Решение № 320 от 16.07.2019, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 2017/2018
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 16.07.2019
- В сила
- 13.12.2019
- Състав
- ГЕРГАНА ТОЧЕВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 320 16.07.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Теодора Димитрова
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова гражданско дело № 2017 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че със заповед за изпълнение па парично вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд Димитровград Д.В.Н. е осъден да плати на ответника, в качеството му на цесионер сумата общо 783.16 лв.. от които: 29,90 лв. главница- неизплатено задължение но фактура №******** по Договор №'********/17.01.2012г.. 419.14 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор 9.12 лв- лихва за забава за периода oт 17.09.20121. до
15.09.2015г. Ищецът е осъден да заплати и сумата от 325 лв. деловодни разноски по заповедното дело. Заповедта за изпълнение е влязла в сила па 09.10.2015г.
Вьз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист № 1455/14.10.2018г. по ЧГД 1165/2015г. по описа на Районен съд Димитровград.Посоченият изпълнителен лист е приведен в изпълнение от ответника, за което с молба вх.№361 57/28.11.2018г. е образувано изпълнително дело №********/2018г. но описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929, район на действие-Окръжен съд Хасково. На 10.12.2018г. на Д.Н. е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело.
Счита, че има правен интерес да оспорва чрез иска по чл.439 ал.1 oт ГПК вземането предмет па принудителното производство по изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, тъй като след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично вземане №654/16.09.2015г. изп. но ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд Димитровград е настъпил правопогасяваш юридически факт, а именно изтекла в полза па ищеца погасителна давност.
Претендира, че обективираните в заповедта за изпълнение №654/16.09.2015г. вземания се погасяват с изтичане на 3 годишна давност.
Сключеният договор Х«********/17,01.2012г. между Д.Н. и цедента М. Т. ООД е за предоставяне на мобилен достъп до интернет услуги. С него ищецът се е задължил да плаща ежемесечна абонаментна такса за предоставяния му достъп до интернет услуги. /Арг. ог заявление по чл.410 ГНК. с което е образувано ЧГД 1165/15г. на PC Димитровград/. Видно от приложената по заповедното производство фактура-главницата е за неплатена абонаментна такса по договора за период на отчитане 01.09.2012г.-30.09.2012i. е падеж на
17.09.2012г.. до коя то дата е уговорен срок в полза на длъжника по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗЗД. Следователно касае се за изпълнение па повтарящи се задължения за предаване па пари. имащи елипси правопораждащ факт. чиито падеж наелата през предварително определени интервали oi време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Поради това притезанието за главница но фактура №******** по Договор №********/17.01.2012г, в размер на 29. 90 лв. представлява периодично плащане. В този смисъл е ра{решението на ТР №3/2011г. на ОСГТК. В мотивите на тълкувателното решение изрично е изяснено, че вземанията на доставчици на комуникационни услуги какьвто безспорно бил цедентьт М. Т. ООД но сключения договор от 17.01.2012г.; също съдържат изброените признаци на понятието, поради което еа периодични плащания по смисъла на чл.111 ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.Поради това цесионерът и ответник М. К.
ООД е придобил вземане, което по своята същност било периодично и се погасявало с кратката 3 годишна давност. Давностният срок започнал да тече на 9.10.2015г., на която дата е влезнали в сила заповедта за изпълнение и с изтекъл на 09.10.2018г.
Ответникът образувал изпълнително дело №********/2018г. за събиране на посочено вземане едва на 28.11.2018г. или след изтичане на погасителната давност.
Извън изложеното по отношение на вземането за главница но фактура №******** била изтекла и общата пет годишна давност. Съгласно посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение нзнекуемоегга на главницата е настъпила на 17.09.2012г, / арг. от фактури №******** и датата, от коя го ответникът претендира законна лихва за забава изтекла на 19.09.2017г. В този срок не било налице прекъсване на давностния срок с издаването на заповедта на изпълнение и изпълнителният лист, защото същите не прекъсвали давността./В този смисъл т.10 и т.14 от ТР №2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС. Решение №225/22.06.2017г. по в.гр.д №357/2017г. на Окръжен съд Хасково./.На следващо място съгласно чл.111, б.‘*б" ЗЗД с 3-годишна давност се погасявали вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Следователно и присъдената в заповедта за изпълнение неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №********/17.01.2012г. в размер па 419.14 лв и 9.12 лв.- лихва зa забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г. също са погасени по давност. Спрямо тях давностния срок отново е започнал да тече на 9.10.2015г.. на която дата е влезнала в сила заповедта за изпълнение и е изтекъл на 09.10.2018. преди ответникът да образува па 28.11.2018г. изпълнително дело №******** /2018г.Освен това е оглед на погасяване на главницата по давност като главно вземане па основание чл.119 от ЗЗД се погасявали всички произтичащи от него допълнителни вземания.Водени от развитите съображения на основание чл.120 от ЗЗД изрично прави възражение, че присъдените в полза на М. К. ООД суми по заповед за изпълнение на парично вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. па Районен съд Димитровград са погасени по давност.Ето защо въз основа па гореизложеното моли съда да постанови решение , с което да признае за установено, на основание чл.439 от ГПК, че Д.В.Н., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на М. К. ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Триадица, ***, ет.1, офис 208, сумата в размер на 783,16 лв. представляващи: 29.90 лв. главница-неизплатено задължение по фактура №******** по Договор №********/17.012012г., 419.14 лв.- неустойка за предсрочно прекратяваме на посочения договор, 9.12 лв.- лихва за забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г, и 325 лв. деловодни разноски , за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд Димитровград и изпълнителен лист №1455/14.10.2015г по ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929, район на действие-Окръжен съд Хасково , поради изтекла погасителна давност.Да се осъди ответника да заплати направените разноски по воденето на настоящето дело.
