по пострадалия не можело да се направи категоричен извод за времето на нанасянето им; била нарушена процедурата по разпознаване на подсъдимия, доколкото не е бил съпоставен с лица, близки по ръст с него. Моли се подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск да се остави без уважение.

Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. ... П. е роден на ...: г..., с ЕГН **********.

Подсъдимият Д.П. работел като „технически организатор“ в търговско дружество „...“ АД, като част от задълженията му били при одобрен кредит да предава сумите на място, да обслужва клиенти, да подписва от името на „...“ АД договори за кредит и други документи, да внася и тегли пари от банки, както и да събира дължими суми на ръка от длъжниците на дружеството.

Свидетелката Н.С. живеела на семейни начала заедно със св. Д.Г. на адрес: ...

Свидетелката С. подписала договор за кредит с „...“ АД, но не погасявала дължимите вноски съгласно уговорените срокове.

На 09.03.2017 г., в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, св. Н.С. случайно се срещнала с подс. Д.П., като се разбрали на другия ден подс. П. да отиде до дома й за да вземе парите, който свидетелката С. дължала по договора за кредит с „...“ АД.

На следващия ден - 10.03.2017 г., при изпълнение на служебните си задължения, в рамките на работното му време, подс. П. отишъл със служебно предоставения му автомобил 1

- „Тойота Ярис“, с peг. № ... до дома на св. С. на ул. .. в кв. Долно Езерово, за да вземе дължимата по договора вноска от около 100 лв. Навън излязла св. С. и подсъдимият й обяснил, че следва да му предаде дължимата вноска, на което тя му отвърнала, че към настоящия момент няма толкова пари и може да му даде само сумата от 40 лв. Това ядосало подс. П. и той започнал да вика на св. С., че парите не са достатъчни и кога ще даде останалите. По това време в двора на къщата била св. М.Г., а в самата къща бил св. Д.Г., който като чул какво се случва навън, излязъл и отишъл при подс. П. и св. С.. Свидетелят .. направил забележка на подс. П. да не вика за да не ги чуват съседите, след което се обърнал и се насочил към входа на къщата. В този момент подс. П. извадил метална палка и започнал да нанася с нея удари по главата и тялото на св. Д.Г.. В резултат на това от св. Д.Г. започнало да тече кръв и той се прибрал в двора, а подсъдимият се качил в колата си и напуснал местопрестъплението. Свидетелката М.Г. веднага позвънила на телефон 112 и на място пристигнали линейка и полицейски служители, а св. .. бил приет в УМБАЛ-Бургас и изписан на 14.03.2017 г.

От изготвената по делото медицинска експертиза се установява, че св. .. е получил следните наранявания: върху дясната лопатка - косо лентовидно жълтеникаво-кафеникаво кръвонасядане с размер 12х4 см, както и охлузване 4х3 см с кафеникава корица над нивото на кожата; в областта на кръста - лентовидно жълтеникаво-кафеникаво кръвонасядане 10х4 см с палпаторна болка; на лявата мишница по задната повърхност - жълтеникавокафеникаво кръвонасядане 12х4 см с палпаторна болка; в лявата странично-теменна половина на главата - разкъсно-контузна рана, обработена хирургично и зашита с размери около 2,5 см х 4-5 мм с корица над нивото на кожата. Посочено е, че уврежданията е възможно да са получени по време и начин, за който пострадалият съобщава - от действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност, включително и удар с палка. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелите М.У. /л. 87 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 137-139 от том 1 от ДП/, М.С. /л. 87 - гръб - 88 от делото/, ... /л. 100 от делото/, М.Г. /л. 112 - 113 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 82 и л. 142 от том 1 от ДП/, Д.Г. /л. 114 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 84-85, л. 140 от том 1 от ДП/, частично от показанията на Н.С. /л. 110 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 94 от том 1 от ДП, л. 5 от т. 2 от ДП, както и на основание чл. 281, ал. 5 от НПК, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л.

95 от том 1 от ДП/, частично от обясненията на подсъдимия Д.П. /л. 115-гръб-116 от делото/; справка за съдимост /л. 98 от делото/, писмо от НАП /л. 11 от делото/, писмо от РСКозлодуй и вносна бележка /л. 22-23 от делото/, писмо, трудов договор, протокол и длъжностна характеристика /л. 6-14 от т. 1 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение /л.

115-116 от т. 2 от ДП/, уведомление /л. 28 от т. 1 от ДП/, медицинска документация /л. 33-51 от т. 1 от ДП/, справка от търговския регистър /л. 103 от т. 1 от ДП/, писмо /л. 113 от т. 2 от ДП/; протокол за разпознаване на лица /л. 152 от т. 1 от ДП/; както и от медицинската експертиза /л. 97-98 от т. 1 от ДП/.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

Съдът кредитира показанията на преките очевидци на случилото се - св. М.Г. и св.

