Решение № 1030 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100514293 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 23.06.2021 год., постановено по гр.дeло № 27765/2020 г. на СРС, І Г.О., 157 състав, е осъдена М. Л. Д., ЕГН **********, и адрес: гр.София, кв.“*******, ап.86, да заплати на П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, на основание чл.36, ал.3 от ЗН сумата 1435, 62 лв., представляваща припадаща се част от получените от ответника граждански плодовенаем по договор сключен на 26.02.2006 г. с „Л.“ ЕООД за периода 15.05.2018 г.19.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба30.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за сумата над 1435,62 лв. до пълния предявен размер от 2996,43 лв. и за периода 17.06.2016 г.- 14.05.2018 г.; сумата 1722,23 лв., представляваща припадаща се част от получените от ответника граждански плодове- наем по договор сключен на 01.10.2014 г. с „О. 1993“ ЕООД за периода 15.05.2018 г.- 30.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за сумата над 1722,23 лв. до пълния предявен размер от 4889,57 лв. и за периода 17.06.2016 г.- 14.05.2018 г.; сумата 1189,06 лв., представляваща припадаща се част от 1 получените от ответника граждански плодове- наем по договор сключен на 25.10.2012 г. с „Р.М.“ ЕООД за периода 15.05.2018 г.-19.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за сумата над 1889,06 лв. до пълния предявен размер от 2477,39 лв. и за периода 17.06.2016 г. - 14.05.2018 г., и сумата 678,02 лв., представляваща припадаща се част от получените от ответника граждански плодове- наем по договор сключен на 03.10.2018 г. с „С.Ф.П.С.р“ ЕООД за периода 03.10.2018 г.- 04.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за сумата над 678,02 лв. до пълния предявен размер от 791,19 лв. и за периода 05.10.2019 г.-19.11.2019 г. С решението на съда е осъдена М. Л. Д., ЕГН **********, и адрес: гр.София, кв.“*******, ап.86, да заплати на П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 21,39 лв.- законна лихва за забава върху главницата от 1435,62 лв. за периода 07.03.2020 г. - 01.07.2020 г., като е отхвърлен иска за сумата над 21,39 лв. до пълния предявен размер от 46,61 лв.; сумата 26,11 лв.законна лихва за забава върху главницата от 1722,23 лв. за периода 07.03.2020 г.01.07.2020 г., като е отхвърлен иска за сумата над 26,11 лв. до пълния предявен размер от 76,06 лв.; сумата 18,16 лв.- законна лихва за забава върху главницата от 1189,06 лв. за периода 07.03.2020 г.- 01.07.2020 г., като е отхвърлен иска за сумата над 18,16 лв. до пълния предявен размер от 38,53 лв., и сумата 10,36 лв.- законна лихва върху главницата от 678,02 лв. за периода 07.03.2020 г.- 01.07.2020 г., като е отхвърлен иска за сумата над 10,36 лв. до пълния предявен размер от 12,32 лв. С решението на съда е осъдена М. Л. Д., ЕГН **********, и адрес: гр.София, кв.“*******, ап.86, да заплати на П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 817,07 лв.- разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. С решението на съда е осъден П. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, да заплати на М. Л. Д., ЕГН **********, и адрес: гр.София, кв.“*******, ап.86, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 632,17 лв. разноски за производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението на СРС, Г.О., 157 с-в е постъпила въззивна жалба от П. П. С., подадена чрез пълномощника адв.К. С. с искане същото да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.36, ал.3 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД, бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

2

Въззиваемата страна- ответник М. Л. Д., чрез пълномощника си адв.Ф. Ч. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца П. П. С., срещу ответницата М. Л. Д., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.36, ал.3 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, с която същите са отхвърлени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и 3 изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на исковите претенции с правно основание чл.36, ал.3 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, с която същите са отхвърлени, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ищец доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза/ССЕ/ и при правилно приложение на материалния закон, в частност на разпоредбите на чл.30 от ЗН и чл.36, ал.3 от ЗН. Изготвената съдебно- счетоводна експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страна на ищеца заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото. От друга страна обоснован е извода на първоинстанционния съд досежно началната дата на периода, за който наследникът/ в случая ищеца/ има право на плодовете от имотите съгласно чл.36, ал.3 от ЗН, а именно датата на подаване на исковата молба по чл.30 от ЗН/ 15.05.2018 г./. От този момент в процесния случай ищецът има право на плодовете от имотите съгласно чл.36, ал.3 от ЗН, които надминават разполагаемата част получени от страна на ответницата.

4

Съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за наследството/ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Съгласно ал.2 на чл.30 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. В процесния случай безспорно е по делото обстоятелството, че ищецът П. П. С. е наследник по закон на П. С. С./ починал на 17.09.2016 г./ със запазена част, чиято запазена част е била накърнена, като същия е упражнил това свое право спрямо ответницата, която безспорно не е наследник по закон на П. С. С., както и че ищецът е приел наследството от своя баща и наследодател под опис. От друга страна безспорно е обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение постановено по гр.дело № 30515/2018 г. по описа на СРС, 61 с-в, е намалено на основание чл.30, ал.1 ЗН, завещателно разпореждане, извършено от П. С. С., починал на 17.09.2016 г., със саморъчно завещание от 29.09.2015 г. в полза на М. Л. Д., с 1/3 идеална част и е възстановена запазената част на П. П. С. от П. С. С., починал на 17.09.2016 г., накърнена със саморъчно завещание от 29.09.2015 г., в размер на 1/3 ид.част. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗН, з аветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба. В процесния случай наследодателят П. С. С. е починал на 17.09.2016 г., а искът по чл.30, ал.1 от ЗН е предявен на 15.05.2018 г. Т.е. искът в процесния случай не е предявен от П. П. С. в едногодишен срок от деня на смъртта на наследодателя П. С. С./ починал на 17.09.2016 г./, а е предявен след изтичане на едногодишния срок от деня на смъртта на наследодателя- на 15.05.2018 г. С оглед на което единствения обоснован извод, който следва да се направи е, че в процесния случай ответницата дължи да върне на ищеца плодовете от имотите, които е получила, считано от датата на подаване на исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, а именно, считано от 15.05.2018 г. а не в едногодишен срок от деня на смъртта на наследодателя / 17.09.2016 г./. С оглед на което, съдът приема за неоснователни предявените от ищеца осъдителни искови претенции с правно основание чл.36, ал.3 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, с която същите са отхвърлени, поради което решението в тази му обжалвана част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Досежно исковите претенции с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта с която същите са отхвърлени липсват конкретни и относими доводи в жалбата, поради което и предвид разпоредбата на чл.272 от ГПК решението и в тази част следва да бъде потвърдено.