Определение № 453 от 24.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Кюстендил, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500227 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ У. Е. У.“ Лтд., вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ***, У., чрез адв. К. И., със съдебен адрес: ***, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 1076/02.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 1291/2026 г. на Районен съд - Дупница, в частта за разноските.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от по 100 евро. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Иска се уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 276 от ГПК от заявителят по делото Р. В. М., чрез адвокат П. Х. от САК е депозиран отговор на частната жалба, с който се оспорва основателността на жалбата.

Излагат се доводи за приложимостта на Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., като е отчетено, че с оглед дадените задължителни постановки в цитираното решение размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с цената на предявените искове. Изложено е, че в конкретния случай извършените от процесуалният представител на заявителя действия се изразяват в проучване на приложимата правна уредба, определяне на бъдещата претенция спрямо длъжника, консултиране на заявителя и подаване на заявление по чл.410 от ГПК. Направена е съпоставка с фактическата и правна сложност при инициирано исково производство, като е заключено, че извършените от адвоката действия относими към подаване на заявление по чл.410 от ГПК или искова молба са идентични по обем и сложност.

Иска се подадената въззивна частна жалба да бъде оставена без уважение.

1

Съдът, след като се запозна със становището на страните, както и с делото на Районен съд - Дупница, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Видно от заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК за изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което не предстои развитите на исково производство по чл. 422 ГПК и частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Ч. гр. д. № 1291/2026 г. по описа на РС - Дупница е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител Р. В. М. и длъжник "У. Е.

У." Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 за парично вземане:

250,00 EUR /двеста и петдесет евро/, представляваща главница - Обезщетение по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за изпълнен със закъснение повече от 3 часа полет № W6 4460 от 30.12.2025 г. по направление Кишинев - София, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: за адвокатско възнаграждение в размер на: 200.00 EUR /двеста евро/, държавна такса в размер на: 12.78 EUR /дванадесет евро и 78 цента/.

Съдът е уважил искането по заявлението, издал е Заповед рег. № 1076/02.04.2026 г. като е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора всички посочени в заявлението суми, включително и тези за разноски. Заповедта е връчена на длъжника на 17.04.2026 г. и същият в срока по чл. 413 от ГПК е обжалвал заповедта само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването с настоящата частна жалба, която е депозирана на 24.04.2026 г. с КЕП.

В случая длъжникът се е възползвал от възможността да обжалва заповедта в частта за разноските, а направеното в частната жалба искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно.

Съгласно последно посочената правна норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

Поради това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения при направено възражение за тяхната прекомерност, а следва да служи само като ориентир за съда. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това.

Настоящият съдебен състав прецени, че конкретното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, тъй като заповедното производство е едностранно, развива се без участие на длъжника, при липса на насрещни възражения и искания по доказателства, без да са възможни усложнения в страните или неговия предмет. Освен това, основните действия, които са извършени в настоящия случай от процесуалния представител на заявителя се изразяват в попълване на бланка за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно от заявлението по чл. 410 от ГПК, същото е предявено с материален интерес в размер 250 евро, т. е. ако адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно 2 разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 при интерес до 1000 лева, същото е в размер на 400 лева с равностойност 204.51 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата на възнагражденията за адвокатска работа минималният размер на възнаграждението за защита в производство по издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на чл. 7, ал.

2 от същата наредба на база на половината от стойностите на претендираните суми.

Съответно минималният размер от 240 лева с включен ДДС с равностойност 122.71 евро на възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на длъжника и в настоящия случай съдът счита, че този е размерът, съответен на извършената в заповедното производство от процесуалния представител на заявителя адвокатска работа.

С оглед на изложеното, подадената от длъжника частна въззивна жалба се явява основателна, поради което обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати адвокатско възнаграждение за сумата, представляваща разликата над сумата от 122.71 евро до присъдения размер от 200 евро.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, отправеното искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател сторените разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер от 7.67 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№ 1076/02.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 1291/2026 г. на Районен съд - Дупница В ЧАСТТА, с която длъжникът У. Е. У. Ц., /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество, регистрирано в У., вписано в Регистъра на дружествата под номер 01-10-140174, със седалище в *** законен представител Я.П., действащо на територията на Р България, чрез „У. Е. У. Ц. –клон България“ ЕИК: ***, седалище и адрес на управление ***, е осъден да заплати на заявителя Р. В. М. ЕГН: **********, постоянен адрес *** сумата, представляваща разликата над сумата от 122.71 евро до присъдения размер от 200 евро разноски сторени в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. В. М. ЕГН: **********, постоянен адрес *** да заплати на "У. еър У. Ц." АД, регистрирано в У. с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р. България чрез "У. еър У. Ц.клон България“ КЧТ, сумата от 7.67 евро, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3