Определение № 2651 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2651 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002104482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Ю. С., чрез процесуален представител адв. А. С., против въззивно решение № 216 от 29.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 132/2025 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 113 от 27.10.2023 г. по гр. д. № 255/2023 г. по описа на Районен съд - Мадан, с което са отхвърлени предявените от Р. Ю. С. против ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № 281/02.06.2023 г. на директора на основното училище, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, да бъде възстановен Р. Ю. С. на заеманата от него длъжност преди прекратяването на трудовото правоотношение и да бъде осъден ответникът ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място] да заплати на Р. Ю. С. обезщетение за оставане без работа в размер на 11 152,05 лева за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място], подаден чрез адв. Д. К., в които поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от 1 обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира:

По силата на трудов договор № 327/08.09.2022 г. ищецът С. заемал длъжността „учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап – Български език и литература“, при ответника ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място]. Със заповед № 281/02.06.2023 г. на директора на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, [населено място] на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.06.2023 г. Спори се по делото дали е осъществен фактическият състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяването на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие. Твърденията на ищеца са за опорочаване на писменото му волеизявление за това прекратяване, в хипотезата по чл. 30, във вр. с чл. 44 ЗЗД – поради упражнен натиск и заплаха от страна на директорката на ответното училище-работодател. Заявлението ищецът написал непосредствено след изживян стрес от задържането му в РУ на МВР за 24 часа, по повод сигнал за извършени от него блудствени действия спрямо ученик, през който период първият не е приемал изписаните му лекарства за диабет и холестерол. След връщане на делото за ново разглеждане от предходния състав на ВКС са дадени указания, че следва да се допусне изслушването на комплексна експертиза от специалисти в областта на психиатрията, клиничната психология и еднокринологията с оглед установеното от писмените доказателства заболяване на ищеца – неинсулинозависим захарен диабет, която да даде заключение относно основните спорни обстоятелства по делото – дали с оглед неговото психоемоционално и здравословно състояние при подаването на заявлението с вх.

№ 165/02.06.2023 г. за прекратяването на трудовия му договор, ищецът е бил в състояние, в което е могъл да разбира и да ръководи действията си към този момент. По делото е депозирано заключение от 07.07.2025 г. на комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещи лица д-р П. и д-р Ябруди, което е кредитирано от съда компетентно и обективно изготвено. От него е установено, че преустановяването приема на антидиабетно лекарство за период повече от 24 часа при лице с неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, което е подложено на стрес и напрежение, не би довело до тежка хипергликемия, причина за замъглено съзнание, главоболие, световъртеж, обърканост и дезориентиране, което от своя страна да е условие за нарушение на базовите психични годности или тежки соматични оплаквания, основа за качествено нарушение на възприятието. При проведената оценка на С. и предвид неговата възраст, давност на заболяването от 2022 г., медикаментозното лечение, обстоятелствата около задържането му и невъзможността за прием на лечение в рамките на поне 24 часа, не е установено клинично значимо психоемоционални отклонение, довели до психопатология. Регистрираните при С. заболявания, в съвкупност с описаните по делото факти и събития, не следва да нарушават способността за дългосрочна самооценка, оценка на външните фактори, факторите на заобикалящата среда, не следва да нарушават ясната представа за събитията в тяхната логическа последователност, взаимовръзки и хронология; не следва да нарушават 2 осъзнаването на определени последствия от определено извършено от лицето поведение.

Социалният статус, образованието, квалификацията и социалната среда в общоприетия минимум не могат да нарушат преценката на иначе психически здрав индивид за случващите се събития и техните последици. От съдебно-психиатрична гледна точка основните причини за ограничаване възможностите някой да разбира постъпките си и последствията от тях са възприятието, качествено нарушение на съзнанието, болестно обусловени нарушения на интелекта и базовите психични годности. Липсват сигурни доказателства при С. за обсъждане на каквото й да е нарушение на базовите психически годности, което от своя страна да е довело до психиатрична патология и в следствие невъзможност или ограничение да разбира постъпката си и последиците от подаденото заявление. Както твърденията в исковата молба, така и свидетелските показания, както и установеното от комплексната съдебно-медицинска експертиза установяват, че С. при срещата с директорката на ответното училище не отива с взето решение да напусне работа.

