Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 21.01.2021, Районен съд - Тополовград

Съд
Районен съд - Тополовград
Дело
Административно наказателно дело 104/2020
Вид
Решение № 1
Подписан
21.01.2021
В сила
28.04.2021
Състав
Милена Иванова Семерджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.351, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Тополовград , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена И. Семерджиева като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Административно наказателно дело № 20202320200104 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следно то:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. о т ЗАНН.

Жалбопода те л я твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени процесуалноправните и материално правните норми и административно-наказателното производство е опорочено, тъй като в случая липсва субективна страна – умисъл за извършено нарушение, както и е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, който АНО не е изследвал, въпреки, че е длъжен.

Поради което претендира да бъде отменено изцяло НП с всички законни последици.

В съдебно заседание жалбопода теля не се явява, но чрез своя представител поддържа жалбата и доразвива твърденията си за незаконосъобразност на обжалваното НП.

ОД на МВР – Хасково не изпраща т представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

1

На 14.11.2020 г. е била извършвана ру тинна проверка на автомобила управляван от жалбоподателя. Полицейските служители са спрели за проверка лек автомобил Фолксваген, модел Пасат, собственост на жалбоподателя, при която са установили, че за автомобила, управляван от последния няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка“ГО“ за 2020 г. О т разпита на актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта в съдебно заседание се установява, че водача е имал сключена Зас траховка „ГО“, коя то обаче е била изтекла към момента на проверката и последния е заявил, че има сключена нова такава от деня в кой то е извършена проверката, като е заплатил вноската по нея часове преди извършване на самата проверка. И това е видно от приложените към делото застрахователна полица и сметка за платена застрахователна премия/вноска. От приложените документи е видно, че застрахователната полица е сключена на 14.11.2020 г. в гр.Я., при разсрочено плащане, като първата вноска е заплатена от жалбоподателя на същата дата в 11:17 часа /видно о т приложената сметка/. В самата застрахователна полица обаче е записано, че срока на застраховката е с начало 00:00 часа на 16.11.2020 г., и този час и дата са посочени като начало на периода на застрахователното покритие. В съдебно заседание, разпитания по делото актосъставител посочва, че жалбоподателя, пред него /а и о т служебна справка е установено/ е посочил, че има изтекла застрахователна полица, която водача си е мислил, че из тича на 16.11.2020 г., а тя всъщност е изтичала на 16.10.2020 г., т.е. водача се е подвел и е объркал месеца. Фак та, че е имало сключена застраховка с дата 14.11.2020 г. е посочени във възражение то на жалбоподателя, записано в самия АУАН.

Независимо от обстоятелствата, проверяващите в сградата на РУ – т. са съставили АУАН № 543145/14.11.2020 г. за това, че на тази дата, около 16.30 часа, в гр.т., на ул.“ Т.м.“ управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.

№ *******, негова собственост, който не е спрян о т движение и няма сключена валидна застраховка „ГО“ за 2020 г. към момен та на проверката, с което е нарушила чл.483 ал.1 от КЗ. Актът е подписан о т актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от нарушителя като във възражение е посочено, че той има сключена застраховка о т 14.11.2020 г. Ак тът е връчен на нарушителя срещу подпис на 2 същата дата. Въз основа на този акт е издадено НП № 20-0358-000515 от 18.11.2020 г. от Началника на РУ – т., с което на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв. НП е връчено на жалбопода теля на 01.12.2020 г. Жалбата е подадена и входирана в РУ – т. на 08.12.2020 г.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, които подробно обясняват конкретния случай, както и всички обстоятелства, свързани с извършеното нарушение.

Така установената фактическа обстановка се доказва о т приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредити р а , тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви.

С оглед на изложено то и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена о т лице имащо правен интерес, в законно ус тановения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е основателна и следва да се уважи, като обжалваното НП се отмени изцяло като незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който текст, жалбоподателя като собственик на проверявания лек автомобил е бил длъжен да сключи договор за задължителна застраховка ГО.

