Решение № 7868 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7868 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110154750 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от К. Л. К. срещу „К.К.М.“ ЕАД и срещу „К.Г.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове, както следва:

1/ срещу „К.К.М.“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит 3-1-12051-******9 тип „Кредитна линия - Премиум“ от 24.01.2023 г. поради противоречие със закона;

2/ срещу „К.Г.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 24.01.2023 г. поради накърняване на добрите нрави и липса на основание.

Ищцата К. Л. К. твърди, че на 24.01.2023 г. между нея и ответника „К.К.М.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит 3-1-12051-******9 тип „Кредитна линия Премиум“, придружен от: Погасителен план към него, Договор за възлагане на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „К.Г.“ ЕООД, заедно с Погасителен план към Договора за поръчителство и Общи условия на ответното дружество към договор за потребителски кредит тип Кредитна линия. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора, Кеш Кредит предоставил потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия Премиум“. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, Кредитополучателят се съгласил в петдневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора, да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от Кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция одобрена от „К.К.М.“ ЕАД банка съгласно списък на одобрени от Кредитодателя банки. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Договора Кеш Кредит 1 предоставил потребителски кредит тип „Кредитна линия - Премиум ” при следните параметри: минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 200 лв.; кредитен лимит – 6 000 лв.; лихвен процент по кредита 36 %; обезпечение: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв.; неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка; или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество; начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други налични способи; условия за издължаване - анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума.; ГПР - размерът на годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1, представляващо неразделна част от настоящия договор; обща сума дължима от потребителя - съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Твърди, че договорът за кредит е сключен чрез кредитен посредник „Кеш Кредит“ ЕАД, като дължимите суми от кредитополучателя по Договора, следвало да се заплащат по банкова сметка на кредитния посредник „Кеш Кредит“ ЕАД. Съобразно погасителния план към Договора за потребителски кредит ищцата е следвало да внася по 58,64 лева, като в тази сума били включени главницата и лихвата. Броят на вноските сочи, че е 15, при падеж на първата вноска 24.02.2023 г., а последната 24.04.2024 г. Общата стойност на всички вноски (без в тях да се включва възнаграждението за поръчителя) възлизала на 879,60 лева. Ищцата усвоила сумата от 700,00 лева в търговския обект, където бил подписан договорът за кредит. Сочи, че между ищцата и ответника „К.Г.“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство от 24.01.2023 г. Излага, че не разполага с посочения договор, но твърди, че част от съдържанието му е клауза, която предвижда, че поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на Договор за потребителски кредит срещу възнаграждение, платимо по банкова сметка на кредитния посредник „Кеш Кредит“ ЕАД. Съобразно погасителния план към Договора за поръчителството, ищецът е следвало да внася месечна вноска на стойност от 62,36 лева.

Общият брой на погасителните вноски по Договора за поръчителство, сочи, че е 15, първата с падеж 24.02.2023 г., а последната с падеж 24.04.2024. Излага, че в нито един от двата договора, нито в друг документ към тях, не е посочено какво включва ГПР. Сочи, че общият размер, който следва да върне възлиза на 1 815 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона, в частност поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробно, че в случая не е ясно какво включва ГПР.

Аргументира, че посочването на грешен размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че двата процесни договора са тясно свързани и счита, че следва да се разглеждат като едно цяло. Поради изложеното навежда твърдения, че възнаграждението по договора за поръчителство следва да е част от размера на ГПР.

Невключването му счита, че заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК. Подробно аргументира, че изискванията за предоставяне на обезпечение са били на практика неизпълними, както и че единственият възможен избор за обезпечение е сключването на процесния договор за поръчителство. Оспорва договора за поръчителство като нищожен 2 поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание. Обръща внимание, че не е получила никаква престация по договора. Изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение счита, че прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита договора за поръчителство за акцесорен, поради което аргументира, че нищожността на договора за кредит води до нищожност и на акцесорния договор. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „К.К.М.“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, като счита, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в размера на ГПР, доколкото се касае за различно договорно правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „К.Г.“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за поръчителство представлява вид договор за услуга. Твърди, че по договора е предоставена реална услуга, срещу която счита, че е дължимо уговореното в договора възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По предявените искове за прогласяване нищожността на Договора за кредит в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща сключване на Договор за възлагане на поръчителство с цел обезпечение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер 950, 40 лв.

В доказателствена тежест на ответника „К.К.М.“ ЕАД е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

По предявения иск за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 24.01.2023 г., в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника „К.Г.“ е да установи наличието на валидно правоотношение по Договор за възлагане на поръчителство, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.

3

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между ищеца и „К.К.М.“ ЕАД е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание; че между ищеца и „К.Г.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство със соченото от ищеца съдържание.

От приетия Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум от 24.01.2023г. и приложението към него се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит под формата на кредитна линия с кредитен лимит от 6 000 лева и минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита 200 лева, при годишен лихвен процент по кредита в размер на 36%. Относно годишния процент на разходите е посочено, че същият е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на посочените в договора параметри на отпуснатия кредит и е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия договор, а общата сума, дължима от потребителя е съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. В чл. 1, ап. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита съпоръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Креш Кредит Мобайл“ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

В представения погасителен план от 24.01.2023 г. към договора е уговорено, че страните се съгласяват, че погасителният план има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 700 лв. за срок от 15 месеца. Вноските по Договора за кредит ще бъдат погасени в размер и срок съгласно погасителния план, като за периода 24.02.2023 г.

– 24.04.2024 г. се дължало ежемесечно погасяване на кредита в размер на 58, 64 лв., от която главница и лихва. Няма дължими от потребителя такси. Общата дължима сума е в размер на 879, 60 лв.

Видно от съдържанието на договора и погасителния план, правоотношението е уговорено като договор за кредитна линия с предоставен кредитен лимит от 6 000 лева, но още на датата на неговото сключване страните са постигнали съгласие /обективирано в погасителния план от същата дата със силата на споразумение между страните/, че в действителност се касае за предоставен потребителски кредит в размер на 700 лева платим на равни месечни погасителни вноски за срок от 15 месеца. При това положение съдът приема, че още към датата на сключване на договора за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум, е била известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също така и общият разход по кредита, т.е. всички компоненти, необходими за формиране на годишния процент на разходите. Въпреки това такъв не е посочен нито в текста на договора, нито в погасителния план към него. Посочването на примерни годишни проценти на разходите в приложение към договора в зависимост от ползваните суми и 4 периоди на изплащане не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита. След като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.