Д.Г., като същите са последователни, логични и взаимосвързани. Показанията и на двамата свидетели се подкрепят и от приетата по делото медицинска експертиза, която посочва, че 2 телесните увреждания могат да бъде получени по описаните от пострадалия време и начин.

По отношение на колебанието в показанията и на двамата свидетели /л. 113 и 115 от делото/, относно факта дали са виждали подсъдимия преди инцидента или не, съдът намира, че това обстоятелство в случая е без съществено значение за правилното изясняване на истината по делото, а и още повече, че след изминалия дълъг период от време до датата на съдебното заседание е житейски обяснимо свидетелите да нямат конкретен спомен за това обстоятелство.

Въпросните показания на св. М.Г. и св. Д.Г. са във взаимна връзка и с изложеното от свидетелите М.У., М.С. и .... От показанията им се установява, че подс. П. е работел като технически организатор в „...“ АД, като задълженията му включвали пряко обслужване на клиенти, продаване на кредити, както и събиране на дължимите суми на ръка от длъжниците на дружеството. От показанията на св. У. и на св. С. се установява още, че на 10.03.2017 г. св. С. е предоставила служебния автомобил Тойота Ярис на подс. П. за да отиде на адреса на длъжника в кв. Долно Езерово. Свидетелите не са преки очевидци на случилото се, но показанията им са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат свои, техни възприятия за значими по делото обстоятелства. Относно главния факт - нанесените удари, показанията на св. У. се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от преките очевидци, но вярно е също така, че практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017 г. по к.н.д. № 1222/2016 г., I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни.

Показанията на св. Н.С. съдът намира също за достоверни, обективни и безпристрастни, допринасящи за изясняване на факти и обстоятелства, касаещи главния предмет на доказване, и кореспондиращи със събрания по делото писмен доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията й само в частта, в която посочва, че св. .. и подс.

П. са се сбили пред къщата, защото това твърдение не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, включително и от обясненията на подсъдимия, в които липсват данни пострадалият да го е удрял. А и видно от причинените наранявания по пострадалия, същите са с характеристики и на места по тялото му, които не отговарят да са причинени по описания от подсъдимия начин или при направените от свидетелката твърдения за сбиване.

С оглед на което и съдът не кредитира показанията й в тази част.

Обясненията на подс. П. съдът кредитира само в частта, в която посочва, че е бил на въпросната дата и място, както и че има участие в нанесения побой над пострадалия, като в останалата си част същите се явяват оборени от останалия доказателствен материал и представляват единствено негова защитна версия. На първо място, обясненията му, че поводът за срещата със свидетелката е бил само да връчи инцидентно някакви документи, противоречат на показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира, като обясненията му остават напълно изолирани и от събраните в хода на производството писмени доказателства. Обясненията на подс. П., че пострадалият го е нападнал и само веднъж е ударил св. Д.Г., също се оборват, вкл. и от медицинската експертиза и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Поради горните причини, съдът не кредитира изложеното от подсъдимия в посочената част и не го взима предвид при изграждане на вътрешното си убеждение.

Съдът цени и всички описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Разпознаването от 25.10.2018 г. /л. 143, л. 150-152 от т. 1 от ДП/ е извършено при спазване на изискванията на НПК, като св. С. с категоричност е посочила подс. П. като извършител на деянието. Събраният доказателствен материал е приобщен при условията и 3 по реда на закона и се цени от настоящия съдебен състав, като обосновава несъмнен извод за авторството на подсъдимия. По отношение обаче на останалите две разпознавания от 19.10.2018 г. /л. 140-142, л. 144-149 от т. 1 от ДП/, съдът намира, че процедурата по разпознаване не е спазена, тъй като подсъдимият не е представен за разпознаване с три или повече сходни с него по външност лица. От протоколите за разпит става ясно, че и двамата свидетели - Д.Г. и М.Г., са заявили, че могат да разпознаят подсъдимия по неговия нисък ръст и късо подстригана коса. От представените по делото снимки /л. 146 и л. 149 от т. 1 от ДП/ ясно се вижда, че останалите три лица се различават във външния си вид, вкл. и отличаващо са по високи от подсъдимия. Поради което и неспазването на правилото за визуално сходство по чл. 171, ал. 2 от НПК прави негодно събраното доказателствено средство и протоколът, който удостоверява провеждането на разпознаването и резултатът от него, следва да се изключи от доказателствената съвкупност и съдът не го цени. Независимо от изложеното обаче, по делото безспорно се установи, че именно подс. П. е лицето, което е нанесло ударите с палката, и е причинило телесната повреда на св. Д.Г..