Акт от 10.01.2020, Районен съд - Силистра

РЕ Ш Е Н И Е №

473

гр. Силистра, 10.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично

заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

РїСЂРё

участието на секретаря Петранка Тодорова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 751 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от Закона

за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от М.С.К. с ЕГН-********** ***, със

съдебен адрес:***, „А. д. Г. и Б.“, адв. Г. *** против Наказателно постановление № РД-1-354-93, издадено на 26.09.2019 г. от И. С. И., в качеството му на областен управител на област Силистра, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева на основание чл. 495, ал. 1 от Изборния кодекс за нарушение по чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс.

В жалбата се твърдят нарушения на материалния и

процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на процесното НП. Излагат се доводи за нарушение на чл. 6 вр. с чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Посочено е, че не е посочен езика, на който се провежда агитацията, а при анализ не може да се определи за кое свое действие или бездействие лицето е нарушило законова норма, т.е. липсва конкретизация на изпълнителното деяние, не е посочено с думи и изрази кое от изреченото представлява агитация. Излагат се доводи, че за да е налице нарушение по чл. 181, ал. 2 от ИК е необходимо нарушителят да произнесе конкретни фрази, които по съдържание да могат да бъдат определени като предизборна агитация, а описаните факти в НП не позволяват да се определи дали е налице такова. Твърди се, че не става ясно дали актосъставителят и наказващият орган са разбрали смисъла и целта на изреченото при положение, че речта е произнесена на различен от българския език. Излагат се доводи за привличане към отговорност, базирано на предположения, въпреки че актосъставителят и АНО са имали обективна възможност да установят смисъла на думите и изразите, използвани от лицето по време на предизборното мероприятие.

Излага се, че в НП липсва място и дата на извършване на нарушението. Посочен е града, но не и адреса. Последното според жалбата препятства наказания да реализира правото си на защита. Излага се становище, че единствено В НП е посочено от коя дата е видеоматериала, но никъде не е посочено коя дата приема АНО за дата на извършване на нарушението. Твърди се още, че нарушителя не е потърсен за предявяване на акта. Според жалбата факта, че лицето е известна личност не освобождава длъжностното лице от законовото му задължение да уведоми нарушителя и да го покани за връчване на акта. Твърди се също, че АНО не е съобразил обстоятелството, че акта е съставен след изтичане на предвидения срок по чл. 496, ал. 1 от ИК. Отразено е, че производството е образувано след подаден сигнал, а в същото време са посочени публикувани в интернет аудио-визуални записи без да е посочено кой е автор на клипа и датата на заснемане. Прави се извод, че актосъставителят и АНО не са направили усилие да издирят достоверни източници на информация дали описаното събитие се е състояло на посочената дата и място. Не са посочени свидетели, доколкото всеки запис може да бъде манипулиран. Излагат се доводи, че вещественото доказателствено средство не е изготвено по реда на НПК и следва да бъде изключено от доказателствения материал. Приема се, че е налице произнасяне при липса на достатъчно доказателства за извършване на деянието. Твърди се, че извършеното представлява маловажен случай. Подробно се излагат доводи, че е издадено немотивирано НП. Излага се мнение, че НП противоречи на чл. 10 ЕКЗПЧОС, чл. 9 от РКЗНМ, чл. чл. 11, 12 и 22 от ХОПЕС. Отразено е, че в решение от 11.01.2013 г. по делото Шукран Айдън и други срещу Турция се приема, че забраната на предизборното използване на малцинствен език представлява нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС относно свободата на изразяване. Съдът е преценил, че въпреки възможността държавите да имат правото да регулират използването на други езици по време на предизборни кампании, пълната забрана на използване на неофициални езици съчетана с наказателни санкции, е несъвместима със свободата на изразяване. Впоследствие Турция е отменила забраната. Моли се за отмяна на процесното НП и присъждане на извършените деловодни разноски.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в първото и второто с.з. При призоваване за първото с.з. депозира молба-становище. Моли се да се даде ход при отсъствието на жалбоподателя и процесуалния му представител. Поддържа се жалбата. Оспорва се доказателствената стойност на представените записи на телевизионни предавания, заснети клипове, качени в интернет пространството по отношение на тяхното съдържание, достоверността на съдържащите се в тях кадри, дата и място на събитието, участвалите лица, заснети на тях, включително писма, изпратени по електронната поща по отношение верността на изложеното в тях съдържание, както и авторството на посочения подател. Твърди се, че АНО не е извършил непосредствена проверка и не е коригирал пропуска на актосъставителя, включително чрез разпит на свидетели, участвали в събитието. Подробно се излага становището на процесуалния представител на жалбоподателя по отношение на приложеното веществено доказателствено средство. Приема се, че за да е налице изпълнително деяние е необходимо употребените изрази и фрази на различен от българския език да имат за цел осъществяване на предизборна агитация. Твърденията са, че от описаните факти не може да се направи извод за извършена агитация, доколкото не са описани думи и изрази в такъв смисъл. Твърдят се нарушения и при определяне размера на наложеното наказание, доколкото не са отразени отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли се за отмяна на процесното НП и присъждане на деловодните разноски. Направени са следните доказателствени искания. Моли се приложения диск да бъде изключен от доказателствата, като събран по неустановения от закона ред. В обратния случай се оспорва представеният запис и се моли да бъде открито производство по оспорване по отношение на записа, неговото съдържание, достоверността на съдържащите се в тях кадри, дата и място на събитието, участвалите лица, заснети в тях и смисъла на показаните субтитри.

Въззиваемата страна чрез явилият се

процесуален представител оспорва жалбата. В хода по същество посочва, че НП е издадено от компетентен орган в предвидения срок. Излага становище, че акта е издаден в срока, посочен в чл. 496, ал. 1 от ИК. Доводите са за липса на процесуални нарушения. Признава, че акта е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да са налице данни за редовното му призоваване. Излага становище, че посоченото не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е нарушено правото на защита и жалбоподателя е уведомен за образуваното административно наказателно производство. Сочи като причина за нарушението срока, посочен в чл.

Разпечатката съдържа 21 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71377bef-4671-44aa-a9d4-3bcce86ec51f