В срока за отговор ответникът депозира такъв, като твърди, че предявения иск по чл.439 от ГПК е допустим, но неоснователен, тъй като няма факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание за образуване на изпълнително дело №2274/2018 при ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929. Оспорва предявената искова претенция и моли да бъде отхвърлена изцяло. Д.В.Н. е подал иск с правно основание чл.439 от ГПК и е образувано гражданско дело № 2017/2018г. на PC Димитровград с искане да се признае за установено, че вземането по изпълнителен лист издаден на 14.10.2015г. по ч.г.д №1165/2015г. на PC Димитровград издаден въз основа на заповед по чл.410 от ГПК не се дължи, тъй като е погасено по давност. Ищецът твърди, че следва да бъде прилагана кратката тригодишна погасителна давност по отношение на самия лист, тъй като заповедта за изпълнение е издадена за задължение влизащо в категорията на периодичните плащания с кратка тригодишна давност. Ищецът твърди алтернативно и че влязлата в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не са породили прекъсване на давността на основното задължение по фактура. Тъй като изпълнителният лист от 14.10.2015г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК влязла в законна сила на 09.10.2015г., то в случай че се приложи кратката 3 годишна давност за вземането по заповед и изпълнителен лист, то давността би била изтекла към датата на образуване на изпълнителното производство при ЧСИ Николета Кавакова - 28.11.2018г. Тъй като приложима е общата 5 годишна давност за вземането по издадения изпълнителен лист, то към датата на образуване на изпълнителното дело - 28.11.2018г., давността не е била изтекла и предвид, че са поискани и наложени изпълнителни действия, то давността е прекъсната. Счита, че искът е неоснователен и в противоречие на закона и задължителната съдебна практика, поради следните причини:Твъреднията на ищцовата страна, че е изтекла погасителна давност на задължението по издадения изпълнителен лист, тъй като трябвало да се прилага кратка тригодишна давност от влизането в сила на листа и заповедта и че влизането в сила на заповедта и листа не са прекъснали давността било абсолютно грешно. Задължителна съдебна практика приемала че, заповедта за изпълнение придобива стабилитет, съответно поражда започването на нова погасителна давност, която всякога е 5 години по смисъла на чл. 117 ЗЗД, независимо дали заповедта е издадена за задължение попадащо в хипотезите на 3 или 5 годишна давност по смисъла на ЗЗД. В задължителната съдебна практика не се прави разграничение според това дали заповедта е влязла в сила след успешно установяване на задължението с иск по чл.422 от ГПК или след изтичане на срока за възражение, ако заповедта е редовно връчена и възражение не е подадено.
Задължителната съдебна практика във връзка с процесния спор е трайно възприета и от градските, окръжни и районни съдилища в страната. В случай че Ищецът представи списък с разноски по чл. 80 ГПК, правя евентуално възражение за прекомерност, като моля съдът да го редуцира до законоустановения минимален размер. Съгласно чл.80 ГПК, във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК, моли да му бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за процесуално представителство и защита в настоящото производство.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че не дължи на ответника процесната парична сума от 783,16 лв. представляващи: 29.90 лв. главница-неизплатено задължение по фактура №******** по Договор №********/17.012012г., 419.14 лв.- неустойка за предсрочно прекратяваме на посочения договор, 9.12 лв.- лихва за забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г, и 325 лв. деловодни разноски , за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд Димитровград и изпълнителен лист №1455/14.10.2015г по ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929, район на действие-Окръжен съд Хасково , поради изтекла погасителна давност.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане /вземания/, т.е. фактите, от които то произтича.
В случая ответникът е взел становище по исковата претенция, оспорва я като неоснователна.Твърди, че задължителна съдебна практика приемала че, заповедта за изпълнение придобива стабилитет, съответно поражда започването на нова погасителна давност, която всякога е 5 години по смисъла на чл. 117 ЗЗД, независимо дали заповедта е издадена за задължение попадащо в хипотезите на 3 или 5 годишна давност по смисъла на ЗЗД.
Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71387e9e-c9f9-45b4-b21b-65ec0d69c445