В случая безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал автомобила, без да има сключен валиден и дейс тващ към момента на проверката договор за задължителна застраховка ГО и това се установява както от самия АУАН, така и от показанията на актосъставителя и свидетеля, и от приложените към жалбата застрахователна полица и сметка за платена вноска. От самата застрахователна полиза е видно, че началото на нейното действие и съответно периода на зас трахователното покритие е от 00:00 часа на 16.11.2020 г., въпреки, че самия договор е сключен на 14.11.2020 г. в деня 3 на проверката и в деня на съставяне на АУАН и първа та вноска е платена в този ден, няколко часа преди извършване на проверка та – в 11.17 часа, видно от разпечатаната сметка, при положение, че проверката е извършена в 16:30 часа, видно от АУАН. Съгласно разпоредба та на чл.351, ал.3 от КЗ застрахователните полици влизат в сила от плащането на първата вноска при разсрочено плащане, освен ако е уговорено друго. В случая видно о т самата полица е уговорено друго, а именно началото й да бъде о т 16.11.2020 г. За това неможе да се приеме, че към момента на проверката 14.11.2020 г. е имало валидно действаща и влязла в сила полица. В случая неможе да се приеме, че има и ретроактивно покритие по смисъла на чл.355 о т КЗ, тъй като не сме в посочената хипотеза. За това съдът приема, че сключената полиза от жалбоподателя към момента на проверката действително не е била валидна и действаща. Следователно от обективна страна визираното нарушение е извършено. Също така, налице е и субективната страна на фактическия състав, а именно виновно извършено нарушение от страна на жалбопода теля, като съдът не възприема изложените в жалбата съображения в тази насока. По никакъв начин по делото не се доказа, че жалбопода теля не е знаел за обстоятелството, че началото на сключената от него застраховка на 14.11.2020 г. е от 16.11.2020 г., тъй като от самата полица е видно, че този факт е изрично посочен в нея и жалбоподателя в качес твото му на застраховащ е подписал договора в който в самото му начало, ясно е посочен срока на зас траховката като ден и час и нейния край. Освен това от показанията на разпитания актосъставител се установява, че при проверката е била представена и изследвана и предишната застраховка, до кога е важала тя, и водача е заявил пред актосъставителя Велчев /лист 2 от протокол № 2/13.01.2021 г./, „че има две седмици гратисен период и си е мислел, че до 16.10.2020 г. ще има застраховка и умишлено е направил така, че застраховката да му е от понеделник, за да спести два дни и че събота и неделя не му е необходима застраховка. Той се е объркал о т факта, че на 02.10.2020 г. му из тича старата….…, но ние сме ноември и о т там идва объркването му…...“. От тези показания може да се направи извода, че жалбопода теля е пресмятал и сключил съвсем съзнателно застраховката да важи от 16.11.2020 г., въпреки, че в последствие се установило, че се е объркал в месеца, а не в сама та дата.

Затова съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна, е безспорно установено и доказано по делото извършеното от жалбоподателя 4 административно нарушение.

Но в случая като изследва обстоятелствата при които е извършено самото нарушение и събраните доказателства, съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че в конкре тния казус имаме типичен случай на маловажнос т по смисъла на горепосочения текст. При извършеното нарушение липсват вредни последици, налице са и многобройни смекчаващи обстоятелства които обуславя т и по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Безспорно се установи, че жалбоподателя е сключил застрахователния договор няколко часа преди самата проверка и е платил първата вноска, без дори да знае,че ще бъде проверяван, което показва липсата на трайни противоправни намерения за нарушаване на законовите разпоредби, установи се от доказателствата, че той не е имал намерение да злоупотребява, след като е сключил застраховката няколко часа преди проверката, а не след нея както обикновено се прави от хора, които имат намерение да злоупотребят. Също така, установи се и факта, ч е той се е заблудил в месеца на из тичане на старата му застраховка, преценявайки точно дните, което също показва, че не е имал трайни противоправни намерения да нарушава законовите разпоредби и въпреки, че е объркал месеца се е погрижил да сключи задължителната застраховка и не е допуснал да не се стигне до служебна дерегистрация по силата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Поради това, следва да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено такова. В конкре тния случай административното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такъв вид нарушения, тъй като не са настъпили неблагоприятни последици и са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като се има предвид поведението на водача, кри тичното му о тношение и макар и неточното изпълнение на задължението му да сключи задължителната застраховка „ГО“.

Административно наказващия орган макар, че е бил длъжен, не е обследвал всички обстоятелства преди издаването на НП, включи телно и наличието на основания за прилагането на чл.28 о т ЗАНН и поради това е издал 5 незаконосъобразно и необосновано НП, което подлежи на о тмяна само на това основание.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 о т ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-0358-000515 от 18.11.2020 год. на Началника на РУ Т.., с кое то на З. А. Н. от гр.т. ул.”Б.” № **, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 250 лева /двес та и петдесет лева/, на основание чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Админис тративен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6