Ищецът естествено е силно притеснен от задържането в РУ на МВР за 24 часа по повод сигнал за извършени блудствени действия и е стресиран от престоя в ареста. Въпреки, че инициативата за подписване на молба за прекратяване на трудовото правоотношение не е на С., той се съгласява на предложението на директорката и подписва молбата. По делото са разпитани две групи свидетели: св. К. и св. Л., ангажирани от ищеца, и свидетелите М. и П., ангажирани от ответната страна. При преценка показанията на тези две групи свидетели, съдът е счел, че следва да се изходи от разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се има предвид, че първите две свидетелки са в много близки приятелски отношения с ищеца, а другите две свидетелки са в трудово-правни отношения с ответното училище. С експертно решение № 298/26.09.2023 г. на ТЕЛК - Смолян се отменени болничен лист № 20231515546/05.06.2023 г. и болничен лист № 20231515698/27.06.2023 г. В решението на ТЕЛК се сочи, че болничен лист № 20231515546/05.06.2023 г. се отменя, тъй като диагнозата не е уточнена от специалист невролог, няма обективен статус. В амбулаторния лист, издаден от д-р С. на 05.06.2023 г. при издаване на отменения болничен лист, е вписано: основна диагноза „Световъртеж от централен произход; анамнеза – явява се на преглед с оплаквания от замайване световъртеж; обективно състояние – дискоординационен синдром; изследвания – не са посочени; предписана е терапия. По сходен начин са оформени амбулаторен лист от 26.06.2023 г., издаден от д-р С. и амбулаторен лист от 26.06.2023 г., издаден от д-р Б..

Именно за състоянието на 05.06.2023 г. дава показания св. М., която закарала ищеца да оттегли молбата си в училището и тъй като ищецът се почувствал зле, го закарала в болницата в [населено място]; болничният лист от 05.06.2023 г. е отменен от ТЕЛК.

Заключенията на вещите лица д-р П. и д-р Ябруди и поясненията и отговорите им в съдебно заседание установяват, че С. не е искал да подаде молбата за напускане, но я подал, като това не се дължи на патологични отклонения у него и не се дължи на липса на възможност да преценява свойството и значението на извършеното. Тъй като отказът на С. да се яви за преглед при д-р Ябруди и М. Б. не е с цел да не се извършва изследване от ендокринолог и клиничен психолог и да се даде заключение от тях, а такова изследване да се извърши и съответно да се даде заключение от вещо лице, което С. „да одобри“, съдът не е възприел 3 този отказ като опит на ищеца да препятства събиране на това доказателство – изследване и заключение от специалист в областта на клиничната психология. Поради това съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК и не е дал указания в този смисъл на ищеца. Отказът на С. е наложил съдът без заключение на клиничен психолог да отговори на въпроса дали с оглед на неговото психоемоционално и здравословно състояние при подаването на заявлението за прекратяване на трудовия му договор, като е достигнал до извод, че ищецът е бил в състояние, в което е могъл да разбира и да ръководи действията си, изхождайки от всички други гласни и писмени доказателства и експертни заключения. С оглед установеното от свидетелските показания и от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза въззивният съд е приел, че не е установено при подаване на заявление вх. № 165/02.06.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното училище ищецът да не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Соченото от ищеца, че имал предположения, че директорката на училището ще го уволни, както и показанията на св. К. и Л., които установяват, че подкрепили ищеца и го посъветвали да оттегли молбата си, сочат, че подписвайки заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът смятал, че избягва дисциплинарно уволнение, но след това се разколебал и предприел действия по оттегляне на заявлението си, твърдейки вече, че е написал молбата за освобождаване в състояние на стрес и емоционален дисбаланс.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?“; 2. „Следва ли съдът да уважи искания за отвод на вещи лица, когато има обективни данни за тяхната служебна и професионална свързаност, пораждаща съмнение за тяхната безпристрастност?“; 3. „Какво е дължимото процесуално поведение на съда при възпрепятстване на доказването от страна на жалбоподателя за извършване на личен преглед /освидетелстване/ при вещи лица и може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК без даване на надлежни указания кои факти ще приеме за доказани при неоказване на съдействие на вещото лице?“; 4. „За тежестта на заключенията на медицинските експертизи и следва ли заключенията на вещите лица да се обсъждат наред с всички доказателства по делото?“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-медицинска експертиза, когато тя е оспорена, непълна и необоснована, и какво е доказателственото 4 значение на заключението на вещите лица?“; 6. „Как следва да се обсъждат свидетелските показания и длъжен ли е съдът да съобрази тяхната заинтересованост, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на заинтересованите свидетели пред тези на други?“ и 7. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 86 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 1300/2023 г., III г. о., решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 4122/2008 г., IV г. о., решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г., IV г. о., решение № 164 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1238/2012 г., III г. о., решение № 28 от 27.06.2017 г. по т. д. № 3416/2015 г., I т. о., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., ОСГК, решение № 60042 от 26.07.2021 г. по т. д. № 242/2020 г., I т. о., решение № 143 от 17.02.2020 г. по т. д. № 2703/2017 г., I т. о., решение № 83 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г., II г. о., решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 579/2011 г., IV г. о., решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